СЕДМИ КЛАС - тема 67

И ние подадохме заявление днес - за 10 мин максимум. Преписвах, разбира се, не можело с напечатано.  5 желания, последните две за пълнеж. Към 17 часа почти нямаше хора да попълват и подават заявления. При нас нищо не сканираха, те в РИО-Пловдив са още в каменната ера. Едната учителка й пожела успех, а другата й каза, че с тези оценки, няма как да не е с успешно. Да си почивала вече, а другите да си играят на класирания. 

mameva, при записването в новото училище взимат оригинала на Удостоверението, но ако детето иска да се пише в училище с отделен прием, си изтегляш документите и готово. Никой не може да те спре. 

Още една разлика. Едната проверяваща каза, че ако зависело от нея, само напечатани щели да приемат. Къде по-лесно се проверява, вместо различни почерци.

И на нас на едното място като ни ги снимаха, не бяха излезнали печатите и на двата документа, видяхме го, та сина ми тича до друг ксерокс, че беше 18.45.
Дано да няма проблем, все пак могат да поискат справка, пък и нали за това оставяме телефон за контакт. Ако преценят че е важно - да Ви звъннат за нови копия и сверка с оригинала.  Те не забелязаха ли?

И при нас стана много бързо подаването. Отидохме в 56 СОУ към 17.30 с готово попълнено заявление. Мислехме, че има ксерокс и ще снимаме на място. Оказа се, че нямат - само при директора. И понеже много напредваше времето се качихме при него с молба да ни ги снима.. Попаднахме на зам.директора - много любезен, каза, разбира се. Разпита ни какви са ни желанията и ни пожела късмет. Оказа се обаче, че липсват печатите на копията - не излязоха, та затова тича сина на друг ксерокс в близост. През това време минах първо през първата стая, в която принципно се попълва заявлението и се проверяват документите. След като видя, че сме ги попълнили, погледна и ни насочи към другата стая. Първо ни провериха и свериха служебната бележка и удостоверението за завършен 7-ми клас - написаха - вярно с оригинала - подписаха се и ни пратиха при други 2 жени за проверка на заявлението - едната четеше като се започне от име, входящ номер и всичко на първа страница и се стигне до желанията - чета училище, профил, код, а другата жена казва - да - правилно е. След което те насочват към други техни колеги, записват данните ти в тетрадка и ти дават бележка с входящ номер. Взимат ксерокопията на служебната бележка и удостоверението за завършен 7-ми клас и се приключва с пожелание за успех. Сега ще чакаме 25 и дай боже класиран в желаното училище. Успех и на всички ваши дечица.

Мерси.

И ние подадохме документите и сега чакаме. Желая успех на всички дечица. Следващата седмица ще е доста напрегната за всички, така че желая и на вас здрави нерви
В гнездото, в което подавах документите днес, опашката от родители и деца "от други области" беше много по-голяма от тази на обл.Пловдив само.. което честно казано ме удиви.

До петък трябва да занесе копия от удостоверението и служебната бележка.

Така е. И ние подадохме документи днес в София. В едното гнездо, най-близкото до нас, имаше огромна опашка, така че отидохме до по-далечно гнездо и там ни посрещнаха любезно и минахме за 10 минути. Свериха документите, удариха ни печати "Вярно с оригинала". Всичко, което бях предварително попълнила беше ок, само допопълних кодовете, които също бях извадила, най-щателно ги провериха, подписах се в една книга и ни дадоха входящ номер. Казаха ни, че резултатите ще търсим отново с номера, с който проверявахме оценките от матурите и че ще излязат в сайта на РИО.

И аз желая успех на всички деца!

Дали резултатите от класирането ще ги има онлайн или ще трябва да се ходи до гнездата, в които са подадени документите?

Моята щерка беше възмутена по повод матури/"подаръци".
Попита ме "ако ме бяха скъсали щеше ли да ми купиш нов таблет и телефон? Така направиха с две момичета от нашия клас. Ти сигурно щеше да ме лишиш от нещо" .
При нас нямаше обещания, защото никога не съм приемала материалното за стимул. (Преди години слушах една студентка в автобуса, която казваше, че ако си изкарала изпита с 6 "чичо ще ми подари екскурзия в Палма Де Майорка").

Днес я водих да ѝ правят изследвания. Всичко е в норма (значи не е за връщане в Пирогов).
Прибираме се. Решава, че иска да излезем... Нейното "обличане" е поне час. Ние с малкия сме готови, потропваме с крака и чакаме.
"Не мога да си намеря телефона. Звънни ми". Телефона си звъни, но няма кой да го чуе и намери.
Започва едно мислене... "пуснат му е звука, защото сутринта си спирах алармите. Забравила съм го в лабораторията. Отиваме там".
Да, но и там го няма. През цялото време тя си звъни на телефона, но... "Защо ако са го намерили не вдигат".

Телефона ѝ е счупен. Т.е. здраво начупи стъклото. Уверих я, че никой не би си направил труда да "ползва" телефона ѝ. "Ами целта е именно такава, да е грозен и никой да не го иска"
Обадих се на съдружника да блокира картата.
Помотахме се порядъчно време на вън. Прибираме се. По едно време се чува крясък "намериххх го" - под възглавницата, с изключен звук 
И се започна едно "ох, любов моя". Обръщение към телефона, не към някой друг 

Ама как може да е толкова застреляна не знам. "Целия ми живот е в телефона"
Не помня аз кога си взех 1вия мобилен телефон. Може би когато забременях с нея.

Благодаря, сега говорих с тях. Днес от училището са се обадили на детенцето да му кажат да занесе документи, че е с най-висок резултат.
Браво на учителката по история, която в часовете си подготвя децата, които имат желание. Има и такива учители!

И нашето заявление е подадено! На гърба на служебната бележка с оценките записаха входящия номер и дата на подаване на заявлението! Кодовете бяха трицифрени и бързичко ги написаха! Впечатление ми направи, че много връщаха за пренаписване на заявления, като  някои пренареждаха желания след консултация от приемащите! 

При относително място при момичетата в областта 140 "вързахме гащите" със 286 

Днес ще ходим да подаваме заявлението с детето. При нас е задължително и детето да присъства. Ще пишем само едно желание (немски език в езиковата ни гимназия).

Вероятно са искали да утешат децата, доколкото комбинацията двойка плюс телефон е утешение. На мен ми се иска да изненадам детето с хубав подарък, точно заради матурите, но нямам възможност. То разбира ситуацията и нищо не очаква. Ще я зарадвам при първа възможност аз.

Както казва моята дъщеря - моята награда е това, че ще уча там, където искам. Добре си е свършила работата тази година.
Сега чакаме класирането. 

Наистина това е най-голямата награда. Много зряло за дете. Аз лично не приемам санкциите, но нямам нищо против подаръците и изненадите  при  добре свършена работа. Разбира се без предварителни пазарлъци.