Публикувана: 6 юли 2015, 13:21 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2015, 22:25 ч.

Какво си мислят жените докато раждат

9 726
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви мисли минават през ума на майките по време на раждането?
Какви са разликите в мислите на майките по време на нормално раждане и цезарово сечение?
Какви мисли обикновено изразяват майките по време на раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви мисли минават през ума на майките по време на раждането?
  
  Майките имат различни мисли по време на раждането. Някои се молят за сила, за да издържат, други се тревожат за здравето на бебето си и дали всичко ще е наред, докато някои се фокусират върху себе си и желаят бързото приключване на процеса. Освен това има майки, които изразяват страхове от разкъсвания при нормално раждане.
- Какви са разликите в мислите на майките по време на нормално раждане и цезарово сечение?
  
  По време на нормално раждане майките често изпитват фокус върху болката, контракциите и очакванията за бързо приключване. В случаите на цезарово сечение майките могат да изразят страхове от оперативна намеса, както и притеснения за здравето на бебето и себе си.
- Какви мисли обикновено изразяват майките по време на раждането?
  
  Майките често изразяват различни мисли по време на раждането. Някои се молят за сила, за да издържат, докато други се тревожат за здравето на бебето и дали всичко ще е наред. Освен това някои майки се страхуват от разкъсвания при нормално раждане, докато други са фокусирани върху себе си и желаят бързото приключване на процеса.
- Какви са някои от преживяванията на майките по време на раждането?

6 юли 2015, 13:21 ч.

Мнения: 760

Дано няма такава тема и дано мястото и е тук ... Но ми е интересно за какво са мислели мамите по време от изтеклите води до раждането ....

# 1 6 юли 2015, 13:25 ч.

Мнения: 9 765

Раждала съм два пъти секцио и мога да споделя какво си мислех, постъпвайки в болницата. И двата пъти мислите ми бяха едни и същи-дали ще родя здраво дете, дали всичко ще мине нормално и дали ще се събудя след упойката.

# 2 6 юли 2015, 13:26 ч.

Мнения: 341

Раждах нормално. И двата пъти се молих вътрешно да имам сили да издържа. Много ме болеше...

# 3 6 юли 2015, 13:38 ч.

Мнения: 323

Раждах нормално , мислех си за детенцето ми, че най- после ще го гушна , дали всичко ще е наред ,дали ще се справя с раждането.

# 4 6 юли 2015, 13:44 ч.

Мнения: 30 793

Главният ми страх беше да не се инвалидизирам от разкъсвания при нормално раждане. Най-много ме беше страх за мен самата. Исках да приключи и да изляза с крака от гроба, дето се вика, и с минимални последствия. Втория път- да не вземат да ми направят епизиотомия за спорта, без хептен да има нужда.

За бебето си мислех и представях повече през бременността, при самото раждане някак за момент загубих идеята, че ще имам да гушкам нещо.

И сигурно при всяка е имало момент да си каже- абе аз за какво не се съгласих на секцио по желание,
вместо тука да се мъча, вече бебето щеше да е на две седмици и да се гледаме у дома...

Последна редакция: пн, 06 юли 2015, 13:50 от The Siren of Titan

# 5 6 юли 2015, 13:47 ч.

Мнения: 341

И при мен беше така. Сякаш не мислех толкова за бебето, а повече за себе си и всичко да приключва
по - бързо.

# 6 6 юли 2015, 13:50 ч.

Телиш/Плевен
Мнения: 14 619

Родих нормално. Наложи се да ми предизвикат раждането, защото малката нямаше никакво намерение да излиза, а трябваше. В предродилна зала много ме болеше от контракциите, но стисках зъби и само си мислех, че колкото повече боли, толкова повече наближава моментът. Heart Eyes

В родилна зала вече не изпитвах никаква болка и това ме притесни малко (защото навсякъде се тръби колко боли раждането и как едва ли не без упойка не можеш да се справиш). Confused

Мислех си, че нещо не е наред. Не усещах и някакво развитие, докато напъвах и си мислех, че ей сега ще ме приспят и ще направят секцио. И докато напъвах и си ги мислех тези неща, видях как акушерката поема дъщеря ми и осъзнах, че съм я родила неусетно. И до ден днешен не мога да си обясня как точно се случи, защото наистина не усетих нищо. Blush

Нямах и разкъсвания след това, абе все едно беше сън. Понякога се шегувам, че акушерката роди вместо мен. Laughing

# 7 6 юли 2015, 13:53 ч.

Мнения: 3 030

И двата пъти си мислех "Най-после!". Бременността не ми беше от приятните периоди и исках само по-бързо да свърши.

# 8 6 юли 2015, 13:55 ч.

Мнения: 10 146

Болката е прекалено силна, за да може човек да мисли нормално. Това е до момента, в който вече толкова много боли, че аз и двата пъти си мислех, че умирам. Съвсем сериозно и буквално. Втория път сънувах кошмари и вдигах кръвно само при спомена за раждането... Sad

# 9 6 юли 2015, 14:43 ч.

Мнения: 2 218

Едва ли има раждаща жена, която да си мисли за времето навън или за политическата обстановка в Гърция Whistling

# 10 6 юли 2015, 14:45 ч.

Мнения: 43 122

Защото единственото, което мисли една раждаща жена е дали ще роди живо и здраво дете и евентуално да се помоли и тя да излезе жива от акта. Няма друго.

# 11 6 юли 2015, 14:48 ч.

Мнения: 30 793

А откъде знаеш, че няма друго?

Например обзалагам се, че доста жени си мислят "Раждам това и край, повече деца не искам!"

Или са ядосани на лекаря и го псуват наум.

А като раждах втория път, си мислех за времето, защото гледах облаците през прозореца и се чудех дали да го затворя, че идваше буря. Така че за всичко може да си мислиш. Като например "Кои повърхности в тази зала са стерилни и кои са потенциален източник на зараза". Или "Как е успяла тази акушерка да се нагримира толкова екстремно и какъв по дяволите е този парфюм!"

Изобщо, има много психични състояния, някои са почти напълно адекватни (с епидурална може да си гледаш и НВО сериали), други са като паникьосани животни.