В града,на море или планина,ние "работим"за втората черта!Бъдещи мами над 35

Пътят до Велинград през Варвара е много хубав и ако не се буташ в пиковите дни и часове си е направо спокоен. Първите 2 дни се крихме в стаите и станцията. Следващите два дни се помотахме по центъра и последните два дни ходихме на Клептуза и след това дойде ред да си тръгваме. Да поразкажа малко за Велинград – градът не се е променил много. Центърът им си е същият, пак са си там сергиите, но значително по-малко от преди. Магазини имат много малко, но явно са им достатъчни. Както бях казала ремонтът на водопровода вървеше с пълна сила, но единственото неудобство беше прахът и разкопаните улици, интересното е, че не се чуваше шум и други дразнещи звуци. Стаята ни гледаше на север и в дворовете на няколко къщи, които си имаха петли и те се грижеха да не се успим твърде много, но пък не беше неприятно. Сутрин въздухът беше свеж и даже се усещаше мирисът от боровата гора до нас. Клептуза е вече малко по-цивилизована в сравнение с това какво беше преди 5 години. Направиха ремонт на парка и сега е много приятно място за отдих. Самото езеро е сравнително чисто, отглеждат си около 14-15 гъски….водните колелета са в непрекъсната експлоатация, заведенията са малко, някои от тях твърде съмнителни откъм качество. Успяхме да тестваме две от тях, но едната наистина си заслужаваше – ирландски пъб някакъв. Сервитьорът ни беше от старата генерация и най-безцеремонно си прибра повече от предвидения от нас бакшиш, като директно без да чака – каза „Благодаря, пийте си спокойно на сянка…“
Запознахме се с една баба, която на тръгване ми подари книга за Лечение с водка и още нещо и гердан с перли и ни пожела следващата година да сме с две дечица, че тя беше с племенницата си и едногодишния й син, та се надявам думите й и пожеланието да се сбъднат
После се отправихме към баба, където уцелихме още по-горещо време от Велинград, ако там беше 35-36 градуса, при баба беше 37….но пък за нищо не се отказвам от това да съм с нея и дядо

Докторът открито заяви, че ще се наеме на процедура с мен само ако сваля най-малко 15 кг. На няколко пъти ми се извини за тези си думи и заяви, че може да ни се стори странен неговият метод, но за него има 2 основни фактора – възраст и тегло. За възрастта ми шансовете са вече 30%, а всеки свален кг е по 1 допълнителен % шанс за успех. Извини се, че разговорът върви в тази посока, но не иска да поема риска да направи процедура без да съм свалила излишните кг, защото те оказвали влияние не само на ИР и качеството на яйцеклетките, но и на качеството и годността на лигавицата за успешна имплантация, защото кг провокират отделяне на повече андрогени, които предизвикват тези проблеми. Разбрахме се в момента, в който види резултат от моя страна и усилие да изпълня предписанието му, пак да говорим и да изградим план за действие.
По отношение на ПИД изрази много сериозни опасения и че в послендите години има много повече „против“ отколкото „За“. Освен това няма проведени изследвания върху деца, родени след ПИД и как това им се е отразило. В клиниката си прилага само ИКСИ, няма ембриоскоп и апарат за ИМСИ.
Привърженик е на естествения подбор и на принципа, че простите неща са много по-ефикасни в лечението и справянето с проблема. На мен ми зави, че кг са ми основната пречка и че преди време си е правил статистика за себе си, според която жени над 85 кг почти няма забременели при него. И съм склонна да му повярвам, защото успешният ми опит бее с кг под 85, а сега бях много повече от 85 кг. Та в общи линии ми каза нещо, което си знаех и затова от началото на година се бях заела и ходих на диетолог, Руми, Ипократис, но волята ми беше нулева, сега това трябва да ми стане приоритет и после инвитрото.