"Горките ни деца, не случиха на майки!"

Аз съм с две деца и ми е проблем и сумата, и чистенето.
Мога да го разхождам и има на кой да го оставя за почивка.
А, да и хубавото обучение струва пари също.

За котките - при нашите имахме котки. 2-3-4 години след като нямаха вече, още не можеше да се отмирише.

Между другото, всички се учудват как гледаме папагала - по цял ден е пуснат и е много общителен.

Уточнявам: не наричам 24-годишния си син  "дете", той не е такъв, но темата е озаглавена така. Просто писах тук, защото проблемът е пресен, и се оказах в калъпа на майките с малки деца. Очевидно обяснения от рода: няма да допусна 24- годишния ми син/дъщеря да си вземе животно без да ме пита, могат да бъдат направени от човек, който все още има малки деца. Живея с надеждата, че до 1-2 години ще се изнесе от нас. С домашния си любимец. Ако я остави у дома и се изнесе, ще считам, че мога да й потърся нов дом при други хора.
П.П. Не знам как ще се справя с миризмата на котката по-късно. Сега е още малка.

Хубаво е да се кастрира, не че това ще спре миризмите, особено ако е от тези, които пикаят, защото са им накривени шапките. Но е хубаво домашната котка да е кастрирана, по-спокойна е и вие покрай нея.

Има оправия - кастриране 

Като дете нашите дълго време не искаха животни в къщи , но това не ми е било кой знае каква болка . В един момент помолих да си приберем котенце в къщи , грижех се за него и с времето баща ми си взе едно куче , после сестра ми поиска друго куче и на финала се оказахме с две кучета и котарак в апартамента . Добре , че мама се грижеше за кучетата (извеждане , храна , ваксини ...) , иначе не си представям какво щеше да се случи   Когато нашите се разведоха , съответно баща ми си взе неговото куче и даде на сестра ми нейното . Неговото куче си отиде скоропостижно , а кучето на сестра ми живя до миналата година под вещите грижи на мама . Сега имам котарак , малката много го искаше , но явно го иска само , за да си играе с него , ако не го нахраня едва ли ще се сети тя , че животинчето може да е гладно   Ако зависи от мен бих предпочела да нямам домашен любимец , като знам каква мъка ми причини смъртта на предишните ми .
 Не смятам , че да откажеш домашен любимец на детето си , те прави лош родител , това е една огромна отговорност , в крайна сметка става въпрос за един живот , па макар и животински.

На мен ми се случи с 20год. ми деца. Донесоха 2 зайчета и отидоха да живеят в друг град.



Моята майка ми насади страх от кучета. Това вече е лошо.

Отглеждането на животно е строго лично решение и изцяло зависи от това дали и доколко човек обича принципно животните /има хора, които определено не ги обичат/, с какви условия разполага за отглеждането им, какви са разбиранията му за нуждите на животното, които трябва да покрива. Т.к. за мен, лично, отглеждането на животно е процес на двустранно покриване на нужди.
Ако човек си преценява, че не обича, че не се нуждае, че няма условия- по- добре да не изтезава животното. Отглеждането му при такова положение е мъка и за двете страни.
За детето травми от липсата на животно не смятам, че ще има видими и съществени /но това е факт, който си се отразява неминуемо по някакъв начин, особено ако детето много желае и му се отказва/, но пък наличието на животинката създава много позитиви емоции, навици и изобщо- влияе положително върху цялостното възпитание на личността на един подрастващ.
...........
За мен всяко животно Е животно и има нужда от съответни адекватни грижи- малко, голямо, птица, бозайник, риба.
Имала съм хамстери като дете- аз ходех за талаш, сменях го, хранех ги, дори ги пусках да се разхождат и ги прибирах. Котки сме имали винаги на село, кокошки. В апартамент сме гледали сиамец и заек. Аз ходех да набавям материал за тоалетната, например. Пускахме котето навън и го прибирахме сутрин. Зайчето щъкаше по терасата. Когато порасна му намерихме хора с двор и им го дадохме да си тича из него.
Смятам, че домашното животно не е затворник и не бих позволила у нас да отглеждаме затворници.
Повече позитиви виждам от това, в дома на човека да има животно. Не само за децата. 
Сега също имаме животни у нас, макар, че сме в апартамент. Притежаваме два аквариума /големи са доста/ с рибки. Даже през май се сдобихме с първата реколта бебета- цихлиди. 
Имаме и котарак. На шега му казваме "биокотката", защото живее природосъобразно.  Сиреч- свободно. Това, както вече подчертах, е най- важно за мен при отглеждането на животното- създаване на условия, най- близки до естествените. Обезпаразитяваме редовно /вътрешно и външно/ и го пускаме да си ходи навън когато пожелае. През зимата си седи вкъщи, защото му е студено, но когато е топло идва у нас, хапва, поспивва на спокойствие в своите си кътчета, поигравва и като му писне- нарежда се до вратата и се обажда да му се отвори. Съседите ни го знаят и когато иска да влезе в блока /входната врата се заключва/ му отварят и го пускат, а той ни чака, ако вкъщи няма никой, до нашата врата.
Децата хранят котарака и рибите. Чистенето на аквариумите, обаче, е специфично и с това се занимаваме ние, с мъжа ми.
Миризма от котката няма никаква. Т.к. си върши работата навън. Дори през зимата излиза за няколко минути, върши каквото си има и се прибира. Ако е много на зор, а у нас няма никой, ходи до канала на едната ни тоалетна и аз почиствам, когато се прибера. Случвало се е изключително рядко. Не мирише изобщо.
Животно не съм и не бих и кастрирала, също така.
Куче не гледам, защото то не е така самостоятелно, като котката и на него му трябва дворче да си тича, оградено. Ако си вземем, трябва някой да се ангажира с редовното му разхождане, а свободни такива ресурси нямаме. Като се преместим в къща /което планираме/- ще си вземем и куче.  А аз искам да отглеждам породисти зайци.
Съседите ни имат прекрасен приказлив ара и го разнасят с тях на работа, защото той обичал да си има компания и сам вкъщи му било скучно. 

Нашата беше такава. За естествените си нужди ползваше мивката - което беше ок.
Но ако се ядоса на някого, му пикаеше в обувките или около тях.
Навремето не беше толкова популярно кастрирането. Давахме и хапчета за разгонване, тя пък се разболя от рак от тях - въобще трагедия.

Да, това наистина е лошо, при това много. Не знам дали и как се преодолява такъв страх...

Понеже имам 2 котки и те като влязат в междуособици, някоя решава да се изпикае на мястото където другата спи. После мия, трия, чистя, карам се и така до следващата котешка война.
Предстои ни кастриране на малката котка, дано след това да започнат повече да се обичат.

Винаги сме имали животни ,баща ми беше ловец и рибар - имахме доста ловджийски кучета на двора в къщата.
Отзад в двора също сме имали кучета - бяла лайка и едно прибрано от улицата ,израснах си с тях.
На вилата също имахме два броя големи кучета.

Иначе исках куче за вкъщи доста дълго време - взехме булонка.

Като съм била бебе сме имали пинчер пак вътре вкъщи.

След дълги молби  взехме и голдън ретрийвър.

В момента пак имаме голдън.

Почти винаги съм имала животно вкъщи като дете - кучета, котки, папагали. Свикнала съм някак да имам животинка наоколо.

Дъщеря ми явно е от "случилите", защото имаме 2 котарака вкъщи. Единия си го гледам вече 13 години, другия го взехме тази зима. Малката и куче иска, но няма да я огрее. Едно, че едва ли ще се спогоди с котараците и второ, че за мен кучето е твърде голям ангажимент, а аз нямам време да го разхождам и да се занимавам с него. Котките са по-самостоятелни и затова ги предпочитам.

Що се отнася до хората, които не желаят да отглеждат животно в дома си - не смятам, че тук може да става дума за "правилно' и "погрешно". Не мисля, че липсата на домашен любимец може да нанесе някакви травми на нечия психика. Ако нямахме наличните животни, не знам дали бих взела специално заради дъщеря ми. Предвид, че обичам животни - сигурно да, но ако не обичах или смятах, че не е редно да се отглеждат в апартамент - по-скоро не.

О, не, моето едно дете е вече голямо. Аз имам повече от едно просто. Не, няма как на 24 години да живее с нас просто.
С миризмата-никак. Изхвърлят се опиканите неща-няма измирисване.

При мен се случи същото - малката донесе декоративно плъхче.

Гадно ми е нещо и няма да коментирам по темата, но животните са прекрасни създания.

 Взехме котана по настояване на малката ми дъщеря, вече 2 години е с нас и много си я обичаме. Писанка е част от семейството, с всичките и желания и разходи. Кастрирана, оезпаразитена и с безупречни хигиенни навици. У дома не мирише 
 Много я обичам, но ако зависи само от мен нямаше да имаме животно.