Ако се озовеш в нечий дом, това не означава автоматично, че чувстваш домакините близки. Нито пък противни. На мен, например, 98% от хората, които познавам, ми спадат в графа "безразлични".
Не исках, не исках, но сърце не ми даде да прекрача прага им без цвете, подаръчета за дома. Ами, не се гътнах, жива съм и принципите ми за живота също са си на мястото.
За мен лично горният цитат не се идентифицира с липсата на подарък, когато гостуваш някъде. А и, като четох какви предложения се даваха назад – най-силно ме впечатли цветето в саксия. 

Хората явно са си пасивни и не им се занимава много с нея. Което е супер за проекто-снахата. Здравословната дистанция със свекърите винаги си е плюс.
Не е нещо извънземно и неуместно. За мен това са детинщини, да доказвам на някого, че си имам свои принципи и поведение. Обществата съществуват и оцеляват именно поради общите норми. Това че аз харесвам или не нещо, касае единствено мен, не считам, че трябва да го демонстрирам на някого като се държа аутсайдерски. Да съм любезна и възпитана към домакинът на един дом е най-малкото, което мога да направя за себе си, не за тях. За мен е ок, нямам проблем, ако дойдат у дома и не ми носят нищо, но за мен не е ок да отида в нечий дом по Коледа с празни ръце. Някакво тийн недорасляшко ми е, сякаш казвам "извинете, аз само минавам и не съм оттук, ама мама и тате ме накараха".