Дадени са много разумни варианти- квартира, разговор с твърд тон. Единствено няма вариант бабата и дядото да приемат предложеното доброволно. Бронте трябва да се зареди със здрави нерви за тръшкане и обвинения.
- Публикувана: 17 юни 2015, 20:45 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2015, 13:26 ч.
Как ще е най-правилно да постъпя?
Само дето са много стари, болни и уплашени, че смъртта наближава 
А ти, уплашена ли си от това, което им наближава?
Не бе , кефи се и пуска тема да злорадства . 
Бронте, много добре те разбирам и дадох предложението само за да изкарате къщата от уравнението, т.е., да се появи мисъл за алтернатива изобщо.
Друг вариант - не можете ли да използвате болестта на свекър ти - така и така, сега не е удобно да пътуваме, трябва да сме на разположение, сестра ти също се аргументира с някаква причина, с две думи - влезте ни в положение, дайте едно рамо като се преместите за определен срок наблизо, а веднага щом ни поналекне си ви караме на село, че и за ремонт на къщата ще помислим, та да идваме по-честичко за уикенда.
В крайна сметка, те все на село ли са живели /изхождам от това, че къщата е купена относително скоро/? Ако дядо ти е активен, няма ли някаква дъвка в града ти, с която да го залъжеш - табладжии, рибари, клуб на миньора нещо? Жените са по-адаптивни, ако той се залиса, баба ти сигурно няма да се противи толкова.
Друг вариант - не можете ли да използвате болестта на свекър ти - така и така, сега не е удобно да пътуваме, трябва да сме на разположение, сестра ти също се аргументира с някаква причина, с две думи - влезте ни в положение, дайте едно рамо като се преместите за определен срок наблизо, а веднага щом ни поналекне си ви караме на село, че и за ремонт на къщата ще помислим, та да идваме по-честичко за уикенда.
В крайна сметка, те все на село ли са живели /изхождам от това, че къщата е купена относително скоро/? Ако дядо ти е активен, няма ли някаква дъвка в града ти, с която да го залъжеш - табладжии, рибари, клуб на миньора нещо? Жените са по-адаптивни, ако той се залиса, баба ти сигурно няма да се противи толкова.
Не ги взимай на квартира близо до вас, целия ти живот ще се завърти около тях.
Плащайте на възрастна жена от селото, която да им помага с домакинство и каквото е нужно.
Ходете, когато наистина са болни, а не при всяко вдигане на кръвно или болки в краката. Нас младите ни боли, няма как и тях да не ги боли. Купете предварително лекарства за кръвно и т.н., които да бъдат в тях и да взимат при нужда.
Плащайте на възрастна жена от селото, която да им помага с домакинство и каквото е нужно.
Ходете, когато наистина са болни, а не при всяко вдигане на кръвно или болки в краката. Нас младите ни боли, няма как и тях да не ги боли. Купете предварително лекарства за кръвно и т.н., които да бъдат в тях и да взимат при нужда.
Друг вариант - не можете ли да използвате болестта на свекър ти - така и така, сега не е удобно да пътуваме, трябва да сме на разположение, сестра ти също се аргументира с някаква причина, с две думи - влезте ни в положение, дайте едно рамо като се преместите за определен срок наблизо, а веднага щом ни поналекне си ви караме на село, че и за ремонт на къщата ще помислим, та да идваме по-честичко за уикенда.
В крайна сметка, те все на село ли са живели /изхождам от това, че къщата е купена относително скоро/? Ако дядо ти е активен, няма ли някаква дъвка в града ти, с която да го залъжеш - табладжии, рибари, клуб на миньора нещо? Жените са по-адаптивни, ако той се залиса, баба ти сигурно няма да се противи толкова.
До преди около 30 години живяха в близкия малък град. Дядо се пенсионира, баба още работеше, но , под давление на баща ми и брат му, направиха ферма насред нищото и 20 години гледаха животни. Много животни. После баба се пенсионила и напълно заживяха във фермата- в дървена барака, без удобства, без течаща вода. Носеха си вода с бидони и каруца, а животните пояха на реката.
Когато започна да ги наляга старостта, не искаха да ходят в градчето, което вече беше обезлюдено. Купихме къщата в селото по идея на сестра ми- тя я намери, те я харесаха и се съгласиха, вместо да стоят във фермата при тези ужасни неудобства, да се преместят там. А и дядо е роден и израснал там, много години от брака им са минали там, преди да придобият апартамента в градчето.Та си имаха познати, роднини,контакти.
Да, ама селото и то почти умря, а площта на гробищата расте главоломно.
Така или иначе, още не са узрели за идеята, видно е. Но наесен може и да има развръзка
Здравейте, момичета.
Когато къпех баба,все едно къпех малко дете - толкова е смалена и крехка
Някой беше писал, че са изкукали и склерозирали старци. Не са . Само дето са много стари, болни и уплашени, че смъртта наближава
Когато къпех баба,все едно къпех малко дете - толкова е смалена и крехка
Някой беше писал, че са изкукали и склерозирали старци. Не са . Само дето са много стари, болни и уплашени, че смъртта наближава
Ами, тъкмо затова е редно да се смирят и да приемат с благодарност това, което ти и сестра ти им давате, а не да ви тормозят!
Бронте, ако не издържиш и рухнеш, КОЙ ще бъде майка на детето ти?
Съжалявам, но след като непрекъснато умират млади и продуктивни хора, които са в разцвета на силите си, не мога да съчувствам на болежките на хора доживели до 90 години, нито мога да се отнеса с разбиране към ината и капризите им. От споделеното от теб разбирам, че имаш само едно дете. Значи, плащаш ипотека, работиш като роб и не можете да си позволите най-естественото нещо на света - повече деца. Направи си сметка в какво време живеем!
По-добре се вслушай в здравия си разум и ги настани някъде, където ще са в безопасност, без градини и....кокошки. Обясни им, че възможностите ти са тези, тези и тези. Или разбери дали не можеш да наемеш някой, който да ги наглежда от социалните грижи в селото, в което живеят.
Бронте, любовта по никакъв начин не изключва здравия разум.
Пожелавам ти кураж и сила
не можеш да промениш баба си и дядо си. Не може да им се обясни, че е по-разумно в града, че трябва. Те си знаят тяхното. Ние също сме така - моите баба и дядо съвсем не са стари (70-те), но винаги са били в друго време (което отдавна мина) и са малко нереални, наивни, объркани...
Последно дядо ми, който е болен от рак, блъсна челно колата си в друга, по негова вина, колата е за моргата. Изобщо няма да му се купува нова, макар, че не го виждам как ще е без кола. Баба ми припаднала докато беряла череши в 2 на обяд, тя има проблеми с кръвното. Те живеят на 30 км от нас, но все едно са в друг свят просто, колкото и пъти да им кажеш как не трябва да правят това, няма смисъл, да се пазят, да стоят на хладно лятото, да си почиват...не става и не става.
Имат тяхно жилище в града, имат възможности само да гледат здравето си, майка ми им помага максимално. Но не го правят. Не слушат дъщеря си, не слушат лекарите си (единия лекар е собствената им дъщеря), вълнуват се от зеленчука, плодовете, животните...но примерно имат правнуци, които живеят на 200 метра и може вместо да ходят по ниви и градини, да поиграят с децата, да ги научат на нещо, да си почиват, да гледат сериали..да, ама не.
С възрастните само търпение и никакви нерви. Трудно е, но ...
Последно дядо ми, който е болен от рак, блъсна челно колата си в друга, по негова вина, колата е за моргата. Изобщо няма да му се купува нова, макар, че не го виждам как ще е без кола. Баба ми припаднала докато беряла череши в 2 на обяд, тя има проблеми с кръвното. Те живеят на 30 км от нас, но все едно са в друг свят просто, колкото и пъти да им кажеш как не трябва да правят това, няма смисъл, да се пазят, да стоят на хладно лятото, да си почиват...не става и не става.
Имат тяхно жилище в града, имат възможности само да гледат здравето си, майка ми им помага максимално. Но не го правят. Не слушат дъщеря си, не слушат лекарите си (единия лекар е собствената им дъщеря), вълнуват се от зеленчука, плодовете, животните...но примерно имат правнуци, които живеят на 200 метра и може вместо да ходят по ниви и градини, да поиграят с децата, да ги научат на нещо, да си почиват, да гледат сериали..да, ама не.
С възрастните само търпение и никакви нерви. Трудно е, но ...
На тази възраст вече понякога не разсъждават логично.
Не мисля, че съветът за продаване на къщичката и поставянето пред свършен факт е добра идея, защото хорицата биха се почувствали като наистина никому ненужни.
Идеята с апартамента под наем (най-вече за зимния период) е добра, но тук пък "влиза" в конфликт с начина им на живот и простора, на който са свикнали.
Защо не огледате какви домове за стари хора има наоколо, такива, които да не изглеждат като общежития, да имат и дворчета за разходка. Знам, че са скъпи, цената включва и храна, обслужване, и медицински грижи при нужда. Хората ще бъдат заобиколени с такива от своето поколение и интереси.
Не мисля, че съветът за продаване на къщичката и поставянето пред свършен факт е добра идея, защото хорицата биха се почувствали като наистина никому ненужни.
Идеята с апартамента под наем (най-вече за зимния период) е добра, но тук пък "влиза" в конфликт с начина им на живот и простора, на който са свикнали.
Защо не огледате какви домове за стари хора има наоколо, такива, които да не изглеждат като общежития, да имат и дворчета за разходка. Знам, че са скъпи, цената включва и храна, обслужване, и медицински грижи при нужда. Хората ще бъдат заобиколени с такива от своето поколение и интереси.
Аз съм с по-различно мнение. Каквато и промяна да предложиш, ще срещнеш отпор. Не можеш да ги притискаш с ултиматуми, не е честно някак, ел е пък и че са добри хора. Та, предлагай само временни решения. Временно да дойдат на квартира за зимата, щото бабата всичко я боли и трябва да е на топло и наблизо, да не падне по снега и пързалките (това за пред дядото) и щото дядото не е добре със сърцето, как сняг ще рине, дърва ще цепи, лошо ще му стане, сърцето няма да издържи (за пред бабата). Разбира се, като се оправи времето, веднага ще ги накарате обратно у тях, ама къде сега зимата да се мъчат. Говори поотделно с тях и си кажи притесненията за другия, който не присъства на разговора. Помага. И така, само временно ще са на квартира, домът им си е къщата и ще си ходят да го наглеждат дори и през зимата, като времето позволява.
Като го представиш за временно, се преживява по-лесно, дори и промяната всъщност да е по-радикална от предлаганата постоянна. И наистина ги карайте понякога за уикенда. За съжаление с течение на времето състоянието им няма да се подобри и самите те ще посвикнат с удобствата и няма да искат толкова често да си ходят.
Като го представиш за временно, се преживява по-лесно, дори и промяната всъщност да е по-радикална от предлаганата постоянна. И наистина ги карайте понякога за уикенда. За съжаление с течение на времето състоянието им няма да се подобри и самите те ще посвикнат с удобствата и няма да искат толкова често да си ходят.
Благодаря на всички 
Срещнах много разбиране и намерих много полезни идеи. Ще видим какво ще стане-ето, още два месеца и есента ще почука на вратата.
В крайна сметка, ако така или иначе не се съгласят, ще продължаваме, както досега и ще се молим да не попаднат в ситуация, в която няма да можем да се притечем навреме за помощ.
Каквото има да става, ще стане.Поне ще знам, че сме опитали всичко възможно.
Благодаря ви още веднъж, на всички
Срещнах много разбиране и намерих много полезни идеи. Ще видим какво ще стане-ето, още два месеца и есента ще почука на вратата.
В крайна сметка, ако така или иначе не се съгласят, ще продължаваме, както досега и ще се молим да не попаднат в ситуация, в която няма да можем да се притечем навреме за помощ.
Каквото има да става, ще стане.Поне ще знам, че сме опитали всичко възможно.
Благодаря ви още веднъж, на всички
Най добрия вариант е да отидат в дом за възрастни хора.Но нашата култура не е такава.Живея в чужбина и работя в такъв дом.Старите хора сами искат да отидат в такива домове след определена възраст.И не виждам нищо лошо в това.Децата им и внуците им често ги посещават.Преди и аз бях против това,но сега вече разсъждавам по друг начин.Това не значи,че си ги изоставил.Поговори с тях.И за тях ще е по-добре,въпреки,че нашата култура не е такава, и за повечето хора това значи ,че си ги изоставил и,че си лоша.Ние просто живеем назад във времето.Успех.
Благодаря на всички
Срещнах много разбиране и намерих много полезни идеи. Ще видим какво ще стане-ето, още два месеца и есента ще почука на вратата.
В крайна сметка, ако така или иначе не се съгласят, ще продължаваме, както досега и ще се молим да не попаднат в ситуация, в която няма да можем да се притечем навреме за помощ.
Каквото има да става, ще стане.Поне ще знам, че сме опитали всичко възможно.
Благодаря ви още веднъж, на всички
Срещнах много разбиране и намерих много полезни идеи. Ще видим какво ще стане-ето, още два месеца и есента ще почука на вратата.
В крайна сметка, ако така или иначе не се съгласят, ще продължаваме, както досега и ще се молим да не попаднат в ситуация, в която няма да можем да се притечем навреме за помощ.
Каквото има да става, ще стане.Поне ще знам, че сме опитали всичко възможно.
Благодаря ви още веднъж, на всички