?Въпроси всякакви за СО?

Ако родителите на детето са починали. Друг вариант е тотално и двамата родители на детето да са абдикирали от грижите за него и пак трудно съд би допуснал такова осиновяване при живи родители. Може би ако и двамата са под запрещение също би било възможно. Но няма как дядото да осинови детето на дъщеря си и двамата да са му родители...

Ма ко, дава се "право на глас" на майката. Срокът от три месеца, за оспорване, е нейният глас.
Имам позната, която записа детето си на името на дядото. Но бащата се отказа лесно от детето, не пожела да се бори за него. А може би не е знаел какво да направи, бяха твърде млади. Там родителите ѝ се намесиха, не го одобряваха за зет и я взеха при себе си в Гърция. Миналата година ги срещнах, детето е копие на баща си, а не го познава. Затова трябва да се дава шанс на мъжете, които си искат наистина децата и законът се е погрижил за това.

Чл. 52. ал.2 дава хипотеза за осинивяване от баба или дядо при дете извън брак.

Знам за 2-3 случая, когато дядото по майчина линия е вписан в акта за раждане. Направили са го за да не фигурира в документа "баща-неизвестен". И това през 80-те години на миналия век. Сигурно още съществува такава възможност.

Чл.80, ал.2 и 3. Но закон не се чете така. Има си контекст. Никой съд няма да допусне осиновяване от баба и дядо с мотив "не искаме да ни тормози бащата". Има изслушване и на другата страна и въобще още 100 неща се вземат предвид.

Kато какъв фигурира?

Могат да се запишат имената на дядото като презиме и фамилия, но това не го прави баща. Не се вписва в акта за раждане.

Когато има припознаване в двойка без брак е съвсем друго. Майката е тази, която още в болницата казва кой е бащата, а той с въпросната декларация от нотариус го потвърждава. Не е същото като да има спор или единия да не е съгласен другия да се вписва, нали? Затова е несправедливо едностранно, без дело, при вече издаден акт за раждане, бащата да го припознае когато си поиска.
Обаче де факто нищо не може да направи, за да остане вече издадения акт за раждане на детето, защото закона ѝ е отнел това право. Като нищо не можеш да направиш с това оспорване, все едно не те питат, същото е.

Не съм казала, че биологичния баща не може да води дело за детето, ако е припознато от друг. Казах, че тогава с майката биха си сменили местата и той ще е принудения да си доказва бащинството и да води дела. Обаче би му било в пъти по-трудно, отколкото в момента, щом от него се иска само да отиде до нотариус. Тогава би ги водил, ако наистина иска да се грижи за детето. При описаното от авторката до момента, обаче той няма никакви подобни намерения, иска само да я тормози, защото знае, че може. И защото закона е отнел правото на майката да отстои настоящия акт за раждане.
Аз на нейно място бих направила всичко, за да няма достъп до детето. Дори да не се намери кой да го припознае бих измислила други варианти. Осиновяването например. Даже бих се оженила, ако трябва и новия ми мъж да осинови детето. Изобщо бих направила каквото трябва, независимо дори колко е законно.
Излиза, че както и да се мисли този казус, майката няма полезен ход. Иначе закона е справедлив отвсякъде

Знам аз как се чете закон. Това, което казваш, не е вярно заради "никога" и "никой съд". Явно има такива случаи, макар и единици.

ма ко, в тази история има не една, а три човешки съдби.

Какви случаи? Дядо, осиновил внучето си и в акта за раждане той е баща, а дъщеря му е майка? Дори на документи е гнусно, а каква каша става с родствените връзки не ми се мисли.

Гнусно е за кибиците около тях, които търсят кусури и които не са в ситуацията.
За тях е вид решение, което помага на дъщеря му да не я тормози някъв льольо.

Точно така излиза за съжаление.


Да не би наистина да не си разбрала и да става въпрос за даване на имената на дядото, което е различно от осиновяване и не прави дядото баща? Наистина ли съд е допуснал да се впише дядото като баща, а неговата дъщеря като майка? Това изобщо възможно ли е?

Знам. Но закона осигурява право на биологичния баща да стане такъв, когато пожелае. И то не от бащински чувства, а за да изнудва и тормози майщата. Отнема същевременно на майката възможността са запази статуквото. Хич не бих била загрижена за съдбата на донора, защото и баща не е.
Бебето е новородено, но ако на този мизерник му беше хрумнала тази гениална идея са припознае детето на 10-12 години примерно? Израснало вече без баща или с друг, но изведнъж се паоявява непознат, който ще има право да се разпорежда с него? И това е справедливо? Или пък защитава интереса на детето?
Случаите когато бащите злоупотребяват с правата си са много повече от майки запънали се на инат да не дават децата.
Бих била загрижена само за съдбата на детето. Майката и сама би била тясно, че за нейната сама е виновна, но пак остава единствената, която би направила най-доброто за него. И щом е презенила, че по-добре без баща му, значи наистина е така.

ма ко, не мога да имам идея лош баща ли ще е този човек, добър ли, но е факт, че е баща.
Така или иначе авторката е била готова да промени живота си, за да живее с този човек и да имат общо дете. Животът е вече променен и вероятно никога вече няма да бъде необременен както преди. Детето е налице. Абсолютен факт е майчинството и бащинството. При положение, че няма някаква заплаха за живота на детето и майката, защо бащата да няма правото да бъде баща!? А детето няма ли правото на баща освен на майка!? Или майката не иска проблеми с бащата!?
Това не са въпроси на които с лека ръка да се дават съвети, така мисля аз, още повече пък съвети като да се отнеме възможността за бащинство на бащата, пък да се даде на друг човек... да не влияе бащата, да влияе друг... Ами утре и той може да си покаже някой невидян навреме рог... С някои последствия от решенията ни се живее по-дълго, ако не и цял живот.
Хубав, лош, баща е. Не прочетох някъде из постингите на авторката да е заплаха за живота и здравето на детето си...,  даже и за нея самата.
С лека ръка се дават такива съвети, че даже и в предполагаемото продължение на филма се влиза...