Подсъзнанието може всичко/64 Линкове за всички техники има на 1стр.

  • 74 350
  • 722
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 40 846
Аз психолога го обмислям от доста време, може би година.
За капките на Бах първо трябва да прочета повечко.
А хоопонопоно го правя може би всеки ден по веднъж.
За желанията ги пиша както казвате. Но това отскоро. Добавяла съм "искам" и може би това е проблемът.
Вече ги пиша в сегашно време.

# 331
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 365
Аз психолога го обмислям от доста време, може би година.
За капките на Бах първо трябва да прочета повечко.
А хоопонопоно го правя може би всеки ден по веднъж.
За желанията ги пиша както казвате. Но това отскоро. Добавяла съм "искам" и може би това е проблемът.
Вече ги пиша в сегашно време.

Браво! Само така! а хоопонопо може да се прави по вяско време. Дори когато сме на опашка в магазина, в автобуса, на спирката, докато готвим. Варианти много.
Относно психолог. Аз съм доста скептично настроена. Защо?На моя близка приятелка сестрата има много сериозни проблеми. Водиха я на поне трима психолози. Освен да й предпишат психосоматични лекарства, за да спи, и да я питат как се чувства , след което, понеже няма никакъв ефект, я изпращаха на психиатър. А нея проблемът е много сложен. Идва от далечните детски години, от липсата на себеуважение и самочувствие,от неочакваната и болезнена загуба на близки и от това, че животът й не протича по създадените от обществото схеми. Имам предвид-да се омъжи, да има деца и т.н.Нещо,което двете й сестри имат. Така че, прецени добре какво точно очакваш като резултат. Hug

# 332
  • Мнения: X
Без да натрапвам мнението си и да давам лични съвети - аз съм от хората, които са се повлияли благоприятно от психотерапия, капки на д-р Бах, различни алтернативни методи, шуслерови соли и т.н. Минала съм , за моите 20 год опит с депресии и т.н., и през психиатри, и през хапчета, само че те носят само част от решението, а именно временно облекчение, и дават възможност човек да работи над проблемите си. На някои хора помагат много и ги връщат към живот, на други не толкова, при всеки е индивидуално.

Има много психотерапевтични школи, с различни методи и дълбочина на работата.

И при ситуация човек да е пробвал какво ли не и да не се справя с повтарящи се уроци и трудности, нима е толкова ужасно да иде на терапия?? Като му гръмне печката сам ли я поправя, като му цъфнат крайчетата на косата сам ли се подстригва, като му трябват очила сам ли си ги изработва? Наистина, много е упорито мнението как терапевтът те пита "как си", дава ти съвети, дето и приятелите ти дават и ти взима такса, нищо повече. Само че не отговаря на истината. Много от терапевтите учат с години и след висшето си образование и опитът им е  именно да лекуват психичните рани , а че има по-способни и по-малко способни , по принцип във всяка област е така.

Данилу, не е лично  Hug   bouquet  не искам да те засегна, ти си имаш твоя опит и си изхождаш от него, както всеки човек.
Просто си спомних аз пък в моя си опит колко ми е пречило аз да искам да се оправя и да търся път, а насреща да ме убеждават , че всичко сама си мога най-добре и че не ми трябва помощ.  Peace "Да гледам позитивно, да опитам пак, да не се давам" и т.н, макар че зная, че е казвано с добро намерение.   bouquet
И виновна съм се чувствала, че еди кой си ето как е успял, а при мен не се получава. А причината не е била в мен, а че еди кой си си е вървял по СВОЯ път, а аз е трябвало да открия моя.  Hug

На един помага едно, на друг- друго, всеки си избира и решава.

Щом резултата е щастие и мир, пътят е правилен, пък ако ще да е през хиляда терапии. Или през нула, кой както си реши.

Простете, благодаря, обичам ви  ( и на мен ми е любимо Хоопонопоно   bouquet)



Последна редакция: вт, 06 окт 2015, 14:23 от Анонимен

# 333
  • Мнения: 3 325
Напълно съм съгласна, че човек трябва сам да открие собствения си път, дори и това да му струва много усилия и търсенето да е дълго. Хубаво е да има кой да те насочва и да ти показва пътя, но при мен важи правилото, че аз ако не си разбия главата няма да повярвам на думите на околните.
 
Минах през един депресивен период, когато не осъзнавах, че съм затънала в дупката. Близките ми се опитваха да ми помогнат с думи, напътствия, наставления, но аз не и не - не исках да слушам никой. Явно на подсъзнателно ниво тогава съм мразела себе си, защото и качих доста килограми за много кратко време. Повтарях си, че съм добре, че се чувствам отлично, но фактически не беше така - не бях щастлива, колкото и да се залъгвах. И една сутрин, наистина звучи като извадено от роман, но една сутрин се събудих с ясното убеждение, че трябва да променя живота си и че този мрачен период трябва да бъде стопиран. Имах ясен план първо да сваля излишните килограми и второ да започна да обичам себе си. Вярно е това, което се казва, че човек трябва да промени себе си, за да може да промени и света.  Grinning

От сегашната си гледна точка мога да кажа, че преминах през този път и научих много уроци. Най-важното е, че се научих да се обичам и че не аз съм отговорна за всички несполуки, случили се в живота ми. Има неща, които са извън нашата сила и възможности.
Разбрах, че трябва да се отвориш към света, за да може света да влезе в теб.   Hug

# 334
  • Мнения: 40 846
Скрит текст:
Аз психолога го обмислям от доста време, може би година.
За капките на Бах първо трябва да прочета повечко.
А хоопонопоно го правя може би всеки ден по веднъж.
За желанията ги пиша както казвате. Но това отскоро. Добавяла съм "искам" и може би това е проблемът.
Вече ги пиша в сегашно време.

Браво! Само така! а хоопонопо може да се прави по вяско време. Дори когато сме на опашка в магазина, в автобуса, на спирката, докато готвим. Варианти много.
Относно психолог. Аз съм доста скептично настроена. Защо?На моя близка приятелка сестрата има много сериозни проблеми. Водиха я на поне трима психолози. Освен да й предпишат психосоматични лекарства, за да спи, и да я питат как се чувства , след което, понеже няма никакъв ефект, я изпращаха на психиатър. А нея проблемът е много сложен. Идва от далечните детски години, от липсата на себеуважение и самочувствие,от неочакваната и болезнена загуба на близки и от това, че животът й не протича по създадените от обществото схеми. Имам предвид-да се омъжи, да има деца и т.н.Нещо,което двете й сестри имат. Така че, прецени добре какво точно очакваш като резултат. Hug

Наистина явно да попаднеш на читав психолог е чудо. Знам,че психиатрите предписват лекарства, а психолозите предимно разговарят с теб и помагат да преодолеем и разберем проблемите и грешките си. Въобще не желая да пия никакви лекарства, особено пък такъв тип хапове.

atari, много си права, че човек трябва да се обича и тогава доста от проблемите ще се решат, включително и високо тегло. Но  е факт, че познавам жени /огромни/ с голямо самочувствие, наистина се обичат и си имат мъже, които ги обичат и не поглеждат други. Чак се шашкам. Но явно моята "омраза" към самата мен си, ми пречи много. Не че чак се мразя. Силна дума, но е факт че не се обичам чак толкова много.

Хоопонопоното ще го правя всеки ден, защото не е сложно, става бързо. Вече трети ден по два пъти на ден го правя и се чувствам доста спокойна  и донякъде щастлива  Shocked /което пък често постигам с течен шоколад  Laughing/
А може ли да ми кажете всички които практикувате Хоопонопоно  какво точно постигнахте с него?

# 335
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 734
Препоръчвам ти да прочетеш книгата за Хоопонопоно.
После и за "Подсъзнанието може всичко".
Има доста линкове на 1 страница за всякаква литература и филми.
Така ще получиш по голяма лична мотивация.

# 336
  • Мнения: 40 846
Препоръчвам ти да прочетеш книгата за Хоопонопоно.
После и за "Подсъзнанието може всичко".
Има доста линкове на 1 страница за всякаква литература и филми.
Така ще получиш по голяма лична мотивация.

Подсъзнанието може всичко на Кехоу мисля, че съм я чела доста отдавна.
А за книгата за Хоопонопоно коя е точно? На Витале успях да намеря три книги и в трите пише за метода.
Да, ще прегледам още днес по-късно първа страница и ще си запазя всичко, което ми грабне погледа. Макар че ходя на лекции и работа и с четенето може да изоставям, но колкото толкова.

# 337
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 365
Скрит текст:
Ето моето най-голямо постижение с хоопонопо. Знаех много малко за тази техника. Беше ми интересно и пробвах ей така наслуки, когато ми идваше на ум,но без много да вярвам. Преди около две години ми се наложи да отида до посолството в Рим, за да извадя един важен документ. Имах на разположение около три часа,т.е. от 9:30 до 12:00 часа. Имах всички пълномощни и там трябваше само да предам документите и да изчакам. В посолството ми заявиха, че документа,който съм занесла е с печатен текст дори там, където трябва да е попълнен на ръка. Ами, питам наивно, можем ли да го свалим от интернет,имам го в пощата. А не! Я идете до някое кафе и вижте там. Докато стигна до гишето беше станаловече 10:30. Хукнах навън. Първо кафене,гледат ме като паднала от луната. Ми ние ,вика момичето, нямаме интернет. Вижте по паралелната улица. Отивам натам. Не е никак наблизо. Виждам магазин за компютри. А, не може да ви направя подобна услуга. Ами някаква идея. Госпожо, не мога да ви помогна. Благодаря и излизам. През всичкото това време, си повтарям като хамава обичам, прости, съжалявам, благодаря,без да спирам дори за миг,само колкото да питам за информация. Продължавам надолу и не виждам нищо друго, освен жилищни кооперации и времето, което изтича много бързо. Питам две момчета. Не, не били от този квартал. Днес работят тук, но не могат да ми помогнат,защото не познават зоната. Продължавам надолу, а часовникът ми напред. И хоп, чудо. Един принтер център. Влизам! Май нямам друга надежда. А и време. Минава 11:30. Момъкът е зает. Поздравява, но не вдига глава, за да ме изслуша. Изчаквам. минават дълги 5 минути. Обръща се най-накрая и ме удостоява с внимание. Казвам си болката. А, не, не може. Ми благодаря,отговарям. И тръгвам навън с пламнала глава и с въпроса:ами сега? Почти интуитивно чувам, изчакайте малко. Ще ви свърша услугата. Имайте предвид, че нито за миг не спрях да си повтарям обичам,прости...Отваряме моята поща. Отварям писмото. Коригираме файла. Оставяме място за декларираното на ръка. Отпечатва ми документа. За 30 цента. Оставям две евро. Бог да те благослови, младежо! Вика след мен за ресто,ама аз вече бях излетяла навтън. Стигам пред посолството в 11:50,те.е след 10 минути затварят гишето с клиенти. Попълвам пред служителката каквото трябва. Изчакайте, ми казва навън. Ще изляза на главният вход, да ви дам подпечатаните документи. Излизам и не спирам да повтарям все тези четири простички думи. Всички си тръгват лека полека. Остам аз. Чувам как прищракват резета и ключове. Става много тихо. След половин час си тръгва и консулът.Колата на посолството излиза почти безшумно от портала и отново пада тишина над квартала. Наближава 14:00часа. И започвам да се плаша малко. Извднъж чувам някой да ме вика по име. Виждам служителката, която ми подава документите през решетките на портала. Два листа. Уррраааа!!!!! в 17 и нещо ми излита самолетът. Имам да преска Рим за рекордно време. Няма да задълбавам повече. Успях.  И съм повече от сигурна, че тези думички ми помогнаха да запазя спокойствие и хладнокръвие. Да си разреша проблема и да мине всичко гладко и успешно.
Облачето Хей, много си права, че е добре да искаме помощ от компетентни хора. Само дето имам малко предубеждения към  психолозите(и не само) и че вземат наистина присърце проблемите на страдащите и още повече се съмнявам в тяхната компетенетност.Психологията е много деликатна и трудна част от медицината. За да обясня защо толкова много недоверие, пак ще спомена мъж ми. Когато припадаше и ходихме по какви ли не доктори, тези в кардиологитя ми казваха , не сте за нас,нищо му няма. А после му сложиха пейсмейкър. И  това, което ме влудяваше беше, че не ме и изслушваха. Не било лесно да се схване причината за прекъснатия поток на електроимпулса, който отива до сърцето. Добре де,ама вие изслушвахте ли това, което исках да ви обясня? Синтомите, които се демонстрираха при припадъците? Хич не  се и напънаха. Знаеха си само едно и също-а, ма Вие сте пушач! А, ама и теглото е малко над нормата! И толкова. За това не им се доверявам много на докторите. Имат си модели, работят си по тех и не се задълбочават в индивидуалният проблем. Не те и ислушват дори камо ли да се напънат да вникнат в същността на нещата. За две години започнах да се чувствам като лъжливото овчарче. Само накрая, когато му спря сърцето и се стигна до сърдечен масаж и дефибрилация, се разбрахме. Не знам по какви причини повечето лекари гледат на професията не от милосърдната страна на въпроса, а само от финансовата. Да не споменавам колко прегледи на частно направихме. И познайте колко от тях  при кардиолози!?

Последна редакция: вт, 06 окт 2015, 18:45 от danilu

# 338
  • Мнения: 5 459
Дани, ама ние нямаме право да изписваме лекарства, а само консултираме. Как така психолог ще и изписва лекарства. Няма психосоматични лекарства-проблемите са психосоматични.  Hug

# 339
  • Мнения: 242
Момичета, утре ще ви прочета и ще пиша  Hug

# 340
  • Мнения: 40 846
Благодаря ти, че разказа danilu  Hug
Значи спокойствието наистина е от това.

# 341
  • София
  • Мнения: 419
Здравейте Simple Smile писала съм и преди(в темата и форума), но позарязах писането тук в форума и аз не знам защо. Но сега имам причина пак да пиша и то точно в тази тема. Истината е, че ...се чувствам изгубена, нервна, и не себе си. Опитвам се да се променя умствено и духовно най-вече, а физическото е най-накрая. А ако може и двете едновременно?! Истината е, че съм се застояла на едно място,затворила съм се в себе си, и от доста време нямам приятел което е кофти за мен. Искам да съм влюбена, щастлива и ако е рекъл Господ да се изнеса от вкъщи най-накрая /и други хубави неща/. А не съм някоя смотла баси. Вкъщи има доста дранзители и това ме кара да съм нервна, и не никой не го интересува как съм и какво искам. А трябва да им направя як игнор, и ще поработя върху това. Трябва да успея. Сори, че ви натоварвам.  bouquet

# 342
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 734
Джо Витале
Очаквай чудеса (12) http://chitanka.info/text/21505/12

# 343
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 365
Джо Витале е много добър вариант. И на мен ми допада.
Лекарствата по скоро психоложката ги оставя без да прецени защо трябва да се приемат. Ако някой има проблеми,които се обосновават на драми от миналото,лекарствата трябва да се изключат и да се търсмят други разрешения.

# 344
  • Мнения: 921
Здравейте Simple Smile писала съм и преди(в темата и форума), но позарязах писането тук в форума и аз не знам защо. Но сега имам причина пак да пиша и то точно в тази тема. Истината е, че ...се чувствам изгубена, нервна, и не себе си. Опитвам се да се променя умствено и духовно най-вече, а физическото е най-накрая. А ако може и двете едновременно?! Истината е, че съм се застояла на едно място,затворила съм се в себе си, и от доста време нямам приятел което е кофти за мен. Искам да съм влюбена, щастлива и ако е рекъл Господ да се изнеса от вкъщи най-накрая /и други хубави неща/. А не съм някоя смотла баси. Вкъщи има доста дранзители и това ме кара да съм нервна, и не никой не го интересува как съм и какво искам. А трябва да им направя як игнор, и ще поработя върху това. Трябва да успея. Сори, че ви натоварвам.  bouquet

А защо не започнеш с това, което зависи от теб и го искаш - да се изнесеш?

Общи условия

Активация на акаунт