Тези красоти ги нося от другата тема, но исках да ги видят повече хора и при нас 
Впечатляващи са нашите ГГ в роля
Благодаря, че ни ги споделиха!
Впечатляващи са нашите ГГ в роля
Благодаря, че ни ги споделиха!
- Публикувана: 19 юни 2015, 22:55 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2015, 21:52 ч.
"Kara Para Aşk"с участието на Туба Бюйюкюстюн и Енгин Акюрек- 76 тема
Леля в последните кадри гледам е на крака в онзи хотел. Да разбирам ли, че не са я занулили, а са и сложили едни дизайнерски келепчета от Бендис? 
Деврем,предвид снимката на Филиз и Елиф
може би в тоя хотел ще се разиграят нЕкои събития,свързани с келепчетата
Кво става, девреми? Прекалено внимание сме отделили на едно различно мнение.
Прекалено внимание сме отделили на едно различно мнение. 
ма тва мнение ли било? Цитат
За Бестемсу мнението ми е, че заслужава приз за изгряваща звезда в това дизи!
и аз си я харесвам +1
Фантазия
колкото по вървим към края, толкова повече сближаваме мнения. Подозирам обаче, че ще ги пресечем в една точка, и пак ще ги раздалечим...
Прощалните думи на Туба.
Честно казано доста ме изненадаха.
Много трудна беше мисълта да поема по този път. Трябваше да стегна куфарите за най -трудното пътуване- това, в което не знаеш къде отиваш и какво можеш да срещнеш. Както знаете, можех лесно да се откажа. Но в миг реших да си стегна куфарите все пак. По принцип трудно правя избор. Такъв ми е характерът. Няма да крия, пътуването беше трудно. Заради неща, които знаете и които не знаете. Признавам. Исках да се откажа. Обмислях дори варианта да не завърша това пътуване. По средата на пътя се сринах. Краката ми се подгъваха, дърпаха ме за ръка. Носеха ме на ръце. Казваха ми: „Изправи се на крака! Ще се справиш!“. Справих се. Справих се заедно с тях. Нали казват, че това е да си част от един екип. Когато ти падаш, другите да ти дават сила и отново да те изправят на крака. Един ден казаха: „Свърши се!“ Стигнахме до края. Да, изморихме се доста. Но сега знам, че като се върна вкъщи и отворя куфарите, от тях ще изскочат един куп добри сърца. Благодаря ви, че ми подарихте топлината на вашите сърца. Ще пазя добре онова, което оставихте в мен.
Честно казано доста ме изненадаха.
Много трудна беше мисълта да поема по този път. Трябваше да стегна куфарите за най -трудното пътуване- това, в което не знаеш къде отиваш и какво можеш да срещнеш. Както знаете, можех лесно да се откажа. Но в миг реших да си стегна куфарите все пак. По принцип трудно правя избор. Такъв ми е характерът. Няма да крия, пътуването беше трудно. Заради неща, които знаете и които не знаете. Признавам. Исках да се откажа. Обмислях дори варианта да не завърша това пътуване. По средата на пътя се сринах. Краката ми се подгъваха, дърпаха ме за ръка. Носеха ме на ръце. Казваха ми: „Изправи се на крака! Ще се справиш!“. Справих се. Справих се заедно с тях. Нали казват, че това е да си част от един екип. Когато ти падаш, другите да ти дават сила и отново да те изправят на крака. Един ден казаха: „Свърши се!“ Стигнахме до края. Да, изморихме се доста. Но сега знам, че като се върна вкъщи и отворя куфарите, от тях ще изскочат един куп добри сърца. Благодаря ви, че ми подарихте топлината на вашите сърца. Ще пазя добре онова, което оставихте в мен.
Прощалните думи на Туба.
Честно казано доста ме изненадаха.
Много трудна беше мисълта да поема по този път. Трябваше да стегна куфарите за най -трудното пътуване- това, в което не знаеш къде отиваш и какво можеш да срещнеш. Както знаете, можех лесно да се откажа. Но в миг реших да си стегна куфарите все пак. По принцип трудно вземам решение. Такъв ми е характерът. Няма да крия, пътуването беше трудно. Заради неща, които знаете и които не знаете. Признавам. Исках да се откажа. Обмислях дори варианта да не завърша това пътуване. По средата на пътя се сринах. Краката ми се подгъваха, дърпаха ме за ръка. Носеха ме на ръце. Казваха ми: „Изправи се на крака! Ще се справиш!“. Справих се. Справих се заедно с тях. Нали казват, че това е да си част от един екип. Когато ти падаш, другите да ти дават сила и отново да те изправят на крака. Един ден казаха: „Свърши се!“ Стигнахме до края. Да, изморихме се доста. Но сега знам, че като се върна вкъщи и отворя куфарите, от тях ще изскочат един куп добри сърца. Благодаря ви, че ми подарихте топлината на вашите сърца. Ще пазя добре онова, което оставихте в мен.
Честно казано доста ме изненадаха.
Много трудна беше мисълта да поема по този път. Трябваше да стегна куфарите за най -трудното пътуване- това, в което не знаеш къде отиваш и какво можеш да срещнеш. Както знаете, можех лесно да се откажа. Но в миг реших да си стегна куфарите все пак. По принцип трудно вземам решение. Такъв ми е характерът. Няма да крия, пътуването беше трудно. Заради неща, които знаете и които не знаете. Признавам. Исках да се откажа. Обмислях дори варианта да не завърша това пътуване. По средата на пътя се сринах. Краката ми се подгъваха, дърпаха ме за ръка. Носеха ме на ръце. Казваха ми: „Изправи се на крака! Ще се справиш!“. Справих се. Справих се заедно с тях. Нали казват, че това е да си част от един екип. Когато ти падаш, другите да ти дават сила и отново да те изправят на крака. Един ден казаха: „Свърши се!“ Стигнахме до края. Да, изморихме се доста. Но сега знам, че като се върна вкъщи и отворя куфарите, от тях ще изскочат един куп добри сърца. Благодаря ви, че ми подарихте топлината на вашите сърца. Ще пазя добре онова, което оставихте в мен.
Варна
страхотна си, благодаря! Да си жива и здрава, че вървя с нас и ни превеждаше, отваряше ни очите, на нас, слепите! Отново ти благодаря!
Какво да кажем,деврем-всички виждахме до колко часа имаше често нощни снимки,а тя е искала да има време и за децата си.Такива бяха исканията и,но .....това е положението.Радвам се,че екипа е бил с нея и я е подкрепял.Ето това са истински Човеци,както казва Туба "като се върна вкъщи и отворя куфарите, от тях ще изскочат един куп добри сърца. Благодаря ви, че ми подарихте топлината на вашите сърца. Ще пазя добре онова, което оставихте в мен.
Определено не е тривиалното дежурно изказване.Личи си,че го е писала от сърце
Варна,ти си деврем за кой ли път ти го казвам
Определено не е тривиалното дежурно изказване.Личи си,че го е писала от сърце
Варна,ти си деврем
за кой ли път ти го казвам 
обаче аз обещах да броя труповете
Хриси, като ги преброиш - дай ги насам
- да им огледам краката За всички, които се вълнуват
Скрит текст:
Някъде от осемдесетте години в БГ е въведен т.нар. "режим на отворени врати" за пси-диспансерите. Та и досега още не могат да си съберат личния състав
Варна, благодаря!
Наистина може много да се разсъждава по това "прощално" писмо на Туба. Много лично, много емоционално... За мен и с доста болка
. Аз лично оставам с впечатлението, че Туба умишлено е "открехнала вратата" малко по-широко. 
Сара Акюрек.
За прощалния болюм обещавам да се пременя айретен като selfie Денизер Демир.
Или selfie Бюйюкюстюн Акюрек. 
Препоръчани теми