Защо седиш още, какво чакаш, медал ли? Цени себе си, за да те ценят и другите!
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Приятерят ми в компания каза, че няма късмет с жените. Неумесно ми прозвуча. Аз го приех лично.
Готвя му, чистя му, въртя къщата, не го изнудвам да ме черпи или купува. Не съм и някоя грозотия- симпатична съм.
Какво заслужава, да му бия шута или да му се сърдя малко?
Трябва ли да съм злобна кучка, за да ме уважава?
Готвя му, чистя му, въртя къщата, не го изнудвам да ме черпи или купува. Не съм и някоя грозотия- симпатична съм.
Какво заслужава, да му бия шута или да му се сърдя малко?
Трябва ли да съм злобна кучка, за да ме уважава?
Че е неуместно - неуместно е, съвсем разбираемо ти е станало неприятно от репликата. Ама контекстът, в който е представена, не е релевантен. Прането и прахосмукаченето не са показател за късмет с половинката, гадже или не.
Ами ако беше казал - Ей, голям късмет имам с жените - ей на, готви ми, чисти ми, върти къщата и не ме изнудва да я черпя или купувам.
То още по-голям резил направо.
Как вървеше разговорът - тема, тон, закачки? Това ще ти даде по-добра насока какво стои зад тази изцепка, не скачай директно към обобщения, колкото и основателно да си подразнена.
Ей, затова се сърдих за онази подмятане, че видиш ли съм била мързелива.
Знам от опит, че на един мъж позволиш ли да подмята думички, ще стане по-лошо. Днес едно, утре друго. Знам го от опита в родното ми семейство.
Затова на мига се реагира. Нищо че тук дамите не ме разбират.
Спри се, не бъди толкова всеотдайна, Анонимна.
Ако ти каже нещо, че вече не чистиш, напомни му думите.
Най-добре даже си замини у вашите. Или някъде при приятелка. Да види колко е зле без теб.
Отстоявай се.
Знам от опит, че на един мъж позволиш ли да подмята думички, ще стане по-лошо. Днес едно, утре друго. Знам го от опита в родното ми семейство.
Затова на мига се реагира. Нищо че тук дамите не ме разбират.
Спри се, не бъди толкова всеотдайна, Анонимна.
Ако ти каже нещо, че вече не чистиш, напомни му думите.
Най-добре даже си замини у вашите. Или някъде при приятелка. Да види колко е зле без теб.
Отстоявай се.
Приятерят ми в компания каза, че няма късмет с жените. Неумесно ми прозвуча. Аз го приех лично.
Готвя му, чистя му, въртя къщата, не го изнудвам да ме черпи или купува. Не съм и някоя грозотия- симпатична съм.
Какво заслужава, да му бия шута или да му се сърдя малко?
Трябва ли да съм злобна кучка, за да ме уважава?
Готвя му, чистя му, въртя къщата, не го изнудвам да ме черпи или купува. Не съм и някоя грозотия- симпатична съм.
Какво заслужава, да му бия шута или да му се сърдя малко?
Трябва ли да съм злобна кучка, за да ме уважава?
Че е неуместно - неуместно е, съвсем разбираемо ти е станало неприятно от репликата. Ама контекстът, в който е представена, не е релевантен. Прането и прахосмукаченето не са показател за късмет с половинката, гадже или не.
Ами ако беше казал - Ей, голям късмет имам с жените - ей на, готви ми, чисти ми, върти къщата и не ме изнудва да я черпя или купувам.
То още по-голям резил направо.
Как вървеше разговорът - тема, тон, закачки? Това ще ти даде по-добра насока какво стои зад тази изцепка, не скачай директно към обобщения, колкото и основателно да си подразнена.
Salsisha, всъщност съм преустановила контакт от няколко години... но колебанието ми е дали ако се разболеят да се отзова...
Ако се отзова бих го тълкувала като "абе не бях права... давайте брата да е добре, пък мене не ме мислете", доколкото ги познавам те също биха го тълкували като че да съм допуснала грешка с моето сърдене.. А пък не ми се иска да падам по гръб, когато съм права за себе си. Те няма да се променят, а ако се отзова значи да се примиря.. Пък някак искам да знам, че чувството ми за дълг към тях не бива да е на всяка цена...
Исках да знам, че не съм сама, че има и други "деца" в моето положение.. че не съм някаква ... как беше... на която чашата да е наполовина празна..
Благодаря ви.
Ако се отзова бих го тълкувала като "абе не бях права... давайте брата да е добре, пък мене не ме мислете", доколкото ги познавам те също биха го тълкували като че да съм допуснала грешка с моето сърдене.. А пък не ми се иска да падам по гръб, когато съм права за себе си. Те няма да се променят, а ако се отзова значи да се примиря.. Пък някак искам да знам, че чувството ми за дълг към тях не бива да е на всяка цена...
Исках да знам, че не съм сама, че има и други "деца" в моето положение.. че не съм някаква ... как беше... на която чашата да е наполовина празна..
Благодаря ви.
Не си сама. Погрижи се за себе си.
А за недосетливият мъж - ако още веднъж го прочета, ще дам акъл да го зарежиш. Тъпанар. Явно нещо във връзката ви куца за него. Сигурно смята, че има по-добра жена някъде. Само че, ако се разделите, със сигурност ще види "по-добри" гаджета, ча чак ще му се реве.
_viki, привидно продължавам живота си. Опитвам се. Благодаря на всички за съветите.
Просто ми е трудно да се примиря, че родителите ми макар да са на има няма 10 мин. път, а пък ни разделят като че ли хиляди километри... че избраха да имат едно дете... въпреки, че и брат ми отдавна не е дете... ама продължават да си го дондуркат.
Искам и моето дете да има баба и дядо, да има дворче в което да тича уикендите, както аз съм израстнала. Вероятно много искам...
Сигурно звучи супер безчувствено, но имам чувството, че ако бяха мъртви щеше да ми е по- малко гадно... поне щях да знам, че не зависи от тях, че не е по тяхната воля да сме разделени. А сега знам, че просто не ме искат.
Оф стига съм се оплаквала.. да взема да се стягам.
Просто ми е трудно да се примиря, че родителите ми макар да са на има няма 10 мин. път, а пък ни разделят като че ли хиляди километри... че избраха да имат едно дете... въпреки, че и брат ми отдавна не е дете... ама продължават да си го дондуркат.
Искам и моето дете да има баба и дядо, да има дворче в което да тича уикендите, както аз съм израстнала. Вероятно много искам...
Сигурно звучи супер безчувствено, но имам чувството, че ако бяха мъртви щеше да ми е по- малко гадно... поне щях да знам, че не зависи от тях, че не е по тяхната воля да сме разделени. А сега знам, че просто не ме искат.
Оф стига съм се оплаквала.. да взема да се стягам.
Аз не бих търпяла да се майтапят с мен в компания, че нямал късмет с жените приятеля ми. Обаче характера ми е доста по-различен. Не правя скандали, не се конфронтирам. Ставам, измъквам се и се изнизвам без обяснения. Това да ми го кажат на маса в мое присъствие и да остана - никога. Тихичко бих изчезнала и после бая време ще трябва да ме търси тоя с лошия късмет.
Анонимната с родителите - правиш грешката на много хора - създала си си план и като не става се побъркваш. Няма лошо човек да има мечти и стремежи, но от неставането им не трябва да изпадаш в емоционални дупки.
Искам детето ми да има баба и дядо, да тича по двора и всички да сме щастливи. Онази в съседната тема се затръшнала, че иска да се разбира с брат си. И аз искам да имам брат или сестра, ама нямам! И аз искам дом, уют и семейство, ама бащата на дъщеря ми ме остави с бебе на ръце (за което всъщност безкрайно му благодаря и на него и на Вселената). И аз искам да живея в къща с двор, ама съм в панелка в Люлин. И аз искам да работя за 1500лв поне, ама работя за доста по-малко (поне работя, че като беше малка дъщеря ми ела да видиш как се намира работа за самотна майка с малко дете и как с 2 висши образования и за хигиенистка не ме взимаха). Много неща искам. Ама като не става, се оправям с това, което имам. Не, че пак не мечтая за къща с двор и наследство от богат чичо (образно казано). Но не се тръшкам, че нямам това, което искам.
Заключи тази врата от живота си, никой не ти е длъжен, но и ти не си длъжна на никого. Камо-ли пък на такива хора. Аз, ако чуя такива думи от устата на баща ми няма да го погледна! Като си имат син - да си има. Те са направили избора си да нямат дъщеря!
Искам детето ми да има баба и дядо, да тича по двора и всички да сме щастливи. Онази в съседната тема се затръшнала, че иска да се разбира с брат си. И аз искам да имам брат или сестра, ама нямам! И аз искам дом, уют и семейство, ама бащата на дъщеря ми ме остави с бебе на ръце (за което всъщност безкрайно му благодаря и на него и на Вселената). И аз искам да живея в къща с двор, ама съм в панелка в Люлин. И аз искам да работя за 1500лв поне, ама работя за доста по-малко (поне работя, че като беше малка дъщеря ми ела да видиш как се намира работа за самотна майка с малко дете и как с 2 висши образования и за хигиенистка не ме взимаха). Много неща искам. Ама като не става, се оправям с това, което имам. Не, че пак не мечтая за къща с двор и наследство от богат чичо (образно казано). Но не се тръшкам, че нямам това, което искам.
Заключи тази врата от живота си, никой не ти е длъжен, но и ти не си длъжна на никого. Камо-ли пък на такива хора. Аз, ако чуя такива думи от устата на баща ми няма да го погледна! Като си имат син - да си има. Те са направили избора си да нямат дъщеря!
Светулчице, хора като теб са малко. Приемат реалността въпреки мечтите си и продължават напред.
Как имаш сила да го правиш?
Как имаш сила да го правиш?
И понякога се размечтава..... Човешко е.
А тези които не намират сили да продължат напред? Линч ли заслужават?