Искам да кажа ... (42)_22.06-28.06

  • 53 475
  • 1 756
  •   1
Отговори
# 1 740
  • Мнения: X
Янтра,като ти знам опита можеш да отвориш частна детска градина или занималня  Simple Smile
О, подлежат на строга регулация, ще ме скапят от проверки, тъй като искам да съм на светло. Мислих по въпроса, някаква лудост е у нас. Мислех за вариант на немското tages mutters, обаче това в Бг е много сложно.
Това съм го работила и е в пъти по-добро от търчането за работа, бързане в трафика, излизане 2 часа по-рано за да  свършиш всичко сутринта , никакво време с твоето дете и то в институция по 9 часа на ден . Точно малко под 2 години бях наета от някого след 15 години като само-нает частник и ми стигат. Мерси.

Наработих се вече за някой и въпреки управленската позиция и добрата ми заплата отново си лицензирам  частна детска градина с 8 деца от дома от есента. Въобще не мога да ги сравнявам и за мен е идеалната работа въпреки многото лицензи, образования, правила ,началното голямо капиталовложение , намирането на отговорен заместник и постоянните проверкити . Peace

Последна редакция: нд, 28 юни 2015, 22:48 от Анонимен

# 1 741
  • HH
  • Мнения: 3 407
Магнолии има и розови, тук са почти само розови. Но трябва да си търся на стария телефон снимка, защото аз за пръв път тук видях такова нещо и майка ми много ми се смя  Blush

# 1 742
  • Мнения: 9 645
А вие защо не се снимате с магнолиите,да ви питам? Laughing

# 1 743
  • HH
  • Мнения: 3 407
Осмичка, не знаех че е модерно  Sunglasses

# 1 744
  • Мнения: 9 645
Осмичка, не знаех че е модерно  Sunglasses
Голям пропуск Naughty Другия път се загащваш едно хубаво и се снимаш с магнолията,така се прави! Mr. Green Кате,сериозно ли си я изтървала тази мода?И по-добре! Whistling

# 1 745
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 402
Кате, знам, че има различни, но при нас са само бели. Обаче пък целия град и околностите са осеяни с тях.

Контеса, щом това ти носи удовлетворение и можеш да го направиш, възползвай се. В България обаче понякога изискванията са... За 20 години в системата се нагледах на какво ли не. Затова казвам, че единствено служебните хлапета ми липсват. Простотиите - изобщо.  Сега не знам за частните детски градини дали има промяна, но в началото много от тях се регистрираха като търговски дружества с цел да избегнат проверките от МОН и частично - от изискванията на РИОКОЗ.

Осмичка, ми няма как да се покатеря на магнолиите, те са големи дървета  Mr. Green.

# 1 746
  • HH
  • Мнения: 3 407
Ем, бате Бойко го видях с магнолиите, но не знаех преди това, че е модерно  Rolling Eyes Догодина, обещавам  Peace

# 1 747
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Дочетох си книгата. Невероятна е. Препоръчвам, но само на тези, които могат да усетят Уортън, защото съм чела и доста глупави коментари за тази книга.
По принцип не чета такъв тип книги често, но този автор някак ме е омагьосал. И точно сега имах нужда от точно такава книга - силна, невъзможна, невероятна.
Ето я: http://chitanka.info/text/20837-posledna-ljubov

# 1 748
  • Мнения: X
Ще си я изтегля. Също и Татко и Пилето за препрочитане.
Коментари за книги не чета, както вече и за филми.

# 1 749
  • Мнения: 4 560
Много бързо мина неделята.



Лиляна, какво ще започваш сега? Хайде да четем Властелина. Още съм в началото и ако сега му е момента, нека четем заедно. Това никога не съм го правила - да чета едновременно книга със съфорумка.
На Уортън нищо не съм чела. Не ми е и в списъка за четене. Предполагам, няма да ми допадне - поне според мненията, които съм чела тук.

# 1 750
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Започвам да чета книга, която съм заела от Предай нататък книга:
Скрит текст:

# 1 751
  • Мнения: 10 547
Днес отидох там, където прекарвах летата си като дете.
Скрит текст:
Хлопнах портата и чух същия меден звън, който известяваше, че някой идва у дома, влязох в двора и видях себе си обута в сините гуменки, с които през учебната година играех физическо, а летата износвах, с разранени от тичането из трънаците крака, чух гласовете на баба и дядо, сякаш Джеки, черното ми пале се скри зад ъгъла на къщата, погледнах да видя има ли късни ягоди в градината, извадила ли е баба надуваемия дюшек, има ли в беседката купа в огромни джанки, чете ли дядо вестник ... и видях само тръни, гора, която иска да вземе онова, което ѝ е било отното преди време и една вила, която седи и ме чака обвиняващо за липсата ми в нея и около нея. Една къща, свидетел на детството ми.
И нищо не беше същото. Седяха си само гледката, планината и спомените и аз, отдавна спряла да носи сини гуменки.
Продавам вилата си- нямам време за нея, но усещането, че продавам последното останало от семейството ми, ме изяжда. Сякаш тази къща има душа, а аз я предавам.

# 1 752
  • Мнения: 20

Янечек, ако започнеш да четеш Харуки Мураками, моят съвет е да започнеш с първите, издадени у нас- "Норвежка гора" или "Спутник, моя любов" и после да продължиш с другите. Но, разбира се, можеш да почнеш от която и да е, не са свързани.  Просто с всяка следваща светът на автора се усложнява или поне аз така го усещам.

Абсолютно така го чувствам и аз Мураками. И на мен ми е любим.
Книгите на У. Уортън, които най-много са ме докоснали, са "Гордост" и "Татко".

Искам да споделя, че моя близка приятелка е злоупотребила със служебни пари и сумата не е никак малка. Аз разбрах случайно, тя не е споделяла с мен. Знам единствено, че парите са изхарчени за глупави вещи, т.е. не е била в някаква нужда, която да породи ако не друго, то поне разбиране от моя страна. Какво да правя? Да разговарям ли с нея или да не повдигам въпроса изобщо? Много съм объркана. И разочарована.

# 1 753
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
Валери, изчела съм я Алиенде, с изключение на "Паола", която не прочетох нарочно. Четох я преди повече от 20 години, когато за пръв път издадоха "Ева Луна" и бях очарована. След това четях всичко, което издаваха. По онова време издаваха много латиноамериканска литература, представяща т.нар. магически реализъм. Като се почна от Маркес, разбира се. Преди това се бях понаситила на европейска и американска литература, та гълтах латиноамериканските автори като топъл хляб, много ми допаднаха. В последните години чета литература от "неводещи" в това отношение страни. Скандинавска, холандска, китайска, японска, индийска, афганистанска, арабска, японска, даже индонезийска четох. Житейското ми време намалява и ме е страх, че може да пропусна нещо много хубаво за четене. Преди като харесам един автор, изчитах всичко от него. Сега прочитам 1,2,3 книги и скачам на друг, иска ми се да не пропусна нещо значимо. Само на Мураками не мога да устоявам и чета вече десета книга от него. По горната причина вече не чета "занаятчийска литература" - Гришам, Лъдлъм, Дан Браун, Реверте - книги, които се пишат "по рецепта" за успех - нямам време, не искам да пропусна нещо ценно Joy Е, понякога чета нещо леко и много често Джером Джером или Уудхаус, имам нужда да се посмея.

# 1 754
  • HH
  • Мнения: 3 407
Каси, разбирам те. Казала съм , че не искам никакви имоти да ми се завещават, защото не ми трябват. Да си ги продават родителите ми и да си харчат парите както преценят.

Някой препоръча Seven pounds. Ако не ми хареса ще го държа отговорен  Wink

Общи условия

Активация на акаунт