?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 847 313
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 11 355
  • Мнения: 7 423
Скрит текст:
Във всеки такъв казус едно и също се нищи. Крайно време е да се разбере, че ако един мъж е биологичен баща и желае това да е оформено документално, никой не може да го спре, та ако ще и в прав текст да си каже пред съдията, че го иска просто за да прави напук. Законът дава равни права на двамата биологични родители, независимо дали ни изнася, или не. И бащите в края на краищата имат право на законова защита, в случай, че някоя майка реши, че няма да позволи контакти с детето просто защото така иска. Няма как всеки случай да се разглежда индивидуално, за това са делата за право на упражняване на родителски права. Но делото за установяване на бащинство изобщо не зависи от интересите на детето. Или се установява бащинство, или не. Не е по желание. Така че неговите заплахи изобщо не са празни приказки, ако реши да действа.
Така е, но е несправедливо. Излиза, че бащата има повече права от майката и не са точно равни. Ако бащата още с бременността е отказал да се грижи за детето и от контакти, това трябва да се взима предвид. А не се взема. Той може да си признае детето, когато си поиска, все едно това дете е нещо дето може да го искаш и връщаш, когато ти кефне. От друга страна майката, ако е установила, че този баща е по-добре да го няма, закона е отнел правото ѝ да го докаже. Безспорно има случаи в които майката е тази, която прави на инат, но са пренебрежимо малко, на фона на бащите възползващи се от това. Няма сила на земята, която да ме убеди, че който и да е съд, особено наш, би защитил интересите на едно дете по-добре от майка му.
А ако бащата реално иска и контакт и да се реално да се грижи за това дете, му е осигурено от закона да го постигне.

Да, в конкретния случай е несправедливо. Но не, не излиза че бащата има повече права, според мен дори е точно обратното. Дали бащата се грижи за децата, за бременната и т.н., не оказва никакво влияние върху биологичното му бащинство - то просто не подлежи на обсъждане. Няма закон и съдия, който да каже - ооо, ти не се грижиш, значи не си биологичен баща. За решаване на тези въпроси са делата за родителски права. И там вече се гледа интереса на детето. Трябва да се прави разлика межу дело за доказване на бащинство и дело за родителски права.
 В коментирания от нас случай бащата е заплашил с дело, в случай че майката оспори припознаването. Поради огромното объркване на много от жените, че могат да променят нещо, се получава така, че се губят пари и време във водене на загубени дела - а именно за бащинство. Тоест, ако авторката знае, че този човек е биологичен баща, е абсолютно безсмислено да се оспорва тази точка. Усилията трябва да са впрегнати в обмислянето на стратегия, в случай че той наистина припознае детето. Тогава вече може да се стигне до съд - за родителски права, не за бащинство.

# 11 356
  • Мнения: 40 727
Скрит текст:
Във всеки такъв казус едно и също се нищи. Крайно време е да се разбере, че ако един мъж е биологичен баща и желае това да е оформено документално, никой не може да го спре, та ако ще и в прав текст да си каже пред съдията, че го иска просто за да прави напук. Законът дава равни права на двамата биологични родители, независимо дали ни изнася, или не. И бащите в края на краищата имат право на законова защита, в случай, че някоя майка реши, че няма да позволи контакти с детето просто защото така иска. Няма как всеки случай да се разглежда индивидуално, за това са делата за право на упражняване на родителски права. Но делото за установяване на бащинство изобщо не зависи от интересите на детето. Или се установява бащинство, или не. Не е по желание. Така че неговите заплахи изобщо не са празни приказки, ако реши да действа.
Така е, но е несправедливо. Излиза, че бащата има повече права от майката и не са точно равни. Ако бащата още с бременността е отказал да се грижи за детето и от контакти, това трябва да се взима предвид. А не се взема. Той може да си признае детето, когато си поиска, все едно това дете е нещо дето може да го искаш и връщаш, когато ти кефне. От друга страна майката, ако е установила, че този баща е по-добре да го няма, закона е отнел правото ѝ да го докаже. Безспорно има случаи в които майката е тази, която прави на инат, но са пренебрежимо малко, на фона на бащите възползващи се от това. Няма сила на земята, която да ме убеди, че който и да е съд, особено наш, би защитил интересите на едно дете по-добре от майка му.
А ако бащата реално иска и контакт и да се реално да се грижи за това дете, му е осигурено от закона да го постигне.
Елора, адвокат вече се включи. Брака няма значение в случая. И не, не всеки може да отиде при нотариус и да припознае детето ти, това става само в случаите в които няма вписан баща в акта за раждане, а не във всички

И да няма вписан баща в един акт, пак е глупаво да се признае ей така всеки, който реши. Не трябва ли отново да се докаже, че определен мъж е бащата.
Права си, би трябвало един съд да взима под внимание факта, че един мъж изчезва като разбере, че жената е бременна.
Spiritlight, наистина няма смисъл Криста да оспорва припознаване, ако е сигурна, че е той бащата. Така само автогол ще си вкара.
Ама ако той поиска припознаване, тя после пък да го съди за солидна издръжка.

# 11 357
  • Sofia
  • Мнения: 16 440
Те в България издръжките са едни солидни... Laughing

# 11 358
  • Мнения: 22 206
Този може и 200 лева да го уплашат.

# 11 359
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
Несправедливото е, че само неговата дума има значение и това, което е заявил пред нотариус, важи. Без дело и без мнението на майката. Трябва и припознаването да минава през дело, както родителските права , контактите и размера на издръжката. И майката още в такова дело да има възможност да докаже, че той няма да бъде надежден баща и следващите биха били излишни, всичко ще се реши с едно дело.

Авторката като няма друг изход да се отърве от този безотговорник, аз пак бих я посъветвала да намери близък приятел, който да припознае детето преди биологичния му баща. Друг вариант да е сигурна, че няма да има козове да я тормози и изнудва, не виждам. След време, като се успокои положението, той ще ѝ даде изцяло родителскте права и доброволно ще се откаже от тях, а бащата няма как да го знае.

# 11 360
  • Мнения: 22 206
На мен ми беше хрумнало същото, което предлага ма ко. Обаче си е един вид измама и колкото и да не ни се иска, един ден детето може да разбере истината.

Аз бих си затраяла истински и дала време.

# 11 361
  • Мнения: X
Абе как така чужд човек ще припознава дете. Това да не е шега работа, вписва се официално, носи отговорност като баща в случай, че с майката се случи нещо, детето му става наследник, а после разправии да се отказва от правата. Откъде накъде. Rolling Eyes

Какви козове, ако бащата иска, може да оспорва това припознаване.

Авторката не беше ли и тя юристка, би трябвало да ги знае тези неща или да има с кой да се консултира.

# 11 362
  • при късмета
  • Мнения: 25 581
Затова казах, че трябва да е много близък на майката. Тя няма да иска отговорност от него, а тя ще му гарантира, че няма да има последици за него. Само с наследяването наистина биха изникнали сериозни такива, но и това се оправя. С две думи ще е точно като биологичния си баща, само на хартия.
Бащата надали при това положение би се захванал с дела. Той щом сега може да го направи, стига само да отиде до нотариус и само плаши майката, то съвсем би се отказал, ако наистина се наложи да ги води, а ще има вече доста усложнено положение за него в делата и нищо няма да му е осигурено по презумпция, както припознаването, а сам трябва да докаже в съда твърденията си. Т.е. би се оказал в положението на майката, ако сега той припознае детето.
Предварително казах, че идеята е много откачена, но аз ако бях на авторката и бащата така ме притиска, закона и той, сериозно бих се замислила да го направя. А пък този който ми припознае детето бих му гарантирала както той пожелае, че няма да има никаква отговорност.

# 11 363
  • Мнения: 22 206
Сега не ми се смейте, но ако бях изпаднала в ситуацията на авторката, имам поне 2 познати мъже от миналото, които биха се навили да ги пиша за бащи. Не ме питайте как знам, просто да речем, съм 100% сигурна, че щеше да има кой да пиша. Но пак казвам, това си е измама и не бих го направила, като се замисля.

# 11 364
  • Мнения: X
Няма как да му гарантираш такива неща. Нито че няма да носи отговорност, ако се съгласи, нито за наследяването, ако утре го блъсне кола. Машината се върти. Биологичният баща винаги може да води дело и ДНК-то ще е на негова страна. Много филми гледате.

Авторката да се консултира с адвокат/и, друго повече няма какво да се каже по този казус. Останалото е в сферата на предположенията - какво щял или какво няма да направи някакъв си трети човек. Няма как да знаем. Може да се откаже, може да се заинати. Може да му се занимава, може да не му се занимава.

# 11 365
  • Мнения: 7 423
Несправедливото е, че само неговата дума има значение и това, което е заявил пред нотариус, важи. Без дело и без мнението на майката. Трябва и припознаването да минава през дело, както родителските права , контактите и размера на издръжката. И майката още в такова дело да има възможност да докаже, че той няма да бъде надежден баща и следващите биха били излишни, всичко ще се реши с едно дело.

Авторката като няма друг изход да се отърве от този безотговорник, аз пак бих я посъветвала да намери близък приятел, който да припознае детето преди биологичния му баща. Друг вариант да е сигурна, че няма да има козове да я тормози и изнудва, не виждам. След време, като се успокои положението, той ще ѝ даде изцяло родителскте права и доброволно ще се откаже от тях, а бащата няма как да го знае.

Ама това от филми, или от какво ви идва на ума? Не е логично припознаването да минава през дело, че то половината двойки живеят без брак, трябва отделни съдилища само за припознавания да открият. Пък приятелят, дето ще се откажел от родителски права доброволно чак ме напуши на смях. Човек не може да се откаже от родителски права, то да не е в магазина това. И тези родителски права не се раздават току-така я от майка, я от някакъв си приятел. Идеята с припознаването от познат може да вбеси бащата, а освен това не е пречка той отново да претендира бащинство. Биологичният родител не е толкова лесно да го отпишеш, ако се запъне и иска да е такъв и по документи.

# 11 366
  • Мнения: 22 206
Да, затова казвам, че такива измами не са добър вариант.

А в  случая бих се потаила и скрила, да видим ще продължи ли да напира или ще се спотаи и той

# 11 367
  • София
  • Мнения: 22 675
А какво ще стане, ако бащата на авторката осинови детето?
(Знам за такъв случай и беше защото зетят тормозеше момичето и искаше самк орава, без задължения да има)

# 11 368
  • Мнения: 7 423
А какво ще стане, ако бащата на авторката осинови детето?
(Знам за такъв случай и беше защото зетят тормозеше момичето и искаше самк орава, без задължения да има)

Какво? Нещо не си разбрала, не може дядото да осинови внучето си при описаните обстоятелства и с мотив "да не ни тормози зетят". Може при други.

# 11 369
  • София
  • Мнения: 22 675
При какви?
Ако бащата се е отказал от детето ли?

Общи условия

Активация на акаунт