?Въпроси всякакви за СО?

Имам шестгодишна връзка, която на този етап не върви. Не върви, защото няма секс. Няма секс, защото благоверният отказва. Така е от началото или по- скоро от след първите три месеца. Очевидно тогава нещо е станало, но аз нямам представа какво, а той не казава. Говорила съм с него, деликатно, още в началото. Той каза, че секса не бил толкова важен за него, нямал нужда да е често- различни хора, различни нужди. Приех го.

Представях си че веднъж седмично е неговото “нечесто“. Уви, оказа се, че е на около месец, като това достигна до веднъж годишно в рамките на няколко месеца. За по- добра представа: първата година веднъж на месец, приблизително. Втората година, веднъж на няколко месеца и последните четири години по веднъж годишно.

Говорих, питах, ревах. Нищо.
Не иска орална. "Да не би аз да правя нещо, което не харесваш?“ Той твърди, че просто не му е приоритет. (такова нещо за пръв път ми се случва)
“Какво те възбужда?“ Секси бельо, казва той. Купувам, обличам се и се представям подобаващо, а той казава “ Я да те видя, я се завърти. Я, да видя пупата аз тука“. Аз оставам потресена. Такава реакция не съм получавала. За протокола бях качила около 3 кг. по- това време, но честно казано не го намирам за повод някой да се концентрира върху това.
Казва, че съм била твърде агресивна, не съм го съблазнявала, нямало любовна предигра. Като го помолих да ми обясни какво има предвид, не пожела. Каза, че не знаел.
И седнах аз да чета в интернет, да говоря с приятелки, да чета еротични романи. И поемах иницативата н-на борй пъти. Сблъсквах се единствено с откази, по различни поводи. Когато го помолих да ми каже къде греша, каза, че нямал представа.
В същото време, той държи да си лягаме заедно, да ядем заедно, да пушим заедно, да ходим навсякъде заедно.

Сменихме държавата. С надежда за ново бъдеще. Надежда за семейсто. Той беше константно недоволен от работата си и в крайна сметка решихме, че заминаваме.
На новото място естествено нещата продължаваха да не вървят. Но покрай тоновете стрес, неуредици и проблеми и битовизми времето минава. Междувременно, аз започнах да се разочаровам все повече и повече. Разочаровах се от липсата му на инциатива във всяко отношение, липсата на емпатия, липсата на интерес в каквото и да е, освен телевизора. Разочаровах се от скатаването му, от безкрайните обяснения как той винаги е прав, а аз не съм го разбрала.
За период от година и половина дори работехме заедно ( в новата държава), което прави едно непрестанно присъствие. Обясненията ми за нужда от лично пространство са посрещнати с цупене.
Социален живот почти нямаме, не сме и имали. Той нямал нужда. Когато се виждаме с хора все пак, събитието е предчествано от мънкане и пъшкане и завърша с мрънкане, че му се спинка. През цялото време почти не говори, почти не общува. Но мевдувременно ми прави на мен забележки как общувам, какво споделям и как се държа. Признавала съм, че може би споделям твърде много, но никога не съм имала какво да крия и да спотайвам. По такъв начин не умея да общувам. Прикирто, с недомлъвки, интригантско.
Говорила съм с него по всички въпроси, обяснявала съм на дълго и на широко с часове. Нищо не се променя.
Скандали много рядко е имало.Всичко е било кротко говорене, с много обяснения и много внимателно подбрани дъми. И двамата държим да не се крещи. Аз съм по темпераментна от двама ни, но правя и невъзможното да подтисна това, защото него го натоварва и съвсем отказва да говори.
Преди два месеца аз реших, че се разделяме. Той успя да ме уговори да не го правим. Говорихме за всички прблеми. По скоро аз говорих, той каза, че проблеми нямал. Всичко правел за мен. А аз това не го чувствам.
Както и да е, тогава си мислех, че все още има надежда. Сега вече съвсем не я виждам. Нищо не се промени за тези два месеца, нищо. Започна да помага малко повече в къщи за около месец и после, всичко си стана по старо му.
Аз вече не знам какво да правя. Не знам дали има и смисъл. Започвам да се чудя дали този, човек просто няма нужда от прислужница, не от жена до себе си.
Деца нямаме, а аз исках.
Сега седя и се чудя на мен ли нещо не ми е в ред? Аз ли не мога да общувам? Твърде търпелива ли съм?

А как и защо си с него???

Определено си много търпелива. Защо го търпиш, той не ти дава нищо!!! За какво ти е?

Към Анонимната със секса веднъж годишно. Защо се хабиш с такова чудо на природата? Още някоя и друга година с него и ще забравиш какво значи да живееш и общуваш нормално. Това твоето не е живот, а жив тормоз. Я не си пропилявай живота.

Любимата реплика на всички, които нищичко не дават, е "аз ти давам всичко".
Но на практика виждаш, че не е така. 6 години??

Анонимна, човекът ти е с много ниско либидо или пък направо е асексуален (не импотентен, да не се бърка).
Асексуалните хора нямат нужда от интимни контакти (проникване) с половинката си, но са способни да се влюбят на чисто платонично ниво.
Доколкото знам, нерядко тази тяхна асексуална природа върви в комплект с обща асоциалност и интровертност, точно както е и във вашия случай.

Не е до търпеливост. И да, смятам, че и ти не си в ред.
Шест години да търпиш този имбецил   Пропиляла си шест години с човек, който не заслужава и те използва за прислужница.
Явно е асексуален. Или има проблем. Със сигурност има привързаност към теб. Но не и обич. Удобна си му. Пълен егоист е.
Децата знаеш как се правят. Голяма си. За птички и пчелички няма да говоря.
Много малко време бих останала при мъж, който не ме желае като жена. То това си е направо обидно.
Та ти си решаваш още колко годинки ще пропилееш.

Шеееест годиииинииии??? Шест дни няма да го изтърпя. Айде да не съм крайна - 60 дни. Как така с лека ръка пропиляваш толкова години от живота си за едно голямо нищо? Вземи се в ръце и си намери истински мъж, излагаш се....

Въпросът е реторичен, едва ли някой ще те посъветва да останеш с този човек. Животът е твърде кратък не чакай повече.

Направи ми впечатление миналото време на "искам" /деца/.
Някакво примирение ли има у теб, смяташ ли да останеш с този човек, надежди ли таиш, на колко сте години?
Дали е нормално няма нужда да се коментира, всички знаем, вкл. и ти, че не е.
Но ти какво смяташ да правиш?

На колко години си? Не звучиш никак щастлива...обичаш ли все още този човек?

Пък ако такава голяма любов изпитва Анонимната към този "мъж", да си намери любовник. И все пак да уведоми приятеля си, че си е намерила мъж, който може да свърши това, което той не може. Не би трябвало да я ревнува. Тя му е просто приятелка с която няма никакви интимности.

Даваше ми стабилност, от която по онова време имах нужда. Близост и усещане за нормалност. Докато не започнаха проблемите със секса. После реших, че иделани хора няма, че с компромиси всичко се постига, докато не се събудих една сутрин и открих, че основно аз правя компросмиси и се променям, докато той се гордее, че си е същия.   
Той изглежда стабилен, а това е нещо, което аз не съм имала.

Пропуснала съм да кажа, че когато реших да се разделяме и му припомних какво ми е казал, че мисли за секса. Той каза, че си измислям и че не правим секс, защото аз не искам.

Общо взето нещата са адски много и трудно ми се получава да ги събера в един разказ.

Мазохизма ми казах, от къде започна, а продължи с това, че всички около мен го харесваха, включае и родителите ми. Твърдяха, че аз не знам какво искам и проблема вероятно в мен, че преувеличавам.
И аз седнах да се мъча да не съм толкова капризна. Нещата продължиха когато заминахме за друга държава при семейството му, което ни смаза. Като цяло трябваше сами да се оправяме. По скоро аз, защото той почти не си мърдаше пръста. Трудно мога да обясня с каква скорост лети времето, когато не знаеш на коя планета се намираш. Едва последната година си дадох сметка какво се случва.
Аз съм на 34, той на 44.
Деца искам, но нямам идея дали ще ми се случи. С един яйчник съм. Та не знам колко време ми остава още.

Не знам дали го обичам, на този етап по- скоро ме отвращава. Бясна съм. Редувам бяс, с примирение.

Не си написала на каква възраст сте. След определени години е очаквана тази ситуация.

П.С.: Писали сме заедно и си споменала годините. Ами ... както винаги ще се изкажа, че тия сериозни разлики, изначално са скапана идея...

На всичкото отгоре лъже изключително нагло. Ей, такива хора са страшно гнусни.
Та като те отвращава, какво правиш там.
С един яйчник си. Още колко време ще пропилееш. Защото вместо да се примиряваш и да търпиш човек, който не обичаш /ей, това не го разбирам/ можеш да излезеш, да се срещаш с нови хора. И може би ще откриеш правилния човек. Но за да го откриеш, това няма как да стане ако седиш с този.
Ти определено имаш проблеми. Може и психолог да потърсиш, ако сама не можеш да прецениш кое е правилно и кое не.