Скрит текст:
Така е, но е несправедливо. Излиза, че бащата има повече права от майката и не са точно равни. Ако бащата още с бременността е отказал да се грижи за детето и от контакти, това трябва да се взима предвид. А не се взема. Той може да си признае детето, когато си поиска, все едно това дете е нещо дето може да го искаш и връщаш, когато ти кефне. От друга страна майката, ако е установила, че този баща е по-добре да го няма, закона е отнел правото ѝ да го докаже. Безспорно има случаи в които майката е тази, която прави на инат, но са пренебрежимо малко, на фона на бащите възползващи се от това. Няма сила на земята, която да ме убеди, че който и да е съд, особено наш, би защитил интересите на едно дете по-добре от майка му. Във всеки такъв казус едно и също се нищи. Крайно време е да се разбере, че ако един мъж е биологичен баща и желае това да е оформено документално, никой не може да го спре, та ако ще и в прав текст да си каже пред съдията, че го иска просто за да прави напук. Законът дава равни права на двамата биологични родители, независимо дали ни изнася, или не. И бащите в края на краищата имат право на законова защита, в случай, че някоя майка реши, че няма да позволи контакти с детето просто защото така иска. Няма как всеки случай да се разглежда индивидуално, за това са делата за право на упражняване на родителски права. Но делото за установяване на бащинство изобщо не зависи от интересите на детето. Или се установява бащинство, или не. Не е по желание. Така че неговите заплахи изобщо не са празни приказки, ако реши да действа.
А ако бащата реално иска и контакт и да се реално да се грижи за това дете, му е осигурено от закона да го постигне.
Да, в конкретния случай е несправедливо. Но не, не излиза че бащата има повече права, според мен дори е точно обратното. Дали бащата се грижи за децата, за бременната и т.н., не оказва никакво влияние върху биологичното му бащинство - то просто не подлежи на обсъждане. Няма закон и съдия, който да каже - ооо, ти не се грижиш, значи не си биологичен баща. За решаване на тези въпроси са делата за родителски права. И там вече се гледа интереса на детето. Трябва да се прави разлика межу дело за доказване на бащинство и дело за родителски права.
В коментирания от нас случай бащата е заплашил с дело, в случай че майката оспори припознаването. Поради огромното объркване на много от жените, че могат да променят нещо, се получава така, че се губят пари и време във водене на загубени дела - а именно за бащинство. Тоест, ако авторката знае, че този човек е биологичен баща, е абсолютно безсмислено да се оспорва тази точка. Усилията трябва да са впрегнати в обмислянето на стратегия, в случай че той наистина припознае детето. Тогава вече може да се стигне до съд - за родителски права, не за бащинство.
