Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.

?Въпроси всякакви за СО?

1 847 032
20 915
1

Отговори

1
...
792
793
794
...
1395

# 11 880 29 март 2018, 08:29 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Анонимен в ср, 28 мар 2018, 22:51

Цитат на: lution в ср, 28 мар 2018, 22:40

Цитат на: Анонимен в ср, 28 мар 2018, 22:34

Всички, го смятат за перфектен, и смятат, че аз нещо не правя като хората.

Това ми е любимата фраза от този форум, запазвам си я Joy

44 г, без деца, при родителите си в чужбина, без стабилна работа ... ъъъъ, какво беше там за асексуалността му
С този профил кои са "всички", които го смятат за перфектен ? Едва ли някой от тук пишещите, ама ти тук пишеш.

Всички, които го познават. Той просто гради перфектен образ, зад който е адски трудно да погледнеш, защото той почти не говори. Само се усмихва, прави усуги, проявява разбиране и винаги е много спокоен.
Всички смятат, че той ме е качил на пиедестал и само няколко човека занят какво всъщност става. И то го знаят от скоро, и все още им е трудно да повярват. "Та вие изглеждате перфектни отстрани" това е което, казаха тези, на които съм разказала. Е да, ама явно аз в стремежа си да не получа поредната доза критики от негова страна и да не бъда обвинена в истерии и неадекватно поведение съм започнала да правя идеален образ.
Вървейки със самочувствието си на интелигентен човек, никога не съм си представяла, че мога да се озова в такава ситуация. Никога.

Ти също участваш в това. Съдействаш му. Не ми отговаряй. Не го пиша, за да се почувстваш зле и без перспективи. Дай си сметка, че е така, но това не ти носи нищо освен негативи, загубено време и илюзорна сигурност, че не си самотна. Твоето време, на евентуалната ти бъдеща връзка и на евентуалните ти бъдещи деца. Участваш в маскарад, от който в крайна сметка излизаш ограбена. Като сложиш на кантар едното и другото, ще решиш с недостатъчното и неудовлетворяващото ли ще останеш или ще рискуваш да останеш сама, защото на този етап е това.

# 11 881 30 март 2018, 14:51 ч.

Мнения: X

Аз съм анонимната с колегата, отдавна не съм писала.
Реших да му дам шанс и сме заедно вече почти 6м.
Всичко върви гладко и както преди. Не сме се карали никога, но се е случвало да си повишаваме тон.
Приех го такъв какъвто е - странен, малчалив, прикрит... но не мога да свикна с това, че е пристрастен към компютъра/играе накакви игри/, може да го прави денонощно.
Сутрин сме от рано на работа, аз предпочитам да поспя, а той играе до посреднощ.
Некомфортно ми е затова, че не ни остава много време за нас, за бездействане, за да си помълчим прегърнати, да го правим сега, когато все още има тръпка между нас.
Чудя се дали да приема и тази му особеност? Не започнах ли да прекалявам с компромисите ми в името на неговия комфорт? Успокоява ме това, че е запленен от компютъра, а не от нещо, което би застрашило нашата връзка.
За тези 6м. мисля, че все пак ми е заявил, че има чувства към мен, вече имам ключове от дома му, което все пак определям като стъпка напред. Не знам какво целя с поста си, стига ми да прочета малко различни гледни точки.
Благодаря Ви!