?Въпроси всякакви за СО?

1. Не се асоциирам, но има някои общи неща - успешно поприще, родители интелектуалци, човекът е по-склонен да ревне при проблем отколкото да набие някого. Например не бих могъл да се асоциирам в момента с хлапак на 25, който още друса, бие, ходи на казино и стриптийз и т.н., каквито са много от описаните в темите тук. Или с типична батка с джип, скосено чело, който ме гледа агресивно когато ме засича нахално или кара срещу мен в насрещното на еднопосочна улица и от цялото му същество извира агресия, към която и аз не оставам безучастен на съвсем примитивно и животинско ниво.

2. Напротив, казвам, че той вероятно има по-малък емоционален и рационално-емоционален опит (и) от мен - отчасти защото е на години и закостенял, отчасти защото не е бил с майката да наблюдава какво се случва. Казвам, че дори аз някои неща (реакции, усещания) у женитене не ги разбирам или ако ги разбирам - не мога да ги усетя емоционално, какво остава за него.

На въпроса. Категорично ако жена, с която не искам да живея, забременее от мен, ще ѝ кажа, че не искам деца от нея и че детето е грешка. Как може да стане подобно забременяване? В техния случай са започнали опити, в някакъв момент са се изпокарали зверски (да кажем, че по негова вина основно, но ми е ясно и тя къде е сбъркала) и той твърдо е решил, че не иска да е с тази жена. Но бебето вече е било на път. Не мисля, че е уместно да се коментират аборти пред майка на 30-дневно бебенце, затова помолих Криста да не чете, но мога да си се представя в подобна ситуация, особено като по-млад. Естествено аз съм бил винаги много по-предпазлив, но всичко е възможно - примерно презервативите не са 100% защита, дори качествените презервативи, които вероятно не се полазват масово от всички по финансови причини. Но да си представим, че става инцидент, постинорът не действа успешно (или дори тя отказва да вземе такъв) - тогава какво бих казал? Бих казал - не искам деца от теб. Съжалявам, но не искам. Това дете би било грешка. И това мога прекрасно да си го представя,
 защото момиче, което не съм обичал и е знаело прекрасно, че не я обичам, не мисля, че и тя ме е обичала,
 при окончателно късане каза да съм ѝ направел дете да си има - тя щяла да си го гледа. Абсолютно убеден съм,
 че ако с нея беше станал подобен гаф, щеше да задържи детето. Така че наистина прекрасно си представям подобен сценарий - момиче, което не обичам, не искам да е в живота ми освен може би като не много близък приятел, не искам да имам деца от нея, не искам да се дава шанс на оплодена по погрешка и без любов яйцеклетка да става на живо дете. НО ако тя въпреки моите желания и чувства реши да си запази детето, защото аз съм просто спермо-донор, който няма думата за подобни неща, бих държал да съм част от живота на детето. Не, не бих взел майка му да си живеем като прекрасно семейство, но бих я обгрижвал и помагал заради детето. Стига тя да позволи, защото специално думите на Криста в предишните теми са в духа на "или всичко, или нищо". Което напълно мога да си го представя като светоглед у една жена. Щом не ме обичаш и не искаш да сме семейство - махай ми се от живота боклук и донор такъв, прекалено много ме боли, че съм те обичала, искам да те забравя и да те намразя. При въпросното момиче точно така свършиха нещата, дори не си върнахме предметите, които бяха останали при другия. Не мисля, че ако имаше дете, щеше да ме остави да помагам просто като биологичен баща - щеше да каже, че не иска да ме вижда. Е, и аз не исках да я виждам, но детето е друга работа. Поемам отговорност, че съм направил дете (дори да не е било по мое желание и с мое съгласие), не поемам отговорност, че съм спрял да обичам или в конкретния описан от мен случай - никога не съм обичал) една жена. При такъв развой бих действал точно както действа героят от сегашния казус.

Дано това да обяснява защо изглежда, че се "припознавам" с него и да дава някаква перспектива за какво може би се върти в главата на човек, който очевидно няма думата при тези теми - мога да си представя (от неговата перспектива) сходна ситуация да ми се случи и на мен в миналото. И си представям прекрасно как при силните емоции конфликтът стига до там, че да се търсят решения, които не са в интереса на никой от тримтата, най-малкото на детето.