не вярвам много но една вечер бебо плака почти цяла вечер и накрая му измих очите и след 20мин. заспа от какво е не знам
- Публикувана: 19 март 2006, 10:18 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2006, 17:13 ч.
Вярвате ли в "уроки" и всякакви там подобни?
Ами какво е - нещо се е издразнил, захласнал се е да плаче, по някое време се е уморил и как да ти подскаже- с пач естествено. А като си му измила очите - допирът с водата му е подействал като стопер за изливането на емоциите (вероятно му напомня вътреутробната среда), успокоил се е и е заспал.
Аз разсъждавам в този ред на мисли...когато ми се случи нещо "необяснимо".
Аз разсъждавам в този ред на мисли...когато ми се случи нещо "необяснимо".
Щъ мъ извинявате, но аз в такива теми нарочно ставам гадна и точно това целя - да покажа на тези, които вярват, че за мен са назад в развитието си като интелект. Нищо лично към никого, уважавам всеки, но понякога ме отблъсква много натрапването на суеверия и вяра. Не зная дали ще доживея да видя ясното доказателство за несъществуването на тези неща, както вече се знае, че не дядо Боже праща дъжда и гръмотевиците, че Земята е кръгла и се върти, че не ние сме център на Вселената и пр.
Lilqna, да ти спелувам ли, що ли
Какво си се хванала за тия уроки и магии. Вземи прочети малко литература по въпроса, има колкото искаш.
Какво значи, убедете ме. За теб е нещо като - пей си ми, да трупаме постове в темата.
Какво си се хванала за тия уроки и магии. Вземи прочети малко литература по въпроса, има колкото искаш.
Какво значи, убедете ме. За теб е нещо като - пей си ми, да трупаме постове в темата.
дали вярвам или не, си е моя работа 
......ще попитам тук тези, които са на принципа "око да види-ръка да пипне", е, какво ,
успяхте ли да пипнете времето или да го видите ;
успяхте ли да пипнете любовта или да я видите;
имате ли същия успех с мисълта, или с паметта и т.н. и т.н. примерите са много-а това значи ли , че гореизброените не съществуват, само защото не се виждат и не се пипат
......ще попитам тук тези, които са на принципа "око да види-ръка да пипне", е, какво ,
успяхте ли да пипнете времето или да го видите ;
успяхте ли да пипнете любовта или да я видите;
имате ли същия успех с мисълта, или с паметта и т.н. и т.н. примерите са много-а това значи ли , че гореизброените не съществуват, само защото не се виждат и не се пипат
......ще попитам тук тези, които са на принципа "око да види-ръка да пипне", е, какво ,
успяхте ли да пипнете времето или да го видите ;
успяхте ли да пипнете любовта или да я видите;
имате ли същия успех с мисълта, или с паметта и т.н. и т.н. примерите са много-а това значи ли , че гореизброените не съществуват, само защото не се виждат и не се пипат
успяхте ли да пипнете времето или да го видите ;
успяхте ли да пипнете любовта или да я видите;
имате ли същия успех с мисълта, или с паметта и т.н. и т.н. примерите са много-а това значи ли , че гореизброените не съществуват, само защото не се виждат и не се пипат
Всичко изброено са понятия, измислени от хората, за да могат да облекат мислите си в думи.
Не казвам, че мога да обясня всичко, а че много "чудни" неща са такива само поради липса на знания.
Както мълниите не се изпращат от Зевс, така всички феномени за които говорите имат своето обяснение.
Аз знам, че не разбирам 99% от света около мен.
Странна ми е увереността на вярващите, че всичко им е ясно на фона на очевадните противоречия.
Как да не вярвам!
Бях някъде към 15 годишна.Лятната ваканция бях на гости на баба си.Сещам се,че се киснахме с братовчетка ми в един надуваем басейн,когато дойде една приятелка на баба ми.Погледна ме само за няколко секунди и няма 5-6 минути и главата започна да ме боли леко.След няколко часа и след няколко изпити аналгина главата вече ме болеше непоносимо силно.Цял ден се опитвах да лежа за да не би да ми е станало от слънцето.Над вечер вече нямах периферно зрение или незнам как да го обясня,с периферието си виждах всичко в черно.Баба ми се сети от какво може да е и ме заведе на една баба да ми пребае.Още като започна имах чувството,че някаква сила излезна и към края усещах само една тъпа болка,която след около час отмина.Толкова добре си спомням всичко и немога да го забрвя.От тогава немога да се съмнявам че има някаква енергия ли е сила ли е незнам.Била съм достатъчно малка за да съм си внушавала нещо без то да е съществувало.
Бях някъде към 15 годишна.Лятната ваканция бях на гости на баба си.Сещам се,че се киснахме с братовчетка ми в един надуваем басейн,когато дойде една приятелка на баба ми.Погледна ме само за няколко секунди и няма 5-6 минути и главата започна да ме боли леко.След няколко часа и след няколко изпити аналгина главата вече ме болеше непоносимо силно.Цял ден се опитвах да лежа за да не би да ми е станало от слънцето.Над вечер вече нямах периферно зрение или незнам как да го обясня,с периферието си виждах всичко в черно.Баба ми се сети от какво може да е и ме заведе на една баба да ми пребае.Още като започна имах чувството,че някаква сила излезна и към края усещах само една тъпа болка,която след около час отмина.Толкова добре си спомням всичко и немога да го забрвя.От тогава немога да се съмнявам че има някаква енергия ли е сила ли е незнам.Била съм достатъчно малка за да съм си внушавала нещо без то да е съществувало.
Reza, определено с нетърпение очаквах да се включиш в темата - за да придобие тя нужния колорит 
Традиционно влизаме в порочен кръг: за да признаем съществуването на някакво явление, искаме доказатества. И се бърка наличие на нещо в нашия или отвъдния свят с обяснението на неговата природа. Това, че не разбираме нещо, не означава, че то не съществува. И съвсем не се очаква, че разбирането трябва да бъде "осезаемо" по принципа "око да види, ръка да пипне". И се завъртаме пак по спиралата - е, като не знаем как работи тая "джаджа", значи тя не съществува.
Традиционно влизаме в порочен кръг: за да признаем съществуването на някакво явление, искаме доказатества. И се бърка наличие на нещо в нашия или отвъдния свят с обяснението на неговата природа. Това, че не разбираме нещо, не означава, че то не съществува. И съвсем не се очаква, че разбирането трябва да бъде "осезаемо" по принципа "око да види, ръка да пипне". И се завъртаме пак по спиралата - е, като не знаем как работи тая "джаджа", значи тя не съществува.
не мисля , че съществуват само нещата които се виждат-просто такъв вид мислене ми е странен
Едва ли някой вярва само в това, което може да пипне.
Има неща обаче, в които съм се убедила, че са врели некипели и когато стане дума за тях си позволявам по-хаплив език:)
Възможно е да има хора с разни способности необясними, но поне 99% от твърдящите че са такива са шарлатани.
Аз не съм срещала истинки.
Ако срещна - първом тук ще споделя:) Но да се отдава всеки по-продължителен детски плач на урочасване....съгласете се, че не е много разумно.
И моите деца са плакали по цели дни безутешно и без видима за мен причина. Минавало им е без никакво баене.
Не вярвам червен конец да ме спаси от нещастие, но вярвам че има много неща чието откриване тепърва ще преобръщат представите ни за света.
Вярвам, че ако хората надживеят суеверията си и започнат да търсят хармонията с разумът си ще бъде далеч по-приятно да се съществува на тази планета.
този път съм изцяло съгласна с теб.
Само парадигмата, не е докрай изчистена.
Това, че някой вярва в "уроки" съвсем не означава, че еднозначно приема, че червеният конец ще го спаси от всякакви беди. Аз, например, не съм носила.
Не съм връзвала червено конче не щерката.
Но си зададох въпроса - а защо е такова поверието? Ами за мен отговорът е такъв - най-яркият и привличащ цвят е червеният. По този начин, при наличие на червен дразнител, човекът с "лощи очи" ще си разсейва погледа и няма да предава енергията към детенцето (например). И т.н. - прекалено дълго се заформя.
Хармонията с разума... как да кажа - утопично е. Да се надживеят суеверията - по - реалистично е. Само че, разумът е по - слаб от духа. Защото борави с познати категории и отразява миналото. Появата на "еврика" не е свързано с доводи на разума, било то и върху най-сложната математическа теорема. Гьоте е по - добър в тази посока на разсъждания.
Само парадигмата, не е докрай изчистена.
Това, че някой вярва в "уроки" съвсем не означава, че еднозначно приема, че червеният конец ще го спаси от всякакви беди. Аз, например, не съм носила.
Не съм връзвала червено конче не щерката.
Но си зададох въпроса - а защо е такова поверието? Ами за мен отговорът е такъв - най-яркият и привличащ цвят е червеният. По този начин, при наличие на червен дразнител, човекът с "лощи очи" ще си разсейва погледа и няма да предава енергията към детенцето (например). И т.н. - прекалено дълго се заформя.
Хармонията с разума... как да кажа - утопично е. Да се надживеят суеверията - по - реалистично е. Само че, разумът е по - слаб от духа. Защото борави с познати категории и отразява миналото. Появата на "еврика" не е свързано с доводи на разума, било то и върху най-сложната математическа теорема. Гьоте е по - добър в тази посока на разсъждания.
Но си зададох въпроса - а защо е такова поверието? Ами за мен отговорът е такъв - най-яркият и привличащ цвят е червеният. По този начин, при наличие на червен дразнител, човекът с "лощи очи" ще си разсейва погледа и няма да предава енергията към детенцето (например).
Ето това е то:)
Да търсим обяснение за поверията и да отсяваме...
Не съм краен привърженик на отричането на всичко. По-скоро съм противник на сляпата вяра в твърде остаряли и доказано неверни представи за света.
Само че, разумът е по - слаб от духа. Защото борави с познати категории и отразява миналото.
Така е.За съжаление е по-слаб и от страха, но това е еволюцията. Да се надяваме, че в бъдеще човечеството ще успее да се съсредоточи в правилната посока. ("надежди - говежди" е много подходящо да се каже в случая)
няма да е за дълго това. като му открия адреса и като се срещна да му разкажа как синковецът спира да плаче като му измия очите, веднага се ми наброи милиончето.
Иначе по темата и аз вярвам в енергията на хората. На магии и гледачки не особено, но не отричам, че някои хора са "по-особени"
да взема да обърна нещо, а?
Всъщност говорим за едно и също (това тук за посление към Реза).
Сляпото суеверие си е направо опасно. Говоря за онова, което се описва в някои от темита на форума, например. Крайното отрицание, обаче, не е по - добро. Особено по начина, който се появи в тази тема. Не мисля, че не можем да имаме поне капчица доверие във всички предходни поколения. Натрупали са практически представи, без да са могли да дадат някакво рационално обяснение. Да, непременно трябва да се отсява. Но не и да се извърля "бебето с водата". Сега се сещам за добър пример: понеже има множество "бабини деветини", та покрай тях постоянно се споменава и мазането на бебетата със зехтин. И то в тази категория. А то не е.
В човешката природа е, да отнася онези неща, които не може да обясни към категорията на чудесата или магиите. Но част от тези неща се случват. Това, че не можем да си ги обясним не е основание за твърдението, че тях ги няма.
И, най-важното, наличието на вяра не е признак за ниско интелектуално равнище. Едва ли Нютон, Ломоносов,... (прекалено много са) са били атеисти. И в това съм убедена: агресивният атеизъм, а и донякъде пасивният такъв, може да нанесе повече вреди от религиозно / суеверното отношение към живота. Доводите са прекалено дълги и сложни. Затова ще си/ви ги спестя.
Всъщност говорим за едно и също (това тук за посление към Реза).
Сляпото суеверие си е направо опасно. Говоря за онова, което се описва в някои от темита на форума, например. Крайното отрицание, обаче, не е по - добро. Особено по начина, който се появи в тази тема. Не мисля, че не можем да имаме поне капчица доверие във всички предходни поколения. Натрупали са практически представи, без да са могли да дадат някакво рационално обяснение. Да, непременно трябва да се отсява. Но не и да се извърля "бебето с водата". Сега се сещам за добър пример: понеже има множество "бабини деветини", та покрай тях постоянно се споменава и мазането на бебетата със зехтин. И то в тази категория. А то не е.
В човешката природа е, да отнася онези неща, които не може да обясни към категорията на чудесата или магиите. Но част от тези неща се случват. Това, че не можем да си ги обясним не е основание за твърдението, че тях ги няма.
И, най-важното, наличието на вяра не е признак за ниско интелектуално равнище. Едва ли Нютон, Ломоносов,... (прекалено много са) са били атеисти. И в това съм убедена: агресивният атеизъм, а и донякъде пасивният такъв, може да нанесе повече вреди от религиозно / суеверното отношение към живота. Доводите са прекалено дълги и сложни. Затова ще си/ви ги спестя.