Какво да правя с майка ми?

  Преди да е собствено на авторката, жилището е било на майка и, доколкото разбрах и  и е прехвърлено от родителите и. Даже може би със запазено право на ползване...
 И ние имаме такъв имот - прехвърлен на мен, за да се грижим за него с мъжа ми, но всъщност от майка ми  присъщите условия.Познай дали може да се прави нещо без нейно одобрение. Не, че бих, все пак това е нейно бащино наследство.

   Домът ни с мъжа ми е купен от нас и ми е толкова спокойно, че не може да ми се меси в него, не че отначало не опита.

                  Ако не беше толкова тягостна темата,щях да предложа да и намерите мъж. От опит-проявете твърдост,ако не иска да си говорите-напиши писмо и с малко думи обясни,че така не може.Аз се съмнявам,че такъв човек доброволно ще отиде да живее другаде,но и това предложете.Фактът,че се кара с дъщеря ти,говори много-вдетенява се за съжаление.Но не отстъпвайте!

Изчетох внимателно темата и искам да споделя нещо. Моята майка беше човек със собствено мнение. Живееше сама и никога не беше ме молила да я взема при нас. Преди да влезем в новия апартамент живяхме 2 години в нейния апартамент. Тя беше вдовица от година. Сърдеше за различни неща. Казваше думи, които да ме засегнат. Не настоя да останем да живеем в нейния апартамент. Когато се изнесохме винаги съм й помагала финансово и с други неща. Тя вече 6 години не е между живите. И на мен ми е тежко, че съм я оставила да изживее последните си десет години сама.
Затова се замислих за авторката на темата дали ще й е лесно да се раздели с майка си. И то да я остави сама на старини. Не е ли по-разумно да се намери общ език /не казвам по-лесно/. Просто споделям мнението си...

Много е лошо,когото родителите не могат да проумеят,че децата им вече са големи хора ,семейни и нямат работа при тях(освен ако не бъдат помолени)и ,че вече не са фактор в живота на децата си и е редно да се оттеглят,но те продължават да се месят,искат да имат контрол в живота им и им правят мизерии.
Ако по природа е доминантен характер,свикнала тя да казва кое как да става и мъжа и се е въртял около нея като кученце и изпълнявал,сега след като вече го няма тя няма кой да командори,кой да и обръща внимание и това я изкарва от равновесие- не може да се пласира,няма публика....Мъчи се вас да ви държи емоционално,да ви създава чувство за вина ако не я слушате и т.н.Жалко,че не разбира колко вреди на собственото си дете тая жена.

Тя има ли близка приятелка или пък сестра с която да си споделя и на която да има доверие.Ти можеш да поговориш с някоя от тях ,да обясниш,че положението е нетърпимо и да и кажеш,че ще е по-добре и за двете ви ако живеете отделно,че имате възможност да купите гарсониера за нея.Тоя апартамент от 120кв.м очевидно е по-подходящ за вас с децата,още повече,че сте му правили и ремонт.И така да си запазите отношенията и нервите също.
Тая жена може да я обработи така-все едно от нея идва идеята за отделното живеене,колко ще е добре така,как ще се чувства свободна от ангажименти покрай вас,шума от децата,ще има спокойствие и лично пространство  и т.н.Лека полека майка ти ще се навие да ви освободи от присъствието си.Няма нищо невъзможно.Иначе ще е все така-мъка.

pelambre и моята майка си живее отделно сама.Аз съм я канила на гости при мен,дори да дойде да изкара зимата(или лятото,защото тук при нас е по-хладно),но тя не иска.Нямала да се чувства удобно в чужда къща,не било лесно хората да се съобразяват един с друг и т.н.и е права жената...Иначе и тя е една командирка....
Аз също бих предпочела да си стоя сама и да си подредя нещата в дома по мой начин и да си имам моите си занимания,вместо да досаждам и преча на децата си с моите "стари" разбирания....Тук става въпрос за случай,в който жената е здрава и права все още няма нужда от гледане.Майката не е немощна старица с нужда от грижа.Случая не е такъв.

Тя винаги си е била такава, явно когато е по-заета, няма време да мисли за простотии.
Нито ще се промени, нито ти можеш да направиш нещо, докато не се изнесете.
Или тя, или вие...

Ще споделя нещо във връзка с последните постове.
Едната ми баба се разболя.После получи инфаркт и по-късно инсулт.Взехме я у нас.Аз студетка първа година,майка /бабата е нейна майка / на смени вкл. и нощни.
Баба след инсулта беше на легло,неподвижна не говореше.Хранехме я с лъжичка.Няма да споделям другите трудности.След месец и половина гледане на баба у нас и след като съм я нахранила тръгвам да излизам от стята чувам —У дома.Не ясно ,а замазано,провлачено..И замръзвам.Тя само викаше или  -ъъъъ,-аааа,но без да е свързано с нещо.Връщам се и питам -У дома ли искаш.А тя се укроти и ме гледаше и каза едно криво -Да.До тогава нямахме и смислена комуникация с нея.Говорих с майка.Въпреки ,че беше абсурдно да го казвам.След 10 дни и майка също я чула.След още 10 дни платихме на линейка ,защото нямаше друг начин.Майка напусна работа да отиде в нейния дом и друг град да я гледа.В 15.30ч са отишли ,а в 22,00 баба почина.
Така,че ако ги преместите все едно отрязвате корените им.Дори баба ми искаше да си отиде и да си умре в къщи.
Самотата при тях не е това ,което изпитваме ние.
Другата ми баба почина няма и 2г от смърта на дядо.А беше в пълна къща.Неините деца,внуци.Имаше и правнучка.И пак беше сама без дядо.И чувахме как плаче нощем.

Аз също смятам, че възрастните хора трябва да бъдат оставени в дома си. Всяко младо семейство трябва да се погрижи за свой дом, а не да се опитва да измести от нейния възрастната жена, независимо дали го е облагородявало, ремонтирало, на кого е приписан и прочие. Знаем го това приписване с право на ползване, на практика домът си е на възрастния, както и е  редно.
 С такива хора с тежък характер е ужасно да се живее, но когато си и в дома им е още по-тегаво, щото са на собствена територия.

+1

Такова живеене заедно нито с едната майка ,нито с другата бих причинила на семейството си.
Стана ми интересно , че хора изказвали се толкова твърдо в свекървенската тема по теми с имоти и живеене със свекърва си били живеели с майките си