Наказвате ли порасналите си деца?

  • 34 550
  • 960
  •   1
Отговори
# 810
  • Мнения: 30 802
"Е, може да не и дам джобни."

И още не ти е продала бижутата...или тялото си за пари? Щото нали така предупреждават във форума...

# 811
  • Мнения: 29 515
И още не ти е продала бижутата...или тялото си за пари?

Е, защо толкова зор, като много по-лесно е да бръкне в портмонето ти и да си открадне?  Laughing

# 812
  • София
  • Мнения: 45 706
"Е, може да не и дам джобни."

И още не ти е продала бижутата...или тялото си за пари? Щото нали така предупреждават във форума...

Дотам ли стигнаха някои хора? Даже се сещам кои. Гнусно.

За портмонето си имаме сериозна договорка, която се спазва.

# 813
  • София
  • Мнения: 62 595
Кои?

# 814
  • Мнения: 30 802
Ми да, като няма нет у дома, хукват навън да търсят; ако им спреш джобните, крадат или търсят от батковци- казаха ми, че като пораснат, ще видя...нямало начин да предотвратиш такива ми ти работи...

LOL #кои:)

# 815
  • София
  • Мнения: 62 595
Определено за един интернет не искам да ходят по разни места, където не се знае какво се случва. А за джобните също не виждан смисъл, да не са сто лева на ден! Имам принцин, че човек винаги трябва да има някакви пари в джоба, ей така, за сигурност, едно ядене да може да си купи, билет за трамвая да си купи.

# 816
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
На 9-10 (а и по принцип на всяка възраст) наказвах и бих наказвала сурово само за едно - лъжа. Мразя страшно много да ме лъжат. Именно, когато пуснах темата, бях бясна и дори шамар й ударих най-вече защото ме погледна в очите и изтърси: "Какво?! Глупости! Никой не е пушил!" . Ей черно перде ми падна, а ръката ми сама се вдигна за секунди Close. Както е една глава над мен...гледка сме били.

# 817
  • София
  • Мнения: 62 595
а най-гадното в такивва ситуации е, че самият ти осъзнаваш, че по-нормалното е да  не се даде без бой (лъжа), и по-скоро би било странно, ако не опита номера с тези реплики, но пък това още повее вбесява и води до такава реакция. Абсолютно гадна ситуация, в която сякаш ядът е накрая и към себе си, защото по някакви други причини и с други случки си бил на мястото на детето. Обаче, ако иим го кажеш на пуберите, те не вярват, защото си мислят, че те и само те откриват живота. Започвам да разбирам защо бабите и дядовците са по-снизходителни и казват нещо от сорта "а ти помнииш ли на неговата възраст...?". И тогава съвсем ти идва да се изядеш, защото на всичко отгоре ти се връща тъпкано и родителите ти излизат прави, а това е нещо, което най-много мразиш цял живот - майка ти да излезе права. Да зннаете, това е отмъщението на Вселенската справедливост за нашите собствени идиотщини.

# 818
  • Мнения: 5 259
В тази връзка се замислих, че дъщеря ми за сега не ме лъже. Отношенията ни са такива, че за всякаква емоционална подкрепа разчита на мен и идва да я търси. Не очаква за нищо да ѝ се скарам.
Аз на нейната възраст вече лъжех погловно родителите си, но те просто не ми даваха друга възможност. Нямаше разбиране, нямаше смисъл да им обяснявам какво ме е накарало да направя нещо, защото не показваха склонност да разберат и да ми влязат в положението или поне да го обсъдим. Просто ме наказваха и толкова.
Това не ме направи нито по-дисциплинирана, нито по-спазваща правилата, а просто лъжеща.

Най-много караници имахме за това, че след училище не се прибирах вкъщи, а отивах на гости на някоя съученичка и оставах там до вечерта или поне до късния следобед. Не ми се стоеше сама вкъщи, беше ми адски неприятно.
Те пък са се притеснявали, като се приберат от работа да видят, че ме няма и изобщо не съм се прибирала, а е трябвало да се прибера още на обяд. Но не го обсъждахме и аз не знаех какво искат от мен и защо толкова свирепо държат да стоя сама вкъщи. Въпросът не се обсъждаше, а само се казваше "Всеки си има къща и трябва да се прибира в нея, не да ходи по чуждите", затова и не разбирах, че примерно е ок аз да поканя някой у нас.
Нещата просто трябва да се обсъждат, всеки да си каже какво не му харесва в проблемната ситуация и заедно да се потърси решение, което удовлетворява всички страни.

Иначе дъщеря ми е наказана тази седмица от мъжа ми, сложил е парола на айпада, защото го е пипала с не много чисти пръсти и е оставила, както той се изрази, "3Д отпечатъци" по екрана. За мен това не е нещо сериозно, но той много се дразни от такива неща и предполагам ако се повтори, ще сложи перманентна парола.

# 819
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Как ше намери ножицата питах Simple Smile
Еми никой няма да крие всички ножици в дома само заради 1 член на семейството. Нито ще скрия вилиците, ножовете - в едно чекмедже са, всеки човек висок поне метър може свободно да си вземе.

Коментирах момента с опасността. Косата не била проблем, било опасно да не се набоде, среже някъде /освен косата/ пишеше.
Е, като се притеснявам от това и още не е използвана ножица, няма да е на масата достъпна. А станат ли метър вече са големи.
Аз и химния не съм крила, но това е друго. Едно е да е достъпно и да те е страх. Друго е да е достъпно и детето да е минало "курс по безопасност". Всичко зависи от "големите" в крайна сметка преди заветния метър височина. Simple Smile

# 820
  • София
  • Мнения: 62 595
на 3 вече трябва да започнат да се справят с рязането с ножица. Крие се ножица от дете под тази възраст, на годинка-две, но да криеш малка ножица, детска, е ненужно.

# 821
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 972
На 9-10 (а и по принцип на всяка възраст) наказвах и бих наказвала сурово само за едно - лъжа. Мразя страшно много да ме лъжат. Именно, когато пуснах темата, бях бясна и дори шамар й ударих най-вече защото ме погледна в очите и изтърси: "Какво?! Глупости! Никой не е пушил!" .

Кафе, а нима си очаквала да ти каже "Да, пушихме, и аз запалих", след като явно добре знае какво е отношението ти.
Аз ли съм с ниски изисквания и очаквания, не знам, но повечето от нещата, за които пишете за мен са нормални и не са повод за наказание. За сина ми съм сигурна, че ме е лъже, основно за дреболии засега. Давам му да разбере, че съм наясно, че лъже, но скандали няма. Като по-малък веднъж му удържах от джобните, защото беше натрупал хубава сметка с SMS игра. Но това не е наказание, а логично последствие от действията му.

Като тийн лъжех, движех се в неподходяща, според майка ми, компания, пропуших. Е, имаше скандали, шамари, забрани за излизане. Мислите ли, че някое от тези наказания ме накара да се кротна. Напротив, просто станах по-изобретателна, а майка ми в един момент се примири.

# 822
  • София
  • Мнения: 62 595
А ти какво си очаквала, да получиш благословия ли? Всъщност, на тези години най-вероятно това си очаквала. Но в ролята си на родител също толкова вероятно си наясно, че не можеш просто да се превърнеш в трите маймуни в едно - запушени уши, завързани очи и запушена уста, защото едно такова отношение е жива благословия или незаинтересованост.

# 823
  • Мнения: 29 515
Аз също приемам лъжата като форма на самозащита и не съм наказвала за това. Даже не съм се и ядосвала много. Нормално е при някаква беля първата реакция да е детинска - "Не бях аз!". То възрастни хора го правим, камо ли пък децата...  Simple Smile

Но има и друг вид лъжи - целенасочени, умишлени, с цел да се злепостави някой друг. Слава богу, не съм се сблъсквала с такива от страна на сина ми, но тогава бих наказала жестоко.

# 824
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 972
А ти какво си очаквала, да получиш благословия ли? Всъщност, на тези години най-вероятно това си очаквала. Но в ролята си на родител също толкова вероятно си наясно, че не можеш просто да се превърнеш в трите маймуни в едно - запушени уши, завързани очи и запушена уста, защото едно такова отношение е жива благословия или незаинтересованост.

Андариел, казах, че не наказвам и не раздавам шамари. Не съм казала, че си мълча.

Общи условия

Активация на акаунт