?Въпроси всякакви за СО?

На практика тя не само те обвинява, но и те наказва, по своя си начин.
Спокойно, не го прави от лошотия. Дай ѝ време да свикне с теб и нещата ще се оправят.
А, и не се опитвай да го играеш приятелка. Ти нямаш място в игрите ѝ с кукли, ти си възрастният, който контролира нещата и дава сигурност. Приятелки за игра тя ще си намери сред връстниците си. От теб се иска да ѝ осигуриш стабилна и сигурна обстановка, без сътресения и драстични промени.

И още нещо – майките са винаги от зодия "Виновен". Свиквай, че и пубертет те чака... 

Пробвай да въвлечеш детето в готвенето - да направите заедно интересни сандвичи с животинки, изрязани от зеленчуци, има много идеи в нета. Или плодови шейкове - изобщо да приготви почти без чужда помощ нещо вкусно. Повечето деца обичат да пасират с пасатор, защото виждат моментален резултат, направете си бананов шейк.
Делегирай ѝ дребни отговорности - например като се прибирате да бъде нейно задължение да светва лампата в коридора, такива дребнички неща, които ще я приобщят към новия дом, защото предполагам ѝ е трудно да свикне.
Купете двете едно цвете, което да си е нейно и тя да се грижи за него.
Посейте семенца леща върху памук, тя да се грижи да полива.

А защо я оставяш сама в стаята и по цял ден, ако тя желае? Децата нямат нужда от толкова лично пространство. Помоли я да дойде и да ти помогне с нещо. Ако се нацупи и кажи, че така ще имате време да направите нещо, което тя харесва. Не я гледай като гост в дома ви. Дай и възможност да участва в живота ви и не само в приятните неща.

И нещо друго - детето може малко да страда от това, че е отделено от досегашния си дом - от баба и дядо. Също и от това, че е в изцяло нова среда.

На 5 г. не е толкова голяма, че да е необратимо отчуждението /ако има такова/. Гушкай я повече, казвай ѝ, че я обичаш, в свободния ти ден правете нещо, което тя иска - примерно да играете на кукли или да сглобявате заедно пъзел, дори и да гледате филмче, което после да коментирате. Направете си дискотека - пускате си музика и танцувате. Според мен тези неща сближават. 

Горното обаче не изключва да се спазват правилата, когато трябва.

Ако пък понякога има нужда от лично пространство, може да я оставиш сама да играе. Казваш ѝ, че си в кухнята например, ако има нужда, да те повика.

В тази възраст гледат да правят това, което на тях им изнася и да се налагат, но не са чак такива умели манипулатори. В крайна сметка всяко дете обича майка си, независимо от всичко и желае да ѝ се хареса.

Здравейте.....аз имам следният проблем ,който ме тормози от мноооогооо дълго време.
Историята в кратък вариант е..2010г. ММ попадна в  някаква емоционалана дупка,загуби си бизнеса,отдаде се на покер и казина ,свърза се с бившата си приятелка,с която са разделени от  1994г. ,тя не живее в БГ,разведена е и едното и дете е починало....От цялата тази история,ние в крайна сметка се разделяме в краят на 2011 и аз си поех по моят път ,той по неговият,но в един прекрасен момент,той се връща едва ли не със сълзи на очи и аз нали съм добра душа,приемам молбата му да се съберем.Покерът  остава в миналото,започна буквално от нула в частният  бизнес отново и сега да чукам на дърво всичко е добре,но  продължава да си пише и чува от време на време с въпросната жена,като твърди че всичко е на приятелска основа и няма причина аз да ревнувам.Аз съответно съм бясна и скандалите са една неизбежна част от ежедневието ни.Тя си имаше някакъв приятел,но продължава да си му пише и звъни.
Не казвам ,че аз съм света вода ненапита...но това положение ме влудява.
Та ...какво смятате ,че трябва да направя и как да постъпя?
И нормално ли е според вас да съществуват такива приятелски отношения?

Ха, радвай се. Мойта трае кат партизанин на разпит.
За каквото и да е. Хубаво, лошо, интересно или не, се тая.

И аз да се включа с един проблем, надявам се да помогнете с мнения.

Имам чувството, че изпускам нещата със сина си. Той е на 7 години. Живеем разделени с баща му и той идва от време на време да го вижда.

Детето непрекъснато ме обвинява за нещо:
- като ходя да го вземам от училище ми се кара защо не съм го взела рано, а го вземам поне втори и никога не съм закъснявала
- като му давам да яде винаги казва, ами аз ти казах, че искам друго, ама ти ми даваш това и няма да го ям
- в автобуса или трамвая е вечен спор къде ще седим, защото обикновено седалките, на които той иска да седне, вече са заети и той отказва да сяда другаде. Обяснявам, че не може винаги седалките, които харесваме да са свободни, но явно не разбира или не иска да разбира
- ако направя нещо, което не му харесва, всеки път като дойде баща му, отива при него и му казва и се оплаква от мен и казва "тя направи това", "тя направи друго". Шушне му на ухото и ми се цупи, не ми говори
- като ходим на гости на родителите му прави така и с бившите свекър и свекърва и онези наливат масло в огъня, като му говорят - ами така е, лоша е майка ти и така нататък
- всяка вечер е борба за лягане и не иска да ляга, а аз просто съм тотално изтощена към 20.30 и нямам сили вече за нищо, а понякога и заспивам преди него
- просто грижите около него са толкова много, че направо се изнурявам в един момент и си мисля, че всъщност ме уморява непослушанието и вечната борба с него, отколкото грижите по него
- в училище една учителка непрекъснато ми се оплаква от него, защото бил буен, не седял на едно място, не искал да учи, а вкъщи се опитвам да му създам навик да учи, но е доста трудно. Обикновено става от масата и отива някъде като не съм до него да го контролирам

Това е вече от година и половина и вече нямам абсолютно никакъв контрол. Като се карам, не ми и обръща внимание. Непрекъснато тича из вкъщи, независимо колко е изморен, тропа, удря и блъска вратите, накратко, винаги се разбира като сме у дома. Като се завърти или ще счупи нещо или ще разсипе или ще повреди.

Напоследък си мисля само кога ще легне да спи, че да си почина малко.

На майка ми не мога да разчитам да помага, та се справяме сами някак. Като я викам даже по-зле става, ходи и шушне на ухото й и ме гледа както прави и с баща си. Просто каквото и да направя все се оплаква от мен. Майка ми ме обижда пред детето, така че просто преустанових идванията й тук.

Някой път си мисля, че баща му ме използва да изгледам детето и после като порасне да го вземе при него.

Знам ли и аз вече, старая се, а резултат - никакъв.

Мисля, че надежда няма и вече почти съм се отказала - тотално безпомощна съм да се справя с това дете.

Анонимна, разбирам, че от бащата не получаваш помощ и разбиране за ситуацията. Съвсем сериозно се замисли за психолог. Отиди сама и виж какво ще ти каже. Ако трябва по-нататък и с детето.

Звучи като психопатче.
Може би не е, разбира се, просто поведението звучи притеснително, а не просто детска палавост и типичната за една възраст манипулативност, с която да се наложат на родителите.
И аз смятам, че трябва да посетите психолог.

Според мен прави всичко това, защото вътрешно страда и се измъчва от факта, че сте разделени с баща му и не сте като семействата на неговите другарчета. Да, много семейства в днешно време живеят така и разводите не са новост, даже напротив - често срещани са, но няма как да очакваме от едно малко дете да разсъждава по този начин. Напълно възможно е и някой от съучениците му или другарчетата му да му се е подиграл, задето живее само с един родител и това да го е наранило. Според мен просто опитай да поговориш с него, но в присъствието и на бащата, за да почувства спокойствие, че ще бъде изслушан и от двамата си родители. Нека сподели какво го притеснява, дали няма някакви проблеми с другарчетата си в училище и въобще всичко, което сметнеш за необходимо. Ако пък този вариант не проработи, заведи го при психолог. Късмет ти пожелавам, анонимке!

Аз също имам сходни проблеми с моя син, нищо, че с ММ живеем заедно (засега). И си е такъв от малък, дори когато не се карахме заради възпитанието му. Сега постоянно спорим, просто аз не мога да си затворя очите за някои неща, колкото и да ми се иска да ми е все тая.
Може да си е такъв характер. Но аз не търпя дете да ми се качва на главата, дори и моето. Няколко пъти му казах, че  баща му ще се разделим заради него и той млъква, но не за дълго. Недейте да търпите това положение, защото това да се изяждаш отвътре не води до нищо добро, най-много някоя болест да си докарате.
Това, че мъжът само чака детето да отрасне, и аз съм си го мислила - след определена възраст при евентуален развод искат и мнението на детето при кого да остане. Хич не е безпочвена параноя.

На мен ми звучи като да предпочита баща си и ти е ядосан за развода, но не знам как да подобриш положението.

Оп, не прочетох, че сте разделени с бащата.
Тогава подкрепям последното мнение.
Обърни внимание и бащата какво прави- някои имат склонността индиректно да настройват детето.

Каквото и да опитам с него, нищо не помага, просто имам усещането, че не ме приема за авторитет. Когато майка ми идваше да помага, тя казваше, че няма никакъв проблем с него, разбирали се чудесно, той я слушал и така нататък.
Аз просто се чувствам и някак излишна. Да не кажа друга дума - използвана. Гледам да съм във ведро настроение като съм с малкия, защото му се отразява и на него. Обаче вечер ми е страшно тягостно, защото с всичко се справям, дори хора управлявам, а собствения си син не мога.
Ами нямам подкрепа от баща му, той дори насърчава това поведение. Оставя го да ме нервира и ядосва, не го спира, не му обяснява, че не се говори лошо против мама и така нататък. Аз затова смятам, че ме използва да го изгледам и после да го вземе. То толкова лесно ни заменят в днешно време, някакси използвани сме.
За бившия свекър и свекърва, те са същата работа, май по-добре синът им да не ме беше срещал, хем се разделихме заради него...
Дните просто минават и аз се усещам, че на простички, елементарни неща не мога да се зарадвам. Празници като идват на мен ми става едно тягостно, защото като че ли на празници избиват всички конфликти и недоразумения между роднините. Мечтая си и се чудя как ли е в семейства, които се разбират и при които бащата обича майката и детето се държи добре с майка си и се радва като я види. А не като при мен, да ми се цупи и да не иска да се прибира с мен като ходя да го вземам от училище. За протокола, не съм го била, дори не съм го шамаросвала, ама той като не иска да се прибира с мен, май така изглежда.
Според вас, ако го дам на баща му да го гледа, дали ще се промени положението ?
Много се притеснявам точно от това, че може да предпочете да отиде при баща си, ама като гледам, то с него зле и май детето не ме обича особено и все ме вини за нещо.
Извинявайте за тия мисли, ама не ми е особено леко тия дни - наскоро баща му си замина и първите няколко дни са най-тежки и с най-много обвинения, че съм изгонила баща му, а не е така. Като се замисля, дори не съм говорила лошо за бащата, хем аз съм потърпевша, ама всички отстрани мене винят, начело с детето. От други не ме интересува, но отношението на детето направо ме прерязва.