Публикувана: 6 юли 2015, 13:21 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2015, 22:25 ч.

Какво си мислят жените докато раждат

9 726
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви мисли минават през ума на майките по време на раждането?
Какви са разликите в мислите на майките по време на нормално раждане и цезарово сечение?
Какви мисли обикновено изразяват майките по време на раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви мисли минават през ума на майките по време на раждането?
  
  Майките имат различни мисли по време на раждането. Някои се молят за сила, за да издържат, други се тревожат за здравето на бебето си и дали всичко ще е наред, докато някои се фокусират върху себе си и желаят бързото приключване на процеса. Освен това има майки, които изразяват страхове от разкъсвания при нормално раждане.
- Какви са разликите в мислите на майките по време на нормално раждане и цезарово сечение?
  
  По време на нормално раждане майките често изпитват фокус върху болката, контракциите и очакванията за бързо приключване. В случаите на цезарово сечение майките могат да изразят страхове от оперативна намеса, както и притеснения за здравето на бебето и себе си.
- Какви мисли обикновено изразяват майките по време на раждането?
  
  Майките често изразяват различни мисли по време на раждането. Някои се молят за сила, за да издържат, докато други се тревожат за здравето на бебето и дали всичко ще е наред. Освен това някои майки се страхуват от разкъсвания при нормално раждане, докато други са фокусирани върху себе си и желаят бързото приключване на процеса.
- Какви са някои от преживяванията на майките по време на раждането?

# 30 9 юли 2015, 01:36 ч.

София
Мнения: 40 958

Преди 1вото раждане бях спала 2 часа. "Следи си контракциите"... стрелките на часовника на стената ми се размазваха по време на контракциите, а как ми се спеше....
При второто си мислех само "хубави" неща за мъж ми и му пращах подобаващи смс-и. Мислех си защо раждам толкова рано и се молех бебето да е живо и здраво.

# 31 9 юли 2015, 03:40 ч.

Мнения: 8 163

И при двете раждания нямах търпение да видя фръцлЕтата.

Разликата е, че при първото раждане ме беше страх, въпреки (или заради) епидуралната, окситоцина и болничната обстановка.

При второто, протекло в родилен център, бях много по-спокойна. Условията създаваха усещане за уют и грижа. Нямах вливани обезболяващи, а родих във вода.

# 32 10 юли 2015, 18:44 ч.

Мнения: 349

Направо си умирах и преносно и буквално. Само се молех бебето да е добре. За щастие макар и с малко проблеми се прибрахме живи и здрави. Не ме боля кой знае колко, но всичко беше много травмиращо

# 33 14 юли 2015, 09:29 ч.

София
Мнения: 504

Аз имам много приятни спомени от раждането. Мислех си неща свързани с детето, по време на контракциите си броях наум, за да свършат по-бързо. Между контракциите на моменти заспивах, навън беше толкова слънчево и приятно.

Цитат на: Фея Кръстница в чт, 09 юли 2015, 03:40

При второто, протекло в родилен център, бях много по-спокойна. Условията създаваха усещане за уют и грижа. Нямах вливани обезболяващи, а родих във вода.

Къде роди във вода, понеже и аз твърдо съм решила така да раждам? В момента събирам препоръки за специалисти.

# 34 17 юли 2015, 16:43 ч.

Sofia
Мнения: 4 059

Мислех за тези неща:
Че искам всичко да бъде окей с мен и с детето.
Че съм нетърпелива вече да видя и да прегърна бебето си.
Че ще стана майка и с това ще сбъдна най-голямата си мечта.
Heart Eyes

# 35 17 юли 2015, 21:36 ч.

Мнения: 10 671

При първото раждане: Докато влизах в болницата, все се чудех дали контракциите ми няма да спрат и да трябва да се връщам вкъщи. После в родилното отделение се чудех защо тези жени толкова викат и ми пречат да се концентрирам, тогава толкова не ме болеше. Болеше ме вече при самото разкритие 9-10 см. А повреме на същинското раждане ми беше толкова интересно какво става с мен и нищо не ме болеше, че напълно се бях концентрирала и вживяла в напъните. След раждането се питах е това ли беше и си казах, че така мога да родя още 5 бебета. Явно не ме е боляло толкова. Раждала съм и двата пъти без епидурална. Нещо друго може би са ми дали.
При второто раждане вече знаех какво е (и двата пъти беше нормално) и просто исках бебето да излезе. Пак не ме боля чак толкова.
Не знам защо, но винаги съм била убедена, че аз мога родя едно напълно нормално и здраво бебе. Въобще мисъл затова, че нещо може да се обърка, не ми е минала през главата, а пък за моята смърт, абсурд. просто знаех, че ето след малко ще излезе моето бебе и всичко ще е наред.

# 36 17 юли 2015, 23:41 ч.

Мнения: 1 816

Раждах с планово секцио и влезнах с мисълта, че няма да излезна! Mr. Green

Паник атака голяма! ooooh!

# 37 20 юли 2015, 01:47 ч.

Мнения: 26

Моето раждане продължи около 34 часа.
Имах засегнат нерв, което ме накара да се предам към края и да искам епидурална иначе #Cussing out

Не бях спала и яла дълго, но бебчо така ме беше притиснал та най- малко съм си мислила за храна и сън.
-Търсех само варианти все пак да се мине без упойката и да мога да си контролирам напъните, но без успех;
-Ядосвах се и на таткото, защото все ми притискаше кабелите, с които бях омотана та още повече ми пречеше;
-Ядосвах му се как може да е толкова спокоен, че да си влиза в интернет и да ми разправя как съм можела. Искаше ми се да го фрасна с нещо и да спре да барбори глупости! #2gunfire

-Мислех си как искам да съм на някое усамотено място и никой да не ми казва как да се справям; никакви зяпащи стажанти; никакви прегледи колко разкритие имам и никакви мърдащи и неудобни легла.
- А по време на самите напъни не разбирах как акушерката искаше да напъвам още мъничко и още мъничко и още мъничко и още мъникчо и още, още, още, още ооооооще ................. Мъничко... Мъничко не би трябвало да трае толкова много newsm78

Всъщност имаше най- много чакане и надеждата да ми остане достатъчно търпение за да се справя благополучно.
Успех на настоящите и бъдещите мами! Оставяйте се само на вдъхващи сигурност ръце!

# 38 20 юли 2015, 11:10 ч.

Мнения: 76

Аз с първото дете стоях 3 дни в предродилно, понеже преносвах, слагаха ми инжекции бусколизин и някакъв витамин да предизвикат раждането, на 3-тия ден ми дадоха някакво хапче и тогава започнаха яките контракции, но след всички жени които минаха през очите ми в предродилна зала не изпитвах никакъв страх, само се чудех защо тези контракции са напълно безболезнени, имах разкритие 6-7 см, контракции на 3-4 минути и никаква, ама никаква болка. Впоследствие се наложи секцио заради увита пъпна връв. На операционната маса гледах как докторката държи скалпела и чака с нетърпение да започва да реже и само си мислех "моля те изчакай да ми сложат упойката и тогава режи" и "дано поне бебето да оцелее", аз се бях отписала да изляза жива от там. После се оказа че наистина за малко да ме изтърват, но явно не ми е било тогава времето.

Дали има друга мама която не е изпитвала никаква болка при контракциите newsm78

# 39 20 юли 2015, 11:21 ч.

Мнения: 26

Цитат на: hrisi1232 в пн, 20 юли 2015, 11:10

За бусколизина пише, че Премахва спазмите на гладката мускулатура на родовите пътища Затова не те е боляло Simple Smile

.

Много деца се раждат естествено с увита пъпна връв и без никаква интервенция от страна на лекарите. Днес лекарите много често използват скалпела, за да задоволят касапските си нужди. За определени лекари това е истината. Точно от тук идва некомпетенцията, усложненията след секцио и лошото отношение към родилката. Имала си късмет! На твое място не бих приближила тези " лекари" още веднъж!

Последна редакция: пн, 20 юли 2015, 11:48 от FollowTheRain

# 40 20 юли 2015, 11:30 ч.

Мнения: 76

Цитат на: FollowTheRain в пн, 20 юли 2015, 11:21

Цитат на: hrisi1232 в пн, 20 юли 2015, 11:10

След като ме упоиха болките изтръпнаха и си поспах Grinning

. На теб дадоха ли ти обезболяващо въобще?

Освен инжекциите бусколизин сутрин и вечер в продължение на 3 дни подред, на четвъртия ден когато ми започнаха контракциите не ми дадоха нищо обезболяващо

# 41 20 юли 2015, 18:01 ч.

Мнения: 2 063

Моят син също се роди с увита пъпна връв. Нито доктора, който ми следи бременността (гледа ме на ехограф 4 часа преди раждането), нито някой от екипа в болницата казаха, че това е проблем- родих си напълно естествено и без проблем за мен или детето.
Може би тоновете на детето са започнали да се губят, затова се е наложило секциото...Обаче и на мен ми прави впечатление колко често пъпната връв се изтъква като аргумент за секцио, особено в една конкретна частна болница...То, като ти каже доктора, че се налага, как да спориш Tired

# 42 20 юли 2015, 18:15 ч.

Мнения: 30 793

Първото ми също се роди с увита пъпна връв, само че дори не ми казаха. Нещо си смигваха, следяха тоновете много изкъсо. За щастие раждането приключи, преди да стане проблем за бебето. Е, не беше супер свеж, с леееко занижени резултати, но мина.

Някои не минават.

Но и аз напоследък чух, че много ги плашат с тая увита връв, а при мен как никой не я видя на никакъв ехограф...хем до последно ме гледаха.

# 43 21 юли 2015, 22:49 ч.

София
Мнения: 10 700

Първия път се молех на ум той да е добре и да оживеем и двамата - направих прееклампсия. Втория път беше гот. Мислех си колко ми е кеф, а гласът на синът ми звучеше в главата как ме вика по име и след като малката се роди се размазах тотално от кеф.

# 44 22 юли 2015, 17:26 ч.

Мнения: 11 641

За вода.

Много бях жадна. Отидох позитивно настроена, ама и бързо родих де. И Мтел благославях- как пък в 6 сутринта ме бяха изключили.

Препоръчани теми

Полувреме или финал на една дилема?

Как да намеря разведен мъж с деца?

МИКРОСПОРИЯ - ДЕТЕ НА 2 г 9м

Как реагираха родителите ви, когато решихте да се разделите/разведете?

Причина:

Причина: