Раждане в Майчин Дом - София (2 тема)

И на мен не са ми правили тест за упойките нито единия път в Шейново (спинална+обща анестезия, щото спиналната не ме хваща нещо). Само май в МД ми направиха на момента (за ревизията на матката).

Питаха ме за алергии при двете цезарови, ама това в момента, в който ме вкараха в операционната, дето се вика, след дъжд - качулка.

Аз отделно си се консултирах с алерголог и си направих тестовете първия път с Калина. Излязоха някакви дребни реакции и уж щях да правя някаква медикаментозна подготовка, но минах и без това и ето ме тук - цяла целеничка, тридетна майчица.

В сайта им пише, че дни на отворените врати са сряда и четвъртък всяка седмица, така ли е наистина? И кога мислите, че е добре да ги посетим с моя мъж, имаме време до началото на октомври, дай боже всичко да е наред, но колко по-рано е добре да разгледаме и разпитаме? Следя се в Щерев, ако всичко е добре, може би в 8-ми месец ще гледам да отида в МД на преглед, не съм се спряла на лекар, искам надежден човек, но в същото време по-модернистично, така да се каже, настроен. Ще ми се да ми дадат бебето поне за няколко минутки и да не режат веднага пъпната връв, таткото да може да влезе при нас като се роди бебчо, такива неща  но се отплеснах от въпроса за отворените врати... 

Бебето ти го дават веднага да го гушнеш, но не и да го закърмиш. За пъпната връв и присъствието на таткото   - трябва да се договорите с лекаря, определено.
Това кога точно ще отидете на Ден на отворените врати няма никакво значение, защото за тези искания ще Ви кажат, че не са възможни Имайте предвид обаче, че е със записване и местата свършват много бързо.
Аз бях без избор на екип, но ми се струва, че ще искат да проследят състоянието Ви по-рано от 8ми месец

Благодаря, мишолинка, ще видим как ще се организираме. Въпросът е да намеря някой лекар да ми изпълни желанията...

Ако си избереш екип, може и да стане, макар че зависи от самия лекар
на мен ми казаха, че бебето като се роди ти го дават за малко, канят и бащата при теб, но после го вземат, за пъпната връв не вярвам да се навият.
Присъствие на таткото на мен ми отказаха-с екип съм, той ММ не се натиска, попитах по-скоро от любопитство, казаха, че отделни екипи за спешни случаи с бащи не могат да викат и предпочитат да не ги разсейват, а вниманието да е към раждащата.
Аз това напълно го разбирам и смятам, че са прави за себе си, но ако ви е много важно, търсете лекар, който няма да има против

и аз благодаря за инфото  
ще направя някакви тестове предварително - да знам, да съм спокойна, че съм го направила.
при момчетата уж бяха планови, но все нещо се случваше, че секциото ставаше спешно. от предната вечер ме хоспитализираха, изследвания не помня да са ми правили, но и при двамата късно вечерта идваше анестезиолог, който ме разпитваше като в съда.
помня, че ме събудиха по време на операцията, шевът и кройките ги усетих. викаха и крещяха да дишам, 2-3 шамарчета усетих, и други думи чух ( не бяха обидни към мен, по скоро за състоянието ми), не искам да ви тормозя с разговора помежду им. аз исках да поема въздух, но нещо ми пречеше в гърлото. като мина час два ги питах защо не са ми махнали тръбата за да мога да дишам нормално, докторите ми казаха, че и с най малката тръба и без тръба не съм можела. да са живи и здрави, че са ме спасили в такава ситуация.
та така. пак се повтарям, ще си направя такъв вид тестове. не знам в моя град някой правили, но ако знаете в София къде и кой извършва такова тестуване ще съм ви благодарна да споделите

представям си как таткото припада и друг екип го поема. не благодаря. аз не съм ЗА присъствието на нашия татко, особено като го знам за капка кръв как пищи и изпада в криза

Мамиии, следя темата от известно време и много неща ми се изясниха, благодарение на написаното тук
Само искам да попитам, къде точно отивам за пръв път, за да се разберем за начина на раждане и дата и ако мойта лекарка, която си ме следи издаде документ или там както му се казва, че трябва да родя секцио по медицински причини, съобразяват ли се с него и мнението й, или те си преценяват и се разбираме  
Благодаря предварително 

Здравейте! След много лутане из темите, и до МД опрях като вариант.
Може ли да ми кажете как мога да се свържа с д-р С. Нашар, за да се уговорим за преглед? КАк става връзката с нея? 
А също да питам и доц. Русева изражда ли и имате ли впечатления от нея? Засега не съм попадала на отзив за нея.

  Нашият татко е смел и сигурно няма да стигнем до припадане, но аз нямах предвид да е вътре на самото раждане, това дори още не сме го обсъждали, по-скоро ме интересуваше след раждането ще го пуснат ли в залата.
Дано намеря лекар, който да се съгласи за пъпната връв, поне за 2 - 3 минутки, според вас кой може да е по-отворен към такава идея 

знам, че въпросът ми няма много общо, но пробвах в други теми и не получих отговор.
Някой правил ли си е колпоскопия в МД и как стават нещата? Със записване или чакане? Какви са приемните часове?

ЩЕ тИ ПИША на лИчНИ ДА не спамим тук

Здравейте,
През 2014 година бях бременна и бях решила категорично да родя в Майчин дом. Отлични специалисти, класна неонатология, на 15 минути от нас, по-евтино раждане в сравнение с частните болници.
Получих прокървяване в 20 г.с. рано сутринта, като вдигах едно тежко пране, беше делничен ден и от спешния кабинет ме насочиха към 210 кабинет. Там директно една възрастна сестра ми попълни документите за прием, без преглед или дори консултация с лекар. Недоумявах защо, но не си знаех правата, камо ли да ги търся. По-късно разбрах, че лекарката, дежурна на кабинет е обгрижвала някаква вип-персона от някакво министерство за нейното абразио. Понеже не очаквах подобна развръзка, не си взех багаж, мъжът ми беше в командировка и нямах придружител. Кървенето беше отдавна спряло.
Същият ден, буквално след час бях записана за фетална морфология на друго място, така че си взех бумажките и избягах от Майчин дом. Лекарят на феталната ме успокои, че не вижда нищо притеснително, но щом съм прокървила е редно да вляза да съм под наблюдение. Събрах си багажа и отидох къде обяд. Е, изядоха ме с парцалите, щели да ме издирват вече. Обясних им ситуацията, че нямах готовност, нямах багаж, но всичките се изредиха да викат по мен. Направиха ми най-гадният вагинален преглед на света, сложиха ми много некадърно абокати, едната ми ръка подпухна, защото системата не влизаше където трябва. Цял следобед ревах. Сложиха ми диагноза - плацента превия, която не беше вярна (отречена от трима други лекари). Също така в урината ми намериха клебсиела пневмония - тяхна собствена болнична инфекция, заради която ме сложиха на антибиотик. Лежах на петия етаж 10 дни, както каза накрая една от сестрите - да си избием парите от ражданията на циганетата. Най-ужасното за мен не бяха условията-разписах се дори с наводнение на коридора при къпане в общата баня, толкова е качествен ремонта, а в липсата на човещина, дори лекарките си викаха като на пазара, за сестрите да не говорим. На пети етаж лежаха много жени за задържане и преди секцио. Тоновете им ги записваха не на кушетка, а на старо продънено легло. Горките жени, не знам как ставаха с огромните кореми.
В края на престоя ми сестрите бяха вече мили с мен - черната овца, която има интересни списания, а въпросната лекарка си правеше вече устата да ме следи и оперира секцио. Ама, мила, ти защо не каза, че искаш преглед в 210 кабинет - ами аз от къде да знам? Някой да ми е разяснил? Така, че може да бъдеш приет и по неволя, с голяма доза каръщина.
А да, приеха и едно момиче в начална бременност - 5 г.с., вътрематочна бременност, без прокървяване, заради болки от жълтото тяло, само за да й слагат инжекции но-шпа от дъжд на вятър. Какви са тези критерии за прием?

Качих се на 12-тия етаж да видя бебето на съквартирантката. Секциото й беше насрочено три седмици преди термин, защото същата лекарка заминаваше за Италия. Без коментар.
Леглата бяха същите като в отделението на петия етаж - с ламаринен лист под дюшека. Жените след операция едвам ставаха. Пред очите ни се разигра и много грозна сцена. Едната оперирана мама кихнала и понеже държала бебето - не си хванала корема. Отиде до сестрите да ги помоли някой да й помогне с детето, че не може да го гледа, виеше от болка, бебето и то ревеше, искаше жената да си легне, да се опъне, да я прегледа лекар....ами само я гледаха, било нормално да я боли....и това пред нас - други жени, които стояхме седнали на едни продънени фотьойли във фоайето.
Така през 2014 година се разминах с Майчин дом и те с мен - едни блестящи доценти и професор пролет не правят. Дълго време не се решавах да споделя моите наблюдения, за да съм максимално обективна и да ми е преминал гневът.

И аз мисля, че Майчин дом не е подходящ за по-чувствителни бременни  Давам пример ей така, с първото, което се сещам. Аз съм набор 73. Лежа си на кушетката да ми записват тонове, стаята пълна с лекари и сестри. Не знаят, че точно аз със въпросния набор лежа в момента там  Едната сестра чете ЕГН-то ми от купчина документи и вика: "Я па тая моя наборка тръгнала моля ви се да забременява и да ражда, хахаха" Един лекар отговаря: "Ти какво сега, искаш да се похвалиш, че още можеш да забременяваш ли, хохохо. Знаем ние, знаем, нали после ние ще ти правим аборта, че то остава и да родиш на тия години за срамотиите" Идеше ми да им кажа, че това е моето ЕГН и хич не ме е срам, ама си затраях... има ли смисъл?

Здравейте 
Има ли мама от вас която да е приемала синтром, а вече когато бременността е била факт да мине и на инжекции тоест фраксипарин, клексан и пр. Питам, защото ме интересува това че тези неща разреждат кръвта. С 2 сърдечни операции съм и ще се наложи секцио по медицински причини. Тези от вас (ако има такива) някакви опасения имали ли сте? Това прави ли секциото по рисково? И ако има такива мами, вие на кой лекар сте се доверили ? Благодаря предварително