?Въпроси всякакви за СО?

Сега да споделя нещо. Коментирала съм този пост. Крис никъде не е споменала , нито направила препратки към други свои теми. Подчертаното ми избоде очите. Сега се оказва , че съм сбъркала. Порових в старите теми , съввсем друга е историята , както и нагласата на бащата. Съжалявам , че толкова време и емоции употребих , за да съветвам авторката в тази тема , според ТУК споделеното. Некоректно беше да разкаже нещата по този начин , щом има предистория. Сега ще се опитам да изтрия цялото си участие в темата. Аз затова бях учудена , че някои от коментиращите , имат различно отношение. А то е , защото са участвали и в стари теми. И нещата изобщо не са такива , каквито са към момента.  След прочита на старите теми , мнението ми  ВЕЧЕ е различно , и ми е обдно вчерашните ми постове да висят в темата.

Не е само заради маминка. Фрапиращото му обяснение за зарязването е, че със забременяването тя му е провалила лятната почивка и сега той  трябвало вместо да развява гъза си на морето, да гледа и да се грижи за бебе.
Помня и как Криста твърдеше, че той имал прекрасна душа 
Най-общо казано този мъж е инфантилно и егоистично същество. Иска да се пише баща, но някой друг да поеме масрафа. Такива мъже не стават за бащи. Да си вписан някъде, че си баща на еди кой си не те прави баща.

Подробности не зная, но носят презиме и фамилия на дядото. Възможно е да не се вписва в акта за раждане.

Аз също коментирам единствено написаното в темата. Независимо дали историята е друга или представената тук, казуса остава. По-скоро коментирам именно казуса и мненията ми са по него. А той никак не е маловажен, защото факта, че майка видяла, че от бащата няма да излезе читав такъв, си остава без полезен ход да отгледа детето си сама. Факта, че закона безапелационно дава права на всякакви инфантили, егоисти, мислещи само и единствено за правата си, размислили когато им скимнало и т. н. Аз лично с/у това негодувам. И знам, че закона е такъв, но продължавам да го считам за несправедливо. Като казус

Че той законът дава такива права и на майките-инфантили, за които бащите са видяли, че за нищо не стават и са преценили, че не са читави. Даже тогава бащите са в още по-неизгодна позиция, защото по кой закон можеш да спреш майка, която пуши и пие по време на бременността? Или държи бебето си в запушени заведения, или ако щеш се пуши вкъщи, а детето е астматик? Тук не ти е виновен законът, разбирам негодуванието ти и по човешки си съвсем права и те подкрепям, само че ти всъщност негодуваш срещу това, че има хора, които не действат честно и почтено. Няма закон, който да направи някого Човек.

Не е така. Негодувам срещу това, че става автоматично, само с намесата на нотариус. Затова казах, че И това трябва да става с дело и в него също да се гледа родителския капацитет. И на двете страни разбира се. И никъде не съм твърдяла, че няма незаинтересовани майки, или такива, които нарочно не дават детето, знам, че има. Въпреки, това статистически остават много по-малко от бащи разделени с майката и злоупотребяващи с правата си. Майката за мен продължава да е по-надежден капацитет да прецени кое е най-доброто за детето й. Дори пред съда. Пак повтарям, за мен и в общия случай

Ма ко, за да бъде справедлив законът, той не трябва да подхожда с двоен стандарт спрямо бащата и майката. Да има дело, в което се гледа родителския капацитет на кандидат-бащата, е чист двоен стандарт. Нима някой гледа родителския капацитет на стотиците случайно забременели безотговорни ходещи недоразумения? Не. На тях по дефолт се дава правото да са майки, въпреки че те и за чеп за зеле не стават.

Нищо му няма на закона. Много си е добре. В конкретния случай авторката се е натресла в кофти ситуация с кофти човек. Но това не прави закона лош.

Криста сигурно си мислеше, че като не пуска отделна тема ще избегне разкостването и офтопиците около нейния случай, но не ѝ бяха спестени и тук за съжаление.

Продължавам да пиша по въпроса единствено защото си мисля, че някои жени допускате известна грешка във възгледите си за нещата - а именно смятате, че детето е някаква неделима част от Вас. И е нормално да мислите така - расло е във Вас близо година, в началото е напълно безпомощно без Вас и сте постоянно заедно.

Разбирам, че жените (или поне някои жени) се чувстват така и изобщо не давам някакви оценки на това - човек си се чувства както се чувства. Но мъжете в повечето случаи не гледаме така на нещата! Детето е отделен индивид и отношението ни към него не е непременно зависимо от отношението ни към майката. Естествено ако обичаме майката е много по-лесно да обикнем и детето от нея, но са възможни всякакви комбинации, включително и да обичаме майката, а детето не (доста теми има тук с този проблем според мен). Нещо повече - трудно ни е според мен по време на бременността да имаме някакви велики чувства към снимка от ехографа, да не говорим за началото, когато е просто някаква линийка и резултат от чхг и точица на ехографа. Съвсем различно е като се появи физически детенцето. За жена очевидно изобщо не е толкова просто, дори да не е от типа жени, които са "ох, детенце ме е избрало, живо детенце расте в мен!" от момента на закъсняване на цикъла. Но въпреки че го разбирам на рационално ниво (което не знам дали важи за всички или дори за повечето мъже), няма как да го разбера на емоционално ниво това усещане...

Нека и други мъже и татковци кажат, но моето впечатление и мнение е такова, вече всеки сам си решава дали го интересува нечий друг светоглед или само собствената му камбанария - никого не критикувам, но светогледът ни много често определя и някои реалности в живота, особено в отношенията ни с другите. И както при мъжете изключително често има неразбиране за някои особености на жените, така и обратното го има почти толкова често.

BGtatko1, в мненията ти в настоящата тема правиш  2 грешки:

1. Асоциираш се с някого, само защото е от същия пол като теб.
2. Екстраполираш своя емоционален интелект пак върху някого, само защото е от същия пол като теб.

Ти не би зарязал бременна жена, нали?

Няма двоен стандарт. Към момента баща, реално искаш да има контакт и гледащ детето си, без особени усилия си взима родителските права. Напоследък никак не е изключение и на бащата да се дадат правата.
При това обикновено не се оспорва акт за раждане в такива дела, друга е целта им.
Несправедливото в закона е липсата изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане. Трябва да има такава алтернатива. Не за общия случай, а за казуси като настоящия, когато вече има акт за раждане с един родител.

Извинявай, ама пишеш безсмислици. Това, което ти се струва несправедливо в закона, важи само за бащите, не се ли усещаш? Защото "единият родител, който да не бъде вписан" означава само бащата. Все едно някой пълен силиконов кифльоч забременее и роди дете, което само пречи на екскурзиите до Дубай и го хвърли на детегледачки и тогава по желание на бащата да остане само той родител - но не може, защото майката винаги е известна и винаги се вписва в акта за раждане. Къде ти отива справедливостта тогава?
А с болднатото какъв ти е проблемът, не е ли редно?

А според вас невъзможно ли е един лош партньор да се окаже добър баща? Много лесно раздавате съвети и мнения кой бил гъз. Може с времето да се окаже, че човекът е гъз и като баща, но не е задължително.

Интересно - да се правят деца с гъзове може, ама ако гъзът реши да е по-малко гъз и да поеме някаква отговорност - тормозел майката, нямало какво да даде на детето. Бащата винаги има какво да даде на едно дете, в случая не става дума за пропаднал човек, алкохолик, бияч, наркоман и т.н.

С болднатото нямам никакъв проблем и съм на мнение, че е напълно редно.
Просто разделям казусите. Тези за определяне на род. права и припознаване. И двете трябва да стават по един и същи ред, т.е. с дело. Нека си останат декларациите, когато двете страни нямат разминаване по въпроса. Когато имат, майката трябва да има възможност да защити в съда, правото си да отгледа детето без намесата на бащата, ако успее да докаже, че той не би бил добър баща. Затова и действия на бъдещ баща за мен имат значение, защото са показателни в тази насока.
Коментирам само и единствено казус с издаден вече акт за раждане. Нали все пак за да е издаден са минати някакви общоприети процедури и той вече е факт. Изключително рядко се променят в положителна насока обстоятелствата от раждането на бебето, до хрумването на бащата, че видиш ли решил да стане такъв. Те са си същите, бащите обикновенно си остават незаинтересовани от самото дете, но пък са намерили начин да тормозят майката, като вече е отгледала до някаква степен детето.
Пак да питам, ако на баща му хрумне да припознава по същия този ред 10-12 годишно дете? Приело е вече някаква действителност, израсло е с един родител, само той е решавал, достатъчно голямо е вече да има изградено виждане по въпроса и се появява сульо и казва аз едностранно ти ставам баща от този момент, защото сега ми е щукнало. И майката няма алтернатива да реагира и да защити детето си нито юридически, нито пък може да му спести емоциоанлните катаклизми. От тази гледна точка гледам на закона в тази му част.
Когато вече има раздяла и делата са друго изобщо не го слагам в този казус. Не знам дали се изразявам достатъчно ясно и с никого не искам да споря, камо ли да оборвам. Просто това е лично мнение

qrye, ще отговоря пак от свое собствено име и мнение. Когато става въпрос за дете, няма такъв филм като "с времето". Точно възможността днес да си на едно мнение, а утре на друго е пагубното за децата. Иначе, изградени отношения могат да се променят много във времето

А как, ако не точно с времето, се разбира кой какъв родител ще е, все едно майка или баща? Откъде се знае, какъв ще е този човек с детето си? Съжалявам, но от прочетеното за майката също не оставам с особено добри впечатления. Според мен е много изкривена картинката.

Децата живеят в същата несигурност, в каквато и ние. Това няма как да се ограничи. Днес мама е с този мъж, приемам го за баща, обаче се разделят. Такъв е животът. Детето не е собственост на майката, има право да познава баща си и да формират връзка. И точно времето ще покаже каква ще е тази връзка. Некачественият баща бива отлюспен по естествен начин. Не приемам майката да решава вместо детето дали то да общува с баща си, който иска контакт, на базата на някакви предположения какъв баща би бил. Изключвам бащи, които са опасни за здравето на детето. Не знаем какъв баща ще е.

Ма ко, "несправедлива" за кого "е тая липса изобщо на вариант единия родител да не бъде вписан в акта за раждане." на едно дете??? Значи, според теб, мъж, колебаещ се и менящ си мнението, не бива да бъде вписван като баща. Фактът "бащинство", реализираният такъв, чини ли нещо!? 
Тръгват двама души, с еднакво желание, да сътворяват нов живот. По някое време единият си променя желанието. Детето вече е факт. Другият си променя желанието. И кой е ощетен, ма ко?
Ако има някакви несъвършенства в Закона, аз, не юридически подготвената, смятам, че са в свободата да се откажеш и на думи, и на ангажименти към създаденото от теб дете. Дете, създадено от един индивид, все още няма. Смятам, че далеч по-отговорни биха били всички в правенето на деца, ако по закон не се допускаше акт за раждане с един родител, с всичките му произтичащи от този Акт, финансови ангажименти, изисквани не от изоставения родител, а от системата, имаща поглед върху всичко - от доходи, до имущество и стандарт на живот.
Системата не може да задължи някого да бъде любящ родител и любящ мъж, любящя жена, но може да задължи подобни екземпляри да поддържат този новосъздаден живот, без да се налага изоставеният родител да си блъска сам главата...
Проблемът с разочарованието минава и заминава. Както е видно, всеки може да си промени мнението и нагласите. Това не го прави не-родител. Пък родители във всякакви проявления има.