"С Русия в сърцето"- форум за Къванч Татлъту и др. актьори-Тема 4, Сезон 2

  • 106 378
  • 735
  •   1
Отговори
# 30
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Шура е просто истински влюбена жена, както само една рускиня може, без да мисли за гордостта си, какво ще спечели, какво ще загуби, какво е разумно. Това турската аудитория не може да го разбере. Сеит е нещо като нашият Ботев или Левски, той е човек отдаден на каузата си и разбира че, Шура няма да нужда от такъв човек. Но продължавам да твърдя, че той искрено и дълбоко я обича.
А тази вечер с тия забулените туркини ми дойде мноооого повече.

# 31
  • Мнения: 2 282
Сеит е нещо като нашият Ботев или Левски, той е човек отдаден на каузата си и разбира че, Шура няма да нужда от такъв човек. Но продължавам да твърдя, че той искрено и дълбоко я обича.
Ами затова по-преди исках да го обесят...и става от раз турския Ботев или Левски...

# 32
  • Мнения: 2 282
Дафне Hug, мерси за лайкучките Joy Joy Joy
Ново интересно четиво от подругите:
 bouquet
Скрит текст:
Цитат
Из беседы Динары Ямалеевой (Д.Я.) и Нермин Безмен (Н.Б.):

Д.Я.: Вокруг Вашего деда сейчас такие споры, всем женщинам он оказался небезразличен
Н.Б.: Да, по семейным преданиям, он был неординарный мужчина. Гордый, красивый, женщины его любили.
Д.Я.: Скажите пожалуйста, что дальше было с Шурой?
Н.Б.: В общих чертах Вы же, Динара ханум, наверное знаете, но подробно я пишу о ней новый роман.
Д.Я.: А ее дочь?
Н.Б.: Не торопитесь. Про ее счастье, ее цветочек, я тоже расскажу.
Д.Я.: А как вы встретились с Сандрой? Если это не тайна?
Н.Б.: Это один из самых трогательных и сентиментальных моментов в жизни моей семьи и моей собственной.
Это было как родственники. Но Вы вероятно можете об этом прочитать в моем романе "Мой дед Курт Сеит и Я", он уже вышел в печати и его в Стамбуле можно купить. Вы ведь в Стамбуле живете?
Д.Я.: Да, благодарю Вас , Нермин Ханум. Вы так интересно говорите. Благодарю.

Из романа "Мой дед Курт Сеит и я" в переводе Динары Ямалеевой:

"... Среди документов, которые баронесса оставила мне, я нашла адрес дочери Шуры. .. Мои надежды увеличились, теперь у меня не было разочарований. Так как благодаря моим находкам вопросы, на которые как казалось невозможно было найти ответы, раскрывались как двери перед пещерой где хранились сокровища. Я была уверена, так и должно было случится. Я верила, что я выполняю возложенную на меня миссию, что в этом путешествии есть смысл, что есть причина для написания этой книги.
Сентябрь, 1994. После того дня, когда ко мне в руки попала адресная книга Тиночки с адресом дочери Шуры, жизнь как будто стала играть со мной в прятки. Обзонив всех в итоге я дозвонилась по номеру, который был записан на имя Сандрочки (Пасадена, Калифорния) Но после того, как наткнулась на мужчину с иностраным акцентом, у меня больше не осталось другого адреса.
Несколько месяцев спустя собираясь в поездку в Америку, c надеждой что найдем Сандрочку, упаковывая чемоданы посреди ночи раздался телефонный звонок.
- Могу я поговорить с госпожой Нермин? сказала женщина в трубке по-английски.
У меня от сердца отлегло, в животе как будто бабочки запорхали...
- Кто спрашивает?
Я еще не знала по какой причине звонят, но меня охватило тепло от предчувствия.
- Я - Сандра Веллс. Звоню из Пасадена.
Я не могла говорить. Трубку выронила из рук и заплакала. Оказывается судьба может найти истину покрытую тайной. Если очень верить и настойчиво добиваться, то неизвестная истина вернется. В тот момент, так как я была не в состоянии, что то объяснять, трубку подхватил Памир (мой муж) и объяснил, что мы как раз едем в Калифорнию, сказал, что мы близкие друзья ее тёти, что к сожалению она умерла, и оставила нам то, что мы должны Сандрочке передать, по этой причине и искали ее. ....
Я упаковывала чемоданы в слезах. Еще одна моя мечта сбывается. На следующий день мы летели через Нью Йорк в Калифорнию, но я до сих пор не верила в происходящее. Невидимая рука, которая тянулась ко мне с теплотой, продолжала открывать передо мной волшебные двери. Это неописуемое чувство... Это как раз тот редкий момент, когда испытываемые чувства и слова души не может передать перо писателя.
Я упаковывала чемоданы в слезах. Еще одна моя мечта сбывается. На следующий день мы летели через Нью Йорк в Калифорнию, но я до сих пор не верила в происходящее. Невидимая рука, которая тянулась ко мне с теплотой, продолжала открывать передо мной волшебные двери. Это неописуемое чувство... Это как раз тот редкий момент, когда испытываемые чувства и слова души не может передать перо писателя.
На другой день мы стояли в дверях Сандрочки... Это была встреча внучки и дочери двух героев одной большой любви. Как будто нашли друг друга члены семьи и слезами пытались залечить старые раны. Сандрочка - человек с нежным сердцем, полным любви и тепла, воспитанная, с хорошими манерами и чувством благородства, в которую не возможно не влюбиться.
Шура о своём прошлом дочери не рассказывала оказывается. Сандра ничего не знала о ее жизни до революции, о побеге, о жизни в Турции и во Франции. Она с грустью в глазах молча слушала меня.
Мои рассказы как сказки Шехерезады, которые вошли в роман, длились несколько вечеров. Когда я закончила Сандра, после некоторого молчания, сказала:
- Знаете, Нермин, мама с папой жили в любви и уважении, но такой страсти и сумасшедшей любви, о которой вы рассказали, между ними не было. Смотря на маму, видя ее задумчивое молчаливое состояние, очень переживала за нее, жалко было, что у нее не было такой волнующей любви. Оказывается была... с твоим дедом... Я за нее очень рада."

Материал подготовлен Динарой Ямалеевой и Мариной Богдашко
специально для:
vk.com/kurtseyt_official

Мдаа, само как бяга от конкретните въпроси Нермин...За всичко щяла да напише в новия си роман..хартията може да изтърпи всичките й глупости...

# 33
  • Мнения: 1 413

това изобщо не е доказано, а са фантазии на онова ку-ку, за да докаже, че шура не могла да забрави голямата си любов курт...  в  статията за последната руска баронеса /валентина/ в истанбул изобщо тя не  споменава, че има сестра...вервай си само на Марина Богдашко, която писа, че в родословието на Клод фон Юргенсбургови никой не се женил за Валентина...И като няма Валентина Клодт фон...., Шура с кого се е срещала... newsm78

Тя, че издиша като писателка е верно, но е имало Валентина Таскина...То не, че вече вярвам на Нермин, но Марина Богдашко беше изнамерила и снимка от гроба на Тина. Ето я и графиня Валентина:


пианистка Таскина Валентина (Тиночка) в составе оркестра Milowitz





Дом Верженских. Кисловодск

[img]http://cs624617.vk.me/v624617081/35246/p_IbhqE6BWs.jpg/img]

http://vk.com/club92842517?z=photo-92842517_367175175%2Falbum-92842517_00%2Frev

Дъщерята на Шура- Александрия (Сандра) Уелс

Домът им в Кисловодск съм го намирала с www.google.map Може и вие да се пробвате. Адресът е: Кисловодск,Ставропольский край, ул."Желябова"15


До скоро  Hug

Последна редакция: пт, 26 юни 2015, 00:11 от shaane

# 34
  • Мнения: 2 282

това изобщо не е доказано, а са фантазии на онова ку-ку, за да докаже, че шура не могла да забрави голямата си любов курт...  в  статията за последната руска баронеса /валентина/ в истанбул изобщо тя не  споменава, че има сестра...вервай си само на Марина Богдашко, която писа, че в родословието на Клод фон Юргенсбургови никой не се женил за Валентина...И като няма Валентина Клодт фон...., Шура с кого се е срещала... newsm78

Тя, че издиша като писателка е верно, но е имало Валентина Таскина...То не, че вече вярвам на Нермин, но Марина Богдашко беше изнамерила и снимка от гроба на Тина. Ето я и графиня Валентина:

Имало е, да,  ама дали  същата Валентина има сестра Шура не се знае...
В статията на французина за последната руска баронеса в Истанбул от 1988 г. Валентина Таскина говори надълго за детството си, за чичо си и нито дума за някаква сестра . Нермин пише романа 11 години след статията на французина. Прочита я  и се вдъхновява да напише роман, а не както твърди, че случайно  срещнала  баронесата и открила, че това е сестрата на Шура, за която знаела от баба си,  без много подробности...Издирва я, установява контакт с нея, казала е, че събира материали за руските белогвардейци, жената се разчувствала, отворила дома си, разказала спомени, онази откраднала 2-3 снимки и съчинила историята...невъзможно е баронесата да подарява снимки от семейния архив на случаен човек, единствената й връзка с миналото,  баронесата умира, и след 7 години публикува романа, няма никакви свидетели...защо няма обща снимка на курт и шура, били са заедно 8 години, пише романа без да е ходила по местата, където се развива действието, има снимка от гроба на шура в Америка, ама къде е гроба на дедо й, той е в Истанбул, на крачки от нея..ами защото е с друго име, забравих го.. самоубиец, реже вените си...бивш офицер ако реши да се самоубива, ще се застреля, и няма да си реже вените като жена...
Най-голямата смешка на Нермин е, че дядо й бил голяма красавец и жените се лепели за него...най-вече руските баронеси..  Joy ... бърка дедо й с Къванч... Joy

# 35
  • Bulgaria
  • Мнения: 1 168
Поздравления за Фахрие ЕВДЖЕН-няма и следа от образа и на Неджля.Много си подхождат с СЕИТ.Емине е много забавна-постоянно подозира всичко и Мюрвет въздух не може да си поеме от нея.Има много грешни разбирания за живота
Педро няма промяна-същия егоист си е .Дано накрая си получи заслуженото заедно с генерала.
Джелил-перфектен приятел на Сеит.Винаги е до него и знае точните думи с които да го окуражи.
Сеит-много обича Шура.Предпочита да е далеч от нея ,за да не я нарани и да не я убият заради него.Много трагична любов.
Айше-Неприятна личност.Постоянно завижда  и иска насила любовта на Сеит.Дано скоро и дамерят мъж и да се махне
Мюровет-много ми харесва.Много е скромна ,държи се детински напук на майка си.Любопитна е като всяко младо момиче.Увлече се по Сеит -дано историята с тях да продължи със щастлив край.Не е нахална като Айше -поне засега.
Гюзиде-Разкъсана между двама.Не знае дали да слуша сърцето си или ума си Дано накрая с Джелил да са заедно ,въпреки че Яхия е много добър човек .Но и него не го разбирам-тя е млада ,не разбира ли че не го обича

Последна редакция: пт, 26 юни 2015, 10:25 от mimioza

# 36
  • Мнения: 50
Привееет Hug Страхотни снимки и информация сте публикували Grinning Е, значи Шура отива в Америка и там умира Sad  Жалко. Много трагична любов наистина. Само едно не разбрах. Гледах финала на филма и там показаха накрая Сеит и Мюрвет на една маса там бяха и близките им. И всъщност това ли е финала newsm78 А къде казват какво става с Шура? Или само показват заминаването и?

# 37
  • Bulgaria
  • Мнения: 1 168
Може ли да пишете в скрит текст за епизодите напред? Някой хора не искат да знаят какво ще стане напред  Hug

# 38
  • Мнения: 3 134
shaane, много благодаря за информацията.
Аз да си призная, не знаех, че филма е по действителен случай.  Embarassed

# 39
  • София
  • Мнения: 4 349
Филмът е много готин  Peace Peace Peace

# 40
  • Мнения: 2
Къде я намерихте тази статия за баронесата?
[/quote]
Имало е, да,  ама дали  същата Валентина има сестра Шура не се знае...
В статията на французина за последната руска баронеса в Истанбул от 1988 г. Валентина Таскина говори надълго за детството си, за чичо си и нито дума за някаква сестра . Нермин пише романа 11 години след статията на французина. Прочита я  и се вдъхновява да напише роман, а не както твърди, че случайно  срещнала  баронесата и открила, че това е сестрата на Шура, за която знаела от баба си,  без много подробности...Издирва я, установява контакт с нея, казала е, че събира материали за руските белогвардейци, жената се разчувствала, отворила дома си, разказала спомени, онази откраднала 2-3 снимки и съчинила историята...невъзможно е баронесата да подарява снимки от семейния архив на случаен човек, единствената й връзка с миналото,  баронесата умира, и след 7 години публикува романа, няма никакви свидетели...защо няма обща снимка на курт и шура, били са заедно 8 години, пише романа без да е ходила по местата, където се развива действието, има снимка от гроба на шура в Америка, ама къде е гроба на дедо й, той е в Истанбул, на крачки от нея..ами защото е с друго име, забравих го.. самоубиец, реже вените си...бивш офицер ако реши да се самоубива, ще се застреля, и няма да си реже вените като жена...
Най-голямата смешка на Нермин е, че дядо й бил голяма красавец и жените се лепели за него...най-вече руските баронеси..  Joy ... бърка дедо й с Къванч... Joy


[/quote]

# 41
  • Мнения: 4 298
Поизпуснах сериала, но, благодарение на темата, разбрах какво става, а ми харесва и документалната информация.

Последно, какви са клюките около Къванч и изгората му /или вече не е такава/?

# 42
# 43
  • Мнения: 2 282
Последно, какви са клюките около Къванч и изгората му /или вече не е такава/?
здраво пиарят, ...последно се целуват  в сладкарница пред камерите на журналистите, но това вече сме го гледали...Явно няма резултат от разни статии за бягство   към дивото, от хакнати туитъри, от слухове за женитба, от снимки в морето и вървим към извънредни мерки...очаква се да покажат и  снимки от спалнята си...в репортажите, Къванч го представят не като известен актьор, а като любовника на Башак Дизер...

# 44
  • Мнения: 1 413
Привет, дами... Hug
Не съм гледала последните 2 епизода, не че нещо ново ще открия де...
Обаче какво искаше Сеит от Шура, да я обезличи напълно ли? Каза ли й да стои далече от Петро, от Тина защото тя е негова собственост? newsm78
И нещо интересно от подругите:

Скрит текст:
Цитат
Динара Ямалеева
Ирина, было два брата сводных и сводная сестра Нина, от первого брака мамы. Шура и Тина - уже от второго брака Екатерины Николаевны. Ирина, надеемся, что осенью выйдет новый роман про жизнь Шуры без Сеита. вот это будет бомба. 25 юни в 17:27

Дали пък наистина ще се случи? Thinking Много малко знаем за Шура след Сеит. Какво ли има да ни покажат? Само да не е пак фантастиката на лудата Едже... ooooh!
 





  

Общи условия

Активация на акаунт