"Горките ни деца, не случиха на майки!"

Котето е още малко, нормално е да прави така - бъдете търпеливи, както очаквате от коте бебе??? Трябва с търпение и награди да го научите какво, къде и как да прави. Тоалетната е хубаво да е на терасата (ако има тази възможност).

Винаги съм обичала животните, имала съм 2 котки и 2 хамстера, като малка израснах с куче. Всичко това в апартамент. Моят приятел, с който живея в момента, никога не е имал животно - дори риби, макар да е искал. Изобщо никакъв досег с животно не му е позволяван - дори да ги бута. В момента двамата си имаме зайче. Ами, на него му беше толкова странно, че зайчето мърда, че е живо, много му се радва, но не знаеше как да се отнася отначало. Не беше свикнал да се грижи за него, че и то има нужди. Честно казано много ми беше чудно отначало как да го изолирали така - ми не го одобрявам това. Крайно е Животните учат на отговорност и отношение съм живо същество. Хубаво е детето да има досег с такова дори от малко.

Не съм смятала. Колко?
Не е проблем сумата, не е проблем чистенето. Проблем е гледането по принцип - можеш ли да му осигуриш разходката( с какво работно време си ти), можеш ли да го овардиш от уличните и чуждите агресивни (иска се ти самия да се пообучиш на някои неща), имаш ли доверен човек, на който да го дадеш за 3 дена, ако се наложи да зминеш и т.н.

Хубава тема. По повод кучето:

1. БГ е първа в Европа по кучешка тения. Оттук нататък, никакво куче не искам у дома. Гнус ме е безкрайно, и ме е страх. Само ще му мия краката и ще го къпя като луда всеки ден. За тези, които имат кучета, ехинококът по-рядко се явява при хората с дом. кучета в апартаменти, така че не е толкова голям риск, но за мен е достатъчно неприятна мисъл. Необяснимо ми е, че някой ще дава акъл на друг дали да гледа животно...
2. Имам приятели с кучета. Сутрин в 6 ч., дърво и камък се пука от студ, ти си зад блока с кучето. Още по-лошо вечер - след работа колегите сядат на бира, туй-онуй, а ти тичаш към къщи със скоростта на 200 диви прасета, да разхождаш затворника, да пишка.
3. Като тръгнеш на почивка, чудо на чудесата настава - хотели, роднини, притеснения... Аз съм ходила на гости на село с котката... С котешката тоалетна и всичко... Страхотия.

Аз лично УМИРАХ за куче като дете. Дори не знам как съм оцеляла, толкова го исках. Но чак травма... Родителите ми отлагаха до гимназиална възраст, уж след това може. Много бяха хитри - в гимназията вече не исках да се занимавам с кучета, а с гаджета. Но пък в един момент взехме котка. За това бих се навила и аз, евентуално, тъй като проблемна е само 3-та точка от горните, а е истинско животинче, душица - не като рибки и подобни. (Нищо против рибките, но друго си е. По едно време имах котка и риби - това беше голям купон.)

Като цяло, добре е да има животинче за детето. И за всички. Но в апартамент бих се замислила сериозно кое е най-малко ангажиращото, което ще свърши работа. И за мен е котка. Може би защото съм имала.

В добавка, на моя приятелка синът я моли, моли за куче. Е, взе куче, не й издържа сърцето. След три дена той загуби интерес към кучешката тема, а тя до днес си е с домашен любимец, изискващ непрекъснати грижи. От нея знам за кучешките хотели...

12 години гледах котка. Съсипани мебели и също не ходене по почивка. По онова време хотел, да те приеме с животно-не намерих. Сега поне ги има. Някои котки опикават, не всеки има късмета да не му подпикаят дивана. Мирише.
Не ми обяснявайте как не мирише, гледала съм котка не за два дена.
Вземаме куче не заради децата.
А да допусна 24-годишното ми "дете" да домъкне котка без аз да искам-абсурд. Или връща котето, или си намира квартира. Когато аз взех котката навремето, не я натресох на нашите, а се изнесох на квартира.

За моето казваха, че ще се роди уродливо.

Имаме котка от 2 години, а дъщеря ми в събота става на 1 годинка. Бих се разделила с котката само ако прояви агресия и/или ако детето получи алергия към нея. Засега нямаме никакви проблеми, много добре се разбират.

С мъжа ми много си допаднахме по отношение на животните - и той много обича котки, но не са му позволявали да има. Всъщност, позволили са му за кратко и после са изхвърлили котето.   Което за мен е по-жестокото (а също глупаво и безотговорно) от това да си държиш докрай на позицията, че не искаш животно вкъщи. Още като заживяхме заедно, си казахме, че ще си вземем коте и така и стана.

Аз определено мога да кажа, че не случих на майка, но причините за това са много и това, че не ми позволяваше животно вкъщи, даже не го броя за причина. В момента живее на село и се грижи и за кучета, и за котки, мило и драго дава за тях, така че съм приела позицията й, че не иска да ги гледа в апартамент, но в двор може. Хората са различни, а и едно животно, затворено вкъщи, си е голям ангажимент, спор няма. И не е за всеки. Та майка ми през годините се държеше ужасно и с мен, и със сестра ми, и с баща ми, но аз се старая и в това да намирам доброто - показала ми е как не трябва да се държи една майка и съпруга.

Мъжът ми имаше котка (женска сиамка) и в началото като заживяхме заедно, беше при нас. Повече няма да си причиня такова нещо. Поради доста причини.

Разбира се, че родителите се грижат за домашния любимец на детето. Разбира се, че с животно в къщата мирише на него. За това е хубаво да се мисли дали наистина искаш и дали имаш нерви да го гледаш.

Не и когато детето е на 24 години, само за това имам различно мнение. Това дете не те и пита-носи директно.

От животно до животно има разлика, важна е конкретиката. Иначе не е болка за умиране, да свика лапето да не му се получава всичко в тоя живот, да се калява. И най-важното за наличието на животно е родителя да го желае, ако не, като отрастне хлапето и си има свой дом и зоопарк да си прави в него кат му се ще.    

На 24 вече не е дете, т.е. дете е само за родителите си. Говоря общо за децата, не конкретно за твоето.

Лале в дъжда, на мен пък ми казаха, че детето ще се роди космато.

Аз не говоря за моето, а за разказана ситуация от потребителка напред-че сина и, на 24 години, така донесъл котка и те не спят сега, за да му гледат котката.

Същото е положението.Когато родих имахме и куче и коте.И двете прибрани от улицата и гледани с много обич с години преди да се появи детето.Детето е вече на 8,а миналото лято почина котето. Кучето е на края на силите си напълно сляпо , почти глухо и много старо и болно.
Когато си приел някое живо същество в сърцето и дома си ,трудно преживяваш страданията му и загубата е много травмираща  за всички.
Никога няма да се съглася семейството ми да мине през това отново! Предполагам това ме причислява към много лошите хора.

  Значи аз мога да се ожаля тук,че не съм случила на майка Като дете не ми беше позволено да имам животно в къщи / изключвам рибки,които не са ми интересни и до ден днешен и папагали в клетка- имам фобия от птици / Това явно ме е увредило,защото откакто съм самостоятелно живееща,все гледам нещо- коте,декоративно зайче,кученце и Великият Фински-двугодишен вече котарак. Последният е по огромното желание на дъщеря ми.
Хората твърде често си позволяват да дават неискани съвети и оценки. Доброто родителство няма нищо общо с това дали ще се нагърбиш с още един ангажимент в къщи или не

Ето, това е. Трябва да се прави разлика. Аз ви казах за моята майка. Съвсем спокойно мога да изброя какво ми е причинила и в допълнение да кажа - а отгоре на всичко не ми даваше да си имам домашен любимец. Но за мен това последното не е причина и затова не мога да го причислявам към грешките й като родител. Познавам хора, които са имали домашни любимци и въпреки това изобщо не смятат родителите си за добри. Даже имам позната, която не поддържа никакъв контакт с тях.

Ън, вие си знаете най-добре какви са ви отношенията, но все пак синът ти вече не е дете, а мъж и щом си позволява такива решения (въпреки явното ти несъгласие), би трябвало да носи отговорност за тях. Дано да съм лош пророк, но щом сега не се грижи за котето, съмнявам се, че би го взел, дори да се изнесе утре.

Животно заради децата не бих взела, бих взела ако мисля, че аз ще имам достатъчно време и желание сама да се занимавам с него. Голямата ми дъщеря е на 7, т.е. няма начин да повярвам на обещанията, че тя ще се грижи за него, защото просто не може.
Гледала съм кучета, котки, папагали, хамстери....абе всичко. За куче нямам нерви вече, да му мине бебешкия период, да го разхождам рано сутрин докато още душата ми спи, вечер вместо да опъна крака на дивана, пак да излизам с него. Не става Котки пък мъжът ми не обича.
Накрая се решихме на зайче и се оказа идеалното животно за нас. Хем малко грижи, хем е уникален сладур.