?Въпроси всякакви за СО?

Благодаря, пуснах я и там.

Искам да споделя нещо и да чуя вашите мнения. За първи път ми се случва такъв "феномен". От месеци се навърта един мъж, мил и кротък. Интересува се постоянно какво правя и как съм, каквото и да искам го прави. Радва се като се видим, не е по излизания, по жени, пиене и т.н., домошар. Отстъпчив е, няма как човек да се скара с него, което е плюс за мен, че не е скандалджия. Погледнато отстрани е мечта! Аз обаче не се чувствам привлечена от него.
Запознах се с друг - самонадеян, с голямо его и самоувереност. Типичен женкар, даже не си го крие, а се хвали. Не може да му се има доверие, сам си казваше как е лъгал и тн. Уж искал сериозна връзка, да ама не..Нито ме търси пръв, нито се интересува..бях болна и дори не пита как съм  Ако аз кажа да се видим - ОК, иначе няма да се сети. Това, което повече ми харесва спрямо първия е, че много говори, с часове и то водим интелигентни разговори. Единствения човек, с който ми е било толкова приятно да говорим на всякакви теми, много начетен. Винаги научавах нещо ново и интересно..Но се чувствам сякаш се моля за внимание, и то знам, че не съм единствената, унизително  е.
Въпросът ми е вие кого бихте избрали - питомното или дивото? Първият не ме привлича изобщо, колкото и да се старае. Вторият никак не се старае, а ми е нон стоп в главата. 
Струва ли си изобщо да се занимавам с някой от тях? Вече се замислям, че май да си стоя сама е по-добре, отколкото да залъгвам някого, че го харесвам или да си троша нервите със самонадеян мачо...

Ползвай и двамата, кой за каквото става 😆

Много момичета харесват лошите момчета.

Много момичета харесват лошите момчета, но те не са за сериозни връзки и семейство. Те са за забавление. Поне моят опит това ми е показал и доказал.

Аз бих избрала питомното.

нито единия
единият ще ти опротивее бързо, а другият ще те смачка /възможно е дори и да не го направи нарочно/

Зависи на какъв етап от живота си.
Ако си до 25, мятай се на самонадеяния мачо, играй си и се забавлявай, но без сериозни последствия (то няма и как да има, де...)
Ако си над 30 и биологичният ти часовник тиктака, прецени хубаво доколко кроткият е наистина тих и кротък, а не мързелив и инертен. Защото го има и този вариант. Мъжете на тази възраст доста мимикрират. Ако е свестен - взимай го. Ако не - не ти трябват и двамата.
Ако си над 40, "втора цедка", с деца и ангажименти - забавлявай се с мачото, но дискретно, без никой да разбира.

Няма универсални съвети.

Нито един от двамата. Първият бързо ще ти доскучее, а с вторият ще береш ядове само.

Няма значение на каква възраст си. Не си заслужава нито един от тях!

Ми избери третия.
Може и наистина по лоши момчета да си падаш, но това ще ти донесе неприятности.

И двамата са компромис. А животът е прекалено кратък, за да го прекарваш в компромиси. Тегли им една майна и на двамата и се движи сред по-интересни хора.

Женкар - не. Колкото и да те привлича, ще ти донесе само неприятности, а и тези мъже имат уникалното свойство да състаряват жената, буквално се хранят от енергията, която тя насочва към тях. Дори да прекарате няколко горещи нощи, спомените не греят, така че не си заслужава. Махай го боклука, а за другия не знам какво да кажа, аз лично мразя прекалено любезни, отзивчиви и деликатни хора и от двата пола, често се оказва, че съвсем не са такива, а мръсни изорди с дълбоки комплекси и купища проблеми.

Не мисля, че е от тези, които визира Янечек. Просто авторката така го описва на фона на лошото момче и изглежда крийпи любезен и мил.
Психиката понякога играе лоши шеги и такива ксто женкарите го знаят добре. Опитай се да се погледнеш отстрани, колкото и трудно да е и си дай трезва оценка дали е толкова готин и интересен. Има много хора, които постоянно го натъртват сами и то в един момент вземе, че стане полуистина и околните им повярват колко са готини и обсипани с внимание и т.н. Почти съм сигурна, че ако успееш да го направиш, ще осъзнаеш, че нито разговорите ви са толкова интересни, нито обаянието му се разстила сред чак толкова жени, колкото си мислиш.
Аз бих избрала кроткия, да видя какво ще излезне. Защото с мачото е ясно, че нищо сериозно няма да е и само ще си потъпчеш и достойнство и нерви.

Много съм благодарна за отговорите, защото наистина съм объркана. Спрямо първия чувствам вина, че някой се държи така добре, а на мен ми е безразличен. А спрямо втория чувствам силно влечение, само че знам, че не е от типа, който бих запознала с нашите.
Спряла съм да общувам и с двамата за момента.
Иначе и аз самата усещам това, което някои казахте - че с първия ще ми е скучно, втория ще ми скъсва нервите да го мисля къде с коя е. Дилемата ми беше да направя ли компромис с някой от тях и да опитам, обаче аз никак не съм по компромисите. Явно и отстрани погледнато не си заслужава 

Точно затова ти пускат трошички, но държат хляба зад гърба си, така те карат постоянно да мислиш за тях, да си образуваш драма, да чакаш на тръни дали ще ти звънне и да се чудиш дали пък ти точно няма да си специалната, заради която ще престанат да му шарят очичките. Женскарството си е чиста проба енергиен вампиризъм - образува ти нервички и стрес, което ти насочва мисълта директно към него.