Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVII

Yuma - посткомунистическа Полша и един симпатяга се изживява като гангстерче. Приятно филмче.


Straight Outta Compton - ако искате да разберете що е то рап. Много хубав и интересен! Историята на N.W.A. и как се развива всичко около големите Dr. Dre, Ice Cube, Eazy-E. Появяват се и Snoop и 2 Pac. Подбрали са актьорите много добре, да си приличат.

Danny Collins ми е любимия филм от тазгодишните. Няма такъв кеф, много ми хареса- Ал Пачино, хумора и музиката  Много препоръчвам 

Spy прилична комедия, имаше няколко забавни момента, става за разтоварване, но аз като цяло не съм фен на жанра.

Cairo Time нещо не ме грабна този филм, красиви хора на интересно място, ама къде им беше драмата ми убегна 

Е, щом ти е убегнала, то просто не те е докоснал филмът (както се казва не е твоя филм)
Аз драмата я усещах през цялото време, а на финала - чак до върха на пръстите си. Много ме разстрои и разчувства финалът. За мен драмата беше в
Лично аз намерих себе си в историята, не разбира се точно в този й сценарий, но в момента, когато трябва да избираме и това предначертава живота ни.

Cairo Time  - в даден момент ме очарова и трогна много.
 После след като го видях пак споделен тук изтеглих отново и не го изтърпях и на първите 15 мин .
 При мен е до моментно състояние и затова доста често давам втори и трети шанс на някои филми и .

това с филмите много зависи от моментното състояние. сещам се, че навремето ходих да гледам с приятелки "Секс, лъжи и видео", изтрепаха се да реват около мен. Аз не се трогнах въобще. Да, ама преди две вечери ми идваше да ревна - гледах по тв Черният списък и Джеймс Спейдър след 25 години.

Ех,този Спейдър, какво сладурче беше! То преди 25 г. и аз бях, но сега съм глиган в анцуг 

Изгледах Crimson Peak, харесами, а нямах кой знае какви очаквания. Не ми беше особено страшен, но пк толкова ярък и червен

"Междузвездни войни 7: Силата се пробужда" - http://www.imdb.com/title/tt2488496/
Ако снощи бях писала, вероятно щеше да е един много тъжен пост. Не заради сюжета, а по други причини. Някъде в средата на филма се почувствах ужасно тъжна и изгубена във времето. Вероятно заради видимо остарелите герои от моето детство, заради останките от кораби и спомени, разпръснати из пустинята, а някога шеметно населявали онези филми и водили героични битки, заради носталгията и осъзнаването, че легендата вече изглежда различно: остаряла, уморена, отиваща си... Не исках да ми връщат героите в този вид, исках да си ги спомням такива, каквито бяха в ученическите ми години, когато се редяхме на опашка пред кино "Сердика", за да съпреживеем с тях фантазията на фантастиката.
Това щях да напиша снощи. И още го мисля. Но сега мога да допълня и друго. Да, героите са остарели, но бръчките много им отиват. Може да изглеждат уморени, но са запазили дързостта и закачливия блясък в очите. Корабите им са овехтели, очукани от времето и бурите, но все още работещи/или отказващи да включат във важните моменти. Филмът е хубав. Това, което ми хареса, и което предварително бе известно, е липсата на разни компютърни ефекти. Визията е такава, каквато я помним. Усещането за връщане назад във времето е много силно.
Новите герои. Момичето (Дейзи Ридли) е прелестно на екрана и прекрасно се вписва в образа. За новите мъжки попълнения се колебая. Новият лош (Адам Драйвър)... не е никак лош като актьор, но сваляйки маската, сваля и ефекта от визуалното си присъствие, някак му липсва харизмата на Дарт Вейдър. Има нещо, което не му достига, а уж, успява да предаде объркаността на своя герой, вътрешната битка... Голямото попадение на филма е малкото роботче ВВ-8. Накара ме да се влюбя в него. Успели са да му вкарат реакции, които те карат на моменти да го възприемаш като любимото си куче, като малко дете или като най-добрия си приятел. Чудесно е и мисля, че ще се превърне в новата любима играчка на децата.
Ей, не бях писала толкова дълго от много време.

A Walk in the Woods- какво да кажа, който може, го може и няма нужда да му създават супер-дупер-специална история, за да ти кръстоса очите . Прекрасен "обикновен" филм, който изумителната централна двойка прави незабравим. Ако сравним с миналогодишния хайкинг напън на Рийз, лъсва колко зависими са подобни истории от изпълнителите- там, където всичко беше истерично и пренапънато, сега е спокойно, свежо, трогващо (но не сълзливо). Комедийните елементи бяха наистина смешни, при това без елемента на гротеска или физиологичност, които така ненавиждам в американските комедии.
Целият поддържащ каст блестящ, начело с невероятната Ема.
Природа- невероятна! Прииска ми се и на мен да се разходя из Апалачите, да застана на онази скална тераса и да напълня очите си със зелена мъгла.
Дядовците- ако може по Оскар за всеки, че и пак ще е малко.
Въобще- препоръчвам с огромен ентусиазъм, до момента това е филмът на годината за мен

Ох, Джой, мед ми капе на душицата от този отзив 

Както ще издаваме книгата следващата година 

Обаче не виждам да се очертава да го пуснат по кината в България 

Да те зарадвам още тогава - с най-голямо удоволствие бих си купила и книгата. Филмът е от тези, които те стимулират да се сдобиеш и с литературния първоизточник.

А пък аз да ти кажа, че това дори е една от по-слабите книги на Бил Брайсън 

"Записки от един малък остров" например може без преувеличение да те умори от смях.

Чуденката ми е от къде по дяволите да се докопам до филма, искам да го гледам пък 

Е, как откъде, има го в Арена в най-теглените . И тук още не е тръгнал по кината.
Ще търся задължително книги от Брайсън, наистина прекрасен беше хуморът във филма.

Току- що го изтеглих от замунда - и субтитри има в коментарите .