Как ще е най-правилно да постъпя?

                          Изобщо не е въпрос до наказания,а до поемане на някаква отговорност от мамин златен син.Доколкото прочетах им се предлагат много разумно решение,но те просто не искат .Това не е ли егоизъм и използване на добрината на едната страна?Значи едни ще им изпълняват прищявките,ще търчат на десетки километри,а синчето си кюта.Това ме ядосва.

То май сина/чичото/ никой не го е питал какво мисли. Според мен би трябвало Бронте и сестра й да говорят с него първо, защото това, че той не ги взема при себе си не означава, че няма намерение да ги гледа. Може би смята, че все още се оправят на село, когато са двамата.  Освен това , когато някой доброволно се нагърбва с грижата, той може да си се скатава. Но когато вече няма накъде, може да се включи с помощ. Все пак  Бронте каза, че ходи и ги посещава. Проблемът за сега е с развеждането по  лекари.

Звучи грубо и крайно, но мислила ли си за старчески дом? 

Чичото женен ли е? С една жена по бихте се разбрали като че ли.

Сега, не може така да се разсъждава. Хората като остареят се вдетиняват. Изискват много и започват да се лигавят. Дали обаче ще им минават номерата и на децата и на старите хора, зависи от тези, които ги отглеждат - родители за децата, съответно близки за възрастните. За това казвам - трябва да става това, което родителят (при децата) и този който ги гледа (при възрастните), каже. Не може да е обратното. Няма хър, няма мър - инат и цупене не бива да се допускат, независимо, колко може да се чувства човек виновен за твърдостта си (все пак прави това за тяхно и свое добро). Защото иначе ще има проблеми. Казах и назад - трябва да се покаже кой командва в къщата и да, понякога се изисква доза твърдост - и при децата и при възрастните хора. Те не разбират от добродушие, защото и едните и другите много бързо се качват на главите на добродушните си родители (при децата) или роднини (при възрастните), които се грижат за тях.

Бронте като каже, че ще живеят в апартамент под наем и това е. Няма какво да се цупят бабата и дядото, просто защото Бронте не бива да позволява цупене и не бива да му обръща внимание. Важното е да е сигурна, че това ще е най-добре за тях, а и за самата нея, като човек, който се грижи за тях.

Няма ли как пред свършен факт да ги поставите. Закарвате гив наетия апартамент и до там. Не, че е толкова умен вариант...те ще си тръгнат. Аз не бих ги настанила в същия блок, ще е сякаш са у вас, непрекъснато ще звънят, ще присъстват.
Честно казано май най-добре засега е да са си на село. Отколкото даса у вас.
Възрастните изпитват някакъв ужас от старчески домове или смяна на жилището, все държат да са при по-младото семейство, не знам от какви съображения  Че някой ТРЯБВА да ги гледа ли, от финансова гледна точка...
В почти всяко семейство едното дете се скатава, това обикновено е сина, ако са две разнополови.
Дядо ми живееше в една къща с вуйчо ми, прабаба през няколко улици. Майка ми пътуваше 200км, за да ги води на прегледи в близкия град, да им носи лекарства, даже да сменя превръзки. Добре, пе беше вуйна ми поне за ежедневните грижи да поеме, вуйчо ми...ц.
Наскоро почина бабата на моя мъж, жената осигури апартаменти на всички, нашият също е преписан от нея. Никой не я искаше, не и звънеше, не и вдигаше. Аз, която не съм и внучка си говорех с нея и зълва ми.
Разболя се, влезе в болница и тогава дъщеря и се сети за нея. На погребението и не дойдоха другите и две внучки, на които даде собствения си дом и апартамент, който купи.
Ако не беше починала щяха да са нужни грижи, уговаряхме се вече и общо взето никой не изгаряше от желание, аз и зълва ми се разбирахме кой да я посещава, да и пазарува.
Мъжът ми сега съжалява, че не и е обръщал внимание, че не и е вдигал телефона, че не отиде в болницата да я види. Много му е мъчно и се укорява. Но явно мъжете са такива, не мога да си го обясня 

В случая съм съвсем съгласна с Popule.
Освен грижите е необходима и здравословна твърдост (да не се бърка с грубост).

Здравейте, момичета.

Днес сестра ми дойде  да  отведе  баба   на село. Докато  почиствах стаята,  се разревах- като я виждам как  всичко  я боли, животът   й е   само болка. Лекарят нищо  хубаво не каза и  днес. Изписа  й само болкоуспокояващи и  лекарства  за оросяване  на  мозъка, понеже  заради  шиповете   получава  световъртежи.
Както някои от вас  са писали- най- вероятно лятото  наистина  ще  си  изкарат   на  село. 
Със  сестра  ми говорихме доста. Тя ще потърси   сина им; ще организираме среща- обща   и тогава  ще видим какво  точно  ще  се прави.
Ясно е, че насила  тук  не  мога да  ги  докарам.Понеже вече  са  много  зле, подозирам,че още при първите студове  ще  започнат  да  предават  фронта  и  ще погледнат  по- благосклонно  на идеята  да  са близо до някоя от нас.
Иска  ми  се  да не ги обичах. Тогава  щях да полагам грижи     просто  по  моя вътрешна убеденост, че така  е  правилно,но нямаше  да ги  мисля толкова  и  толкова да ми е  мъчно за тях.Когато  къпех  баба,все едно  къпех  малко дете- толкова  е  смалена  и  крехка 
Някой беше писал, че  са изкукали  и  склерозирали  старци. Не  са . Само дето са  много  стари, болни   и  уплашени, че смъртта  наближава   

Мила Бронте,

Ще намерите решение. Те не са изкукали егоисти, просто не им се вярва, че не могат вече сами. Обяснете им, че нняма как да са във вашето или на сестрати жилище и им кажете, че ще ги водите на село през лятото.

Ходете им на гости и си почивайте там, доколкото можете. В един момент и те няма да искат да се заседяват сами, но трябва сами да го усетят. Те са щастливи, че имат две внучки, на които им пука и не са ги изоставили.

Успех!

А ти, уплашена ли си от това, което им наближава? 

Бронте, след като къщата е купена от вас и е на ваше име, обявявате, че я продавате /дали сега или от септември, вие преценете/ и край, точка. Правите една разбивка с остойностяване на всичките разходи по поддръжка, транспорт, лекарства и т.н. към момента, добавяте нервите и загубата на време и обявявате, че не ви устройват, т.е., къщата отпада от уравнениета. Аз бих го направила и реално, ако има търсене, освен ако няма някаква особена стойност за вас. Коментар за промяна на това решение не допускате, собствениците сте вие.

Вариантите им са или да са до теб на квартира, или да отиват в апартамента, в който, ако правилно съм разбрала, е синът им, или да се заплаща място в приличен дом за възрастни хора. Това го обговаряте и пред чичото. Правите една разбивка с остойностяване на всичките разходи, които възникват към момента, както и такава с прогнозни разходи за година при промененото местоположение, включително някаква сума за храна и джобни и какво от това евентуално би се поело от пенсиите им. Остатъка делите на 3 /поне за парлама/, като вашите части със сестра ви евентуално биха могли да се поемат от продажбата на къщата, чичовата обаче - не.

На който и от вариантите да се спрете, бъдете готови на вълна от хули по ваш адрес, но това е бял кахър.

Да се потърси човек,който да се пренесе там(може и някой местен) и срещу заплащане да се грижи за тях...
Май това е най-безболезнения за всички вариант-те ще си стоят там и няма да се местят някъде и да са като дърво без корен,а вие ще сте спокойни,че са обгрижени и че има човек покрай тях,който освен,че ще се грижи за тях и за дома ще ги развежда и по доктори...

В този казус няма сметки-има обич,уважение,грижа. Проблемът и   е  да запази ритъма на живота си, да не ощети  близките си-съпруг,дете.И баба и  дядо.Защото когато гледаш възрастни се предполага, че си устроил живота си,отгледал децата си и  можеш да се заемеш  с това,но при нея  не е така,поколението-гледач е прескочено.Освен това самата аз избягвам упорито  тънки сметки между близки хора, знам че съм потърпевша ,но така разбирам живота и  признавам-никога не останах гладна и  без покрив,господ се грижи за мен.Не бих се товарила нито съм го правила.Доколкото усещам Бронте също не прави тънки сметки,вероятно тези дядо и баба са и дали достатъчно обич и  грижа  и ги пази   ,не иска да ги нарани.Дори проблемът и е  породен от грижа за тях,ако имаше още една стая  на разположение,да не ощетява детето си ,може би щеше да приеме вариант да са при нея,съгласна е в същия  вход ,на метри от нея,само да не товари семейството си ,и без това съпругът се грижи за болен баща,стават доста  обгрижвани наоколо.

Бор_яна, много, много  са  ни  дали.Когато  съм  се родила/ първородна  внучка съм/, баба е била  на   38 г.- по-млада, отколкото  съм аз  в момента. Дядо- на  47. Баща ми  е  бил в казармата, а  майка ми - 18  годишно дете,  е живяла  при тях. Отглеждали  са  ни  и двете- и майка ми , и мен. Ходели  са  на работа; грижили  са  се  за нас, за  татко  и  за брат  му, който  по  онова време е бил  14  годишен. Между майка  ми и  тях, нейните  свекъри,  съществува  много  топла, много  специална  връзка.Те са добри  хора, които се  убиваха  от  работа, за  да  дават на децата  си. Затова  сега  са  толкова  зле здравословно- защото  не  се щадяха и  се раздаваха  напълно- и  емоционално, и материално.

gargamela, принципно, е  възможност,  но   това  не  можем   да направим. Ако не ги обичахме, вероятно  бихме  могли. За тях  тази  къща  е техният дом. И ако  ги  извадим  насилствено  оттам, с  този мотив, значи  да  налеем  още болка и  горчилка  в  последните  им дни. Малко  ли им е  болката- единият  им син  се самоуби преди 10 години, другият  не  ги поглежда- как   да  им причиним и  това?

Toffi , не разбрах  смисъла  на въпроса ти, но  ще ти отговоря- не, аз не съм  уплашена  от това, което  им наближава. Приела  съм го, знам, че  все някой ден  ще  си идат. Искам обаче , когато   си тръгнат,  да  не  сами  и отчаяни   в забутаното  село; да има  някой  от нас  до тях, за  да  не е  самотна   и чак толкова  страшна  смъртта им.
Ами, ако  нещо  се случи  и  е  зима, и  пътищата  през  Балкана  са  затрупани  и  не  успеем  да стигнем дотам?
А и принципно- защо  да  ме  е  страх от тяхната  смърт? За нас  тя  ще е липса  и сълзи, но  за тях  ще  е  край на  мъките  им. А  и за умирането  няма ред. Утре може  мен да ме няма.