?Въпроси всякакви за СО?

на друг потребител за други твърдения, които не са свързани със случая.
По случая казах 10 пъти каква е ситуацията, но не Ви отърва и ще продължите да я разкрасявате до дупка. Единствената версия, с която разполагаме, казва, че са имали връзка в продължение на 2 години, не са живели заедно през цялото време обаче (не знаем колко точно време са живели), не знаем и колко време са правили опити - той бил поискал да имат дете, но след явно много драматични скандали, свързани с отношенията на Криста с неговото семейство, е поискал да спрат с опитите. Не знаем колко време са ги правили тези опити, но са разбрали за бременността след като са се разбрали да спрат с опитите. След като е разбрал е плакал, повтарял е, че ще е грешка това дете (явно в контекста на скандалите) и че могат да продължат отношенията си, но ако тя прекрати бременността си. След като тя е отказала, изнесла се е веднага и се е прибрала в родния си град, ѝ е казвал, че иска да бъде записан като баща на детето и че иска тя да се върне да живее в същото населено място, където са били преди. Егото на Криста по нейни собствени думи, е било силно наранено от всичко това и в този контекст през мнение си променяше позицията дали да го записва като баща или не (с ясното съзнание, че той ако поиска, може да го получи това припознаване и без нейно съгласие). Това са фактите и то факти изнесени от потенциално пристрастна страна, но аз ѝ вярвам на Криста за всичко. Но я се вижте как четете като дявола евангелието нещата:

Е какво да говорим повече с Вас?

Между другото за протокола аз напълно признавам вината, състояща се в крайната нерешителност на този човек - иска дете, после не иска дете, после детето факт - ами махни го, не става така тази работа. Колкото и да не смятам, че абортът в ранните седмици е този гигантски риск който изкарват анти-абортърките, пак не е шега работа, инвазивна интервенция е, а за това как една жена го възприема и изживява ние мъжете не можем да знаем. Така че според мен е било редно да предложи помирение, брак, да се зарадва и т.н. Аз така бих направил с ясното съзнание, че вероятно след като са тръгнали толкова драматично надолу нещата, няма да се получи - вазата е трудно да се залепи. Но както казах няколко пъти - за мен не е коректно това "искам дете, не искам дете, ох то взе че стана дете, айде да го махнеш". Но всичко друго, което му се приписва, е изсмукано от пръстите на база спорадични гневни думи на очевидно силно емоционален и дълбоко засегнат в лично отношение човек. Това, което виждам като факти и действия като се абстрахираме от думите в някакви кавги, си е консистентно желание да приеме детето за свое, да бъде част от живота му и финансово и физически. Много по-логично ми се струва за все пак интелигентен, бездетен мъж на 50 да се интересува от детето като свое дете, а не от детето като инструмент да прави мръсно на майката - подобна отмъстителност наистина не е типична за мъже на 50+, безхаберието може да е типично, но в случая ако имаше безхаберие, нямаше да разпитва дали е родила и да я гони 20 дни след раждането да припознава детето.

Това е моят прочит на ситуацията, престанете да ми вадите думи от контекста и да спорите с мен, защото нямам повече желание, загубих доста време по този въпрос, а имам много работа за довършване. Преминах отдавна на дежурния казус с абортите и правата на мъжете, които ако може според някои направо законово да се премахнат изцяло, но евентуално да им останат, че и да се увеличат задълженията и подобни философии. Защото нечий бивш съпруг бил казал и направил нещо си (напълно "безпристрастен" прочит на някакви предадени по спомен думи от човек, който не може да го гледа въпросния бивш).

Не съм видял досега някоя разведена жена да каже "ами то аз бях виновна и заради мен се разведохме". И на база това градим "статистика". Е, не е много представителна, съжалявам. На sharky голямата msc-ка да даде мнение за лееекичко кривнатата по пол извадка и заключенията на нейна база