В очакване на СЕДМИ клас!

Ганис, респект!

По темата: за мен нещата като вличние са съвкупност от "среда (училище):учител:родител" горе долу в съотношение 20%:30%:50%. В този смисъл, до голяма степен съм съгласна с ЕлиГ (да научиш детето си на отговорност е преди всичко родителска грижа).

Хайде и от мен сега една хвалба (моят син не е сред тези деца, но половината са от неговия клас + нашата класна, та ми стана много хубаво): http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/07/17/118100/%D0%BA%D1% … 0%B8%D1%86%D0%B8/

Браво на малките математици:) Респект за децата и колегите от СМГ и всички, които работят със желание и хъс.   

Браво на децата! 

Ganis, на хора като теб се крепи образованието изобщо! Хубаво е че ви има такива учители

Браво на децата и от мен! Толкова радват такива новини!

Поздравления за децата.

За ролята на родителите - напълно съгласна (абе на мене 50% ми се струват малко, бих вдигнала до 80% - добавяйки и % на децата, нали са непълнолетни. Но аз съм прекалено критична).
Ще кажете, че понеже и аз съм родител, силно надценявам нашата роля. Частично сте прави.
Обаче.... моите наблюдения са, че училището не иска да включва активно родителите.
Какво се очаква от родителите в държавно/общинско училище - доброзорни дарения в размер на .. 20- 50 лв. и често "фИешън формата" да купи скъпи униформи. Толкоз.
Образователната система не работи с родителите - а от тях зависи отношението на децата към ученето и напредъка.
Подборът на деца (изпити след 4, 7 клас, ЧУ) всъщност е подбор на родители. И тук материалните възможности не са най-важни. Основното е отношението към образованието.
Затова училищата се поляризират - на дъното остават училищата, в които децата се записват, за да могат родителите да взимат "пари за деЦки". В "топ-а на у-щата" са ангажираните родители.
Интересен феномен (все още) са кварталните училища до 7 клас. Там се събират деца от-до по посочената родителска скала. И за да се получи разслояването - достигаме до истерията в 7 клас. Родителите, които имат амбиция, искат децата им да изплуват по-високо в класацията, да влязат в "по-високо балово" училище.
Жалко е, но е реалност.

Имам мнението на майки включени в обучението /в Америка/ и определено за мен това е не е добра формула. Те проверяват домашните вкъщи, проверяват домашни вместо учител в училище и т.н.

При нас това го няма като изискване. Ставала съм свидетел майка да извади от чантата на детето си упражнителната му тетрадка, с която тя и детето работят над домашните за да покаже какво прявят в началните класове. Случва се значи и тук. В момента сякаш е нормално за едни и изненадващо за други родители.

В България в добрите училища родителите са част от процеса, защото общуват с учителите. Екипът е един, а отговорностите споделени. Но колко такива има, че да направят промяна не знам. За сметка на това, вече е норма децата да препитват поне уикенда, да им се печатат преговори и контролни. При проблеми в училишето си се налага, но май все по-често ситуацията е такава. А това значи или лош план, или лежерно преодаване или все подобни системни проблеми. Това че заинтересован родител с ресурс може да компенсира ситуацията не смъква отговорност от училището. Или не би трябвало.

Нищо не разбрах. Родителите трябва също да са ангажирани. Не само да оставят децата си по цял ден в училище ( + занималня), но и да се занимават с тях, да преглеждат тетрадките им, да видят с какво се занимават децата. Не визирам никого, но е факт, че все повече родители абдикират и не се интересуват от учебния процес на децата, от това как прекарват дните в училище, имат ли трудности, кое им куца, какво ги вълнува. Ще ви дам само един пример с майка на четвъртокласник. Идва преди две седмици дамата при помощник- директора, защото детето й не си е получило удостоверението за завършен 4 клас. Оказва се, че в главната книга детето си го е получило и се е разписало. Майката казва, че дори и да го е получило, тя явно не е обърнала внимание и го е изхвърлила, така че, ако може да получи ново удостоверение.

Въпрос на разбиране, Ganis.

Тетрадките до 4-ти клас се проверяват и връчват за подпис. Това дава мотивация, да кажем, и на "небрежни" родители да хвърлят поглед. Има такива, които ще доучват с децата, има и такива които ще се инфромират небрежно. За мен проверката на домашните е прекалена. Да се прави рутинно и да се изисква от училището е прекалено. Това писах в горния пост. Харесва ми, че не ми е задължение. Виждам, че се случва. Разбирам разделението на подкрепящи и изненадани от включването на родители вътре в самото преподаване.

Има огромна разлика между това да знаеш какво учи детето и дали има трудности и да познаваш на лява или дясна страница и коя по номер е задачата дето е първа в списъка с домашното. Второто е белег за някакъв проблем за мен. Всякакъв може да е, но е там вероятно.

Това как се чувства е друго и няма нищо общо. В момента, в който започна да преподавам и да проверявам обаче /налагало ми се е/ знам, че часовете по този предмет са загубено време заради учителска некомпетентност или организационни проблеми - има моменти и с двете понякога за съжаление.

ПС Аз не разбрах с каква цел си подчертала някъде теза, някъде пример от поста ми.

ППС Под това, че работели "над домашните"  имах предвид, че работят след домашните - домашни дадени от мама в специална тетрадка, но носена в училище. Лошо съм се изразила.

Хората са различни... За мен е  повече от естествено да съм в час със случващото се с децата ми  в посока обучение. Като това далеч не значи буквално да седна да уча и пиша с тях или да знам какво точно и за кога имат като домашно/проект. Но има толкова други проявления на заинтересованост, които през годините (особено началните) в комбинация с изискваното от преподавателите в училище сформират от една страна  навиците и отношението на детето към учебния процес, а от друга спомагат за  добрите  му взимоотношения с децата в класа. Не бих могла, а и не приемам за правилно да  стоваря цялата отговорност за това на училището, колкото и да е добро то условно. 

Тези проценти родителска ангажираност, дето ги слагате.... Честно си кажете, като бяхте деца, вашите родители знаели ли са изобщо какво учите. Спомням си, че на всякакви извънкласни форми се записвах сама, а да разказвам урок пред някого, или някой да ми проверява домашното, да се е случило не повече от 3-4 пъти, и то като съвсем малка и неориентирана. Разбира се, питала съм, и са ми обяснявали, но винаги инициативата е идвала от мен. Да не се връщам назад към бабите и дядовците ни, повечето от село и с основно образование, изпратили децата да учат в големия град. И да са искали да проверят домашните, не са имали нито капацитет, нито физическа възможност. С тези 50 и нагоре проценти да не стане като във вица: - Иванчо, излизай от морето! - Защо, студено ли ми е, или съм гладен? - Не, спи ти се.

Родителят няма работа да преглежда тетрадки, да чете уроци, или да проверява домашни. Това ни най-малкото не означава, че абдикира от учебния процес. Очаквам (и получавам) от учителите на децата си регулярно сведения - учим това и това, тук, тук и тук се справя отлично, тук - добре, но може повече, а тук има проблем. Също редовно получавам сведения за контролните - какво са съдържали, колко процента от децата са се справили с всяка от задачите, къде са трудностите глобално в класа, или випуска. Това придружено с графика на всички оценки и отбелязана оценката на моето дете. Е, въоръжен с тези данни, вече родителят може информирано да реши дали има проблем и да набележи как да го реши. И ако не го направи, едва тогава е абдикиране.

Мен за частните уроци ми е голямата болка. Качеството на образованието и здравеопазването, което получаваш, не е редно да е функция на финансовия ти статус, нито на образователния ценз на родителите ти, населеното място, където си роден, или други, независещи от теб фактори. А само и единствено на твоите способности, в случая с образованието, и нужди, в случая на здравеопазването. Давам си прекрасно сметка, че понеже имам достатъчно средства да си платя таксата на детето ми в ЧУ, моментално съм привилигирована да не изпитам в пълната й сила седмокласната истерия. Или да получавам, например, информацията която описах по-горе. Също си давам сметка, че както днес мога да си позволя този немалък разход, утре за някое от другите деца може да нямам възможност не да плащам за ЧУ, а изобщо да плащам за уроци. А дали по-малките ми деца са по-глупави от голямото, че да нямат аналогични възможности? Та, гнила е системата с частните уроци и школи, много гнила. И тепърва ще си берем плодовете от тоталния крах в образованието.

Тинкърбел, толкова си права, че всичко е различно! За мен винаги е било интересно защо. Не знам дали някога ще ми се изясни. Точно тази абдикация, която се пълни с образвоаност, заинтересованост, време и пари на родителите, но само ако ги има сякоаш създава процента. Но това е изкривено. Родителите ми не знаеха кой клас са децата им. Да не говорим какво учат. Научаваха за някаква част от материала ако попитаме нещо. За сметка на това знаеха перфектно как се движи математиката на познати деца по-големи от нас - помагаха им от време на време по приятелски. И познавеаха всичките ни приятели, радости и грижи.

За мен от това време остана доста важен урок - добър учител и здраво, старателно дете не се нуждаят от родителска намеса /приятелските деца имаха проблемни учители/. В моя живот ученето винаги е било ученическо задължение и това е най-ценния и важен урок, които можеш да даде на детето си по отношението на образованието му според мен. Може да помогнеш с разяснения ако трябва, може да платиш, може да помагаш логистично, но ученето си е негова грижа.

Струва ми се, че Пенсионирана русалка е е писала с усещането, че излага гледна точна различна от моята, но и аз мисля като нея - близо до детето, пример и подпомагане на изграждане на светоглед и ценосттна система. Но не и учене с него. Има си учитлеи за това. В противен случай homeschooling директно, че хем евтино, хем където искаш.

Поздравление за малките математици!!!

Моите родители знаеха какво уча, изпитвали са ме по разказвателните предмети до 4 клас.
Иначе аз лично никога не съм седяла до детето да го следя изкъсо какво учи, с изключение на английската ни драма миналата година. Но съм й проверявала домашните в 1 клас, разпитвала съм я да видя има ли разбиране, до 3 клас съм й показвала състезателни задачки, или съм й помагала да разбере написаните решения и т.н. Имах чудесна обратна връзка от класната и видях най-важното , че детето може да учи само. Тази година не съм проверила нито едно домашно, не съм участвала в изготвянето на нито един проект, но това не означава, че не знам какво прави, напротив. Всеки ден намирам време да ми разказва каквото тя прецени, и така се информирам. Отделно, ако разбера от учител, че има проблем бих обърнала специално внимание на предмета. Като цяло имам късмет, че детето ми е ученолюбиво, малката като че ли няма да е такава и ще ми създава грижи, освен това е хитрушка и очаквам да ме послъгва също. Така че вероятно с нея подхода ми ще трябва да е различен, предстои да разбера на есен

Това измислиха от МОН за нашите деца догодина :
http://www.dnes.bg/obrazovanie/2015/07/22/pet-vakancii-za-decata … bna-godina.270739
На сайта на МОН :
https://www.mon.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63 .

Видях го сега, иска ми се да не махат този ден между двата изпита

Думи нямам. Ваканциите дето ги измисля министерството май представляват ваканции само в техните глави. Като навключват вътре официалните празници и почивните дни и си мислят какви големи ваканции са спретнали за учениците.
От няколко години следя кога са матурите. За първи път те са два последователни дни. И точно за нашите деца. Направо да ги гръмне човек тия в министерството, малко им е.