?Въпроси всякакви за СО?

която на този етап не върви. Не върви, защото няма секс. Няма секс, защото благоверният отказва. Така е от началото или по- скоро от след първите три месеца. Очевидно тогава нещо е станало, но аз нямам представа какво, а той не казава. Говорила съм с него, деликатно, още в началото. Той каза, че секса не бил толкова важен за него, нямал нужда да е често- различни хора, различни нужди. Приех го.

Представях си че веднъж седмично е неговото “нечесто“. Уви, оказа се, че е на около месец, като това достигна до веднъж годишно в рамките на няколко месеца. За по- добра представа: първата година веднъж на месец, приблизително. Втората година, веднъж на няколко месеца и последните четири години по веднъж годишно.

Говорих, питах, ревах. Нищо.
Не иска орална. "Да не би аз да правя нещо, което не харесваш?“ Той твърди, че просто не му е приоритет. (такова нещо за пръв път ми се случва)
“Какво те възбужда?“ Секси бельо, казва той. Купувам, обличам се и се представям подобаващо, а той казава “ Я да те видя, я се завърти. Я, да видя пупата аз тука“. Аз оставам потресена. Такава реакция не съм получавала. За протокола бях качила около 3 кг. по- това време, но честно казано не го намирам за повод някой да се концентрира върху това.
Казва, че съм била твърде агресивна, не съм го съблазнявала, нямало любовна предигра. Като го помолих да ми обясни какво има предвид, не пожела. Каза, че не знаел.
И седнах аз да чета в интернет, да говоря с приятелки, да чета еротични романи. И поемах иницативата н-на борй пъти. Сблъсквах се единствено с откази, по различни поводи. Когато го помолих да ми каже къде греша, каза, че нямал представа.
В същото време, той държи да си лягаме заедно, да ядем заедно, да пушим заедно, да ходим навсякъде заедно.

Сменихме държавата. С надежда за ново бъдеще. Надежда за семейсто. Той беше константно недоволен от работата си и в крайна сметка решихме, че заминаваме.
На новото място естествено нещата продължаваха да не вървят. Но покрай тоновете стрес, неуредици и проблеми и битовизми времето минава. Междувременно, аз започнах да се разочаровам все повече и повече. Разочаровах се от липсата му на инциатива във всяко отношение, липсата на емпатия, липсата на интерес в каквото и да е, освен телевизора. Разочаровах се от скатаването му, от безкрайните обяснения как той винаги е прав, а аз не съм го разбрала.
За период от година и половина дори работехме заедно ( в новата държава), което прави едно непрестанно присъствие. Обясненията ми за нужда от лично пространство са посрещнати с цупене.
Социален живот почти нямаме, не сме и имали. Той нямал нужда. Когато се виждаме с хора все пак, събитието е предчествано от мънкане и пъшкане и завърша с мрънкане, че му се спинка. През цялото време почти не говори, почти не общува. Но мевдувременно ми прави на мен забележки как общувам, какво споделям и как се държа. Признавала съм, че може би споделям твърде много, но никога не съм имала какво да крия и да спотайвам. По такъв начин не умея да общувам. Прикирто, с недомлъвки, интригантско.
Говорила съм с него по всички въпроси, обяснявала съм на дълго и на широко с часове. Нищо не се променя.
Скандали много рядко е имало.Всичко е било кротко говорене, с много обяснения и много внимателно подбрани дъми. И двамата държим да не се крещи. Аз съм по темпераментна от двама ни, но правя и невъзможното да подтисна това, защото него го натоварва и съвсем отказва да говори.
Преди два месеца аз реших, че се разделяме. Той успя да ме уговори да не го правим. Говорихме за всички прблеми. По скоро аз говорих, той каза, че проблеми нямал. Всичко правел за мен. А аз това не го чувствам.
Както и да е, тогава си мислех, че все още има надежда. Сега вече съвсем не я виждам. Нищо не се промени за тези два месеца, нищо. Започна да помага малко повече в къщи за около месец и после, всичко си стана по старо му.
Аз вече не знам какво да правя. Не знам дали има и смисъл. Започвам да се чудя дали този, човек просто няма нужда от прислужница, не от жена до себе си.
Деца нямаме, а аз исках.
Сега седя и се чудя на мен ли нещо не ми е в ред? Аз ли не мога да общувам? Твърде търпелива ли съм?