И аз през годините бях далече по-гостоприемна. Имах две съседки, които като ми звъннеха на вратата, канех със страх. Оправдано, кафето се проточваше с часове, цигарите нямаха брой, а детето ми обядваше в детската стая по понятни причини. Разведох се и се изнесох от този апартамент, но разбрах от бившия ми съпруг, че тези двете продължавали да си намират поводи да "наминават" по същия начин. Реших, че проблемът е в мен и в моето благоразположение. Сега каня, когато преценя, предпочитам да е навън, в заведение. Неканени гости не приемам, да "здравейте, чудесно, но ние не сме с такива планове". Отучих ги много бързо. Не си позволявам да ходя дори в най-близките си без да имаме уговорка и смятам, че така е правилно.
- Публикувана: 25 юли 2015, 20:09 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2015, 13:01 ч.
Канене на гости у дома
Зависи колко са близки - гостите. Ако са от "нашите", винаги са добре дошли. Не ми е проблем да направя една салата и да метна нещо на скарата.
Но... това, през вечер, или всяка вечер, дори всяка седмица, през предварителна покана и до късно, няма да се случи. Просто не се е случвало, няма и да стане. Авторката си е права. И със сигурност не е редно да се "отбиеш" с намерение да останеш за вечеря, в къща с дете, и да не носиш поне кутия с бонбони.
Напълно в реда на нещата е и щом гостуваш, да каниш.
Но... това, през вечер, или всяка вечер, дори всяка седмица, през предварителна покана и до късно, няма да се случи. Просто не се е случвало, няма и да стане. Авторката си е права. И със сигурност не е редно да се "отбиеш" с намерение да останеш за вечеря, в къща с дете, и да не носиш поне кутия с бонбони.
Напълно в реда на нещата е и щом гостуваш, да каниш.
Здравейте, работя по въпроса- говорихме, нямаше особен резултат. Но аз ще действам така, като настоява за гости ще отказвам, докато мога. Няма ли накъде, ще си намирам други ангажименти. А за това дали се чувстват неудобно, ами не, не се чувстват. Ще карам мъжът ми да ги кара да носят нещо, ще поръвам храна и ще искам да си я делим разходите. Дано се откажат...да искаме нещо от тях, няма какво.
Това са поръчването е оптимално решение: ) Хем не се тормозиш да готвиш, хем и те плащат за масрафа.
Колкото до носенето - аз на гости не отивам с празни ръце. Може една фанта да взема или пакет сладки, но без нищо - никога. Особено ако знам, че където отивам, ме чака софра и обслужване. За мен е проява на уважение да занеса и аз нещо.
Колкото до носенето - аз на гости не отивам с празни ръце. Може една фанта да взема или пакет сладки, но без нищо - никога. Особено ако знам, че където отивам, ме чака софра и обслужване. За мен е проява на уважение да занеса и аз нещо.
...Но аз ще действам така, като настоява за гости ще отказвам, докато мога...
Огромна грешка правиш. Нито готви, нито поръчвай храна, нито ставай да сервираш като дойдат. Просто седни и се наслаждавай на компанията.
Колко добре те разбирам. И аз не обичам гости, особено без уговорка. С един младеж живеехме 2 години заедно и рядко канеше приятели, те все се натискаха, че той в къща живееше и видиш ли, колко удобно. За времето, през което бяхме заедно, сигурно 4-5 пъти да сме се събрали, без аз да имам желание и той извъртя повечето неща, аз салата само правех 
. Иначе на заведение, така ми харесва, не се обвързвам с нищо, всеки си плаща и кой откъде е.
А иначе сестра му като беше в България, все идваше вечер да се виждали. Ама хич не се усещаше като й кажех, че ставам в 6 за работа, че събота и неделя ходя на консултации в университета. И започнах него като го няма, просто да не й отварям, а той като иска да се виждат, да ходи при нея. Без да говорите няма да стане
. Само ще бъде едно късане на нерви.
А това с поръчката на храна е интересна идея
. Но трябва да ги предупредите при поръчката, че да не решат, че пак за ваша сметка .
И лично за мен си права, че е нормално да носят нещо. Все пак не идват на РД, ИД или друг повод, а на приятелско събиране. Че аз при най-добрата ми приятелка като ходя, винаги нося на големия по едно шоколадово яйце, седя 1-2 часа на кафе и вода (аз така искам и не желая да я затруднявам излишно) и после да ме няма. Но сега съм и негова приятелка, сигурно заради яйцата, дето му снасям
. Иначе на заведение, така ми харесва, не се обвързвам с нищо, всеки си плаща и кой откъде е.А иначе сестра му като беше в България, все идваше вечер да се виждали. Ама хич не се усещаше като й кажех, че ставам в 6 за работа, че събота и неделя ходя на консултации в университета. И започнах него като го няма, просто да не й отварям, а той като иска да се виждат, да ходи при нея. Без да говорите няма да стане
. Само ще бъде едно късане на нерви.А това с поръчката на храна е интересна идея
. Но трябва да ги предупредите при поръчката, че да не решат, че пак за ваша сметка .И лично за мен си права, че е нормално да носят нещо. Все пак не идват на РД, ИД или друг повод, а на приятелско събиране. Че аз при най-добрата ми приятелка като ходя, винаги нося на големия по едно шоколадово яйце, седя 1-2 часа на кафе и вода (аз така искам и не желая да я затруднявам излишно) и после да ме няма. Но сега съм и негова приятелка, сигурно заради яйцата, дето му снасям
...Но аз ще действам така, като настоява за гости ще отказвам, докато мога...
Проблемът определено не са гостите, а разминаването с половинката ти.
Някой по-горе беше предложил доста добри идеи за справяне с неканени гости (малко вън от конкретния казус, защото тук гостите са съвсем поканени).
Към тях да прибавя, че веднъж с ММ просто не отворихме вратата на самопоканила се гостенка. Тя разбра, че сме си у дома, но не й отваряме. Не повтори.
Драстично и грубо е, ужасно невъзпитано, но някои хора не разбират от намеци. На същата дама се наложи в прав текст да й обяснявам, че не желая да поддържаме приятелски отношения по куп причини, които й изброих изчерпателно. Намеците като невдигане на телефона и непрестанно отклоняване на предложения за съвсемстна работа/забавления/срещи и т.н. не свършиха работа. Беше много неприятен разговор, но подейства, от години не сме се чували и си живеем по-спокойно.
Или. - имам такива познати и при тях не помага не вдигането на телефона, отклоняването на покани за съвместни мероприятия и т.н. Това продължава с години. Накрая ще взема да проведа разговора, за който пишеш ти. То друга оправия няма. Съмнявам се обаче, че при тях и този разговор ще помогне. Преди години като ми направиха забележка, че се изолирам и не вдигам телефона им казах, че имам важна лична причина и не ми е до тях в момента. Не помогна Имат интерес от общуването си с мен и затова е цялата работа, не че съм толкова обаятелна 
Имат интерес от общуването си с мен и затова е цялата работа, не че съм толкова обаятелна 
Отначало, когато заживяхме с мъжа ми, имах желание да каня гости. Под гости разбирайте някои приятели, с които се виждаш само по на кафе, безалкохолно и някоя бисквитка. Канихме няколко човека, никой от тях и дума не отвори да ни покани у тях. Вече не каня никой. Да поканиш гости изисква време, средства и усилия. По-добре да се видите някъде навън и всеки да си ходи по живо по здраво. Нямам против толкова да каня, но ако ще го правя само и едиствено аз, не съм съгласна.
Това мъжът ти да кани редовно някой, без да се съобразява с твоето мнение и без да участва в приготовленията за гостите, е много грубо и неуважително от негова страна. Особено, ако става дума за сериозно посрещане - вечеря със салата, осново ястие и десерти.
Това мъжът ти да кани редовно някой, без да се съобразява с твоето мнение и без да участва в приготовленията за гостите, е много грубо и неуважително от негова страна. Особено, ако става дума за сериозно посрещане - вечеря със салата, осново ястие и десерти.
В този случай гостите не са проблемът. Проблемът е в мъжа, който се заинатява да кани точно тези хора почти всяка вечер и не се съобразява с мнението на жена си. Което значи, че има някаква причина той да е толкова настоятелен. Въпросът е каква е причината и какви са отношенията мъжа й с тези хора, както и какви са отношенията между самите съпрузи.
Или. - имам такива познати и при тях не помага не вдигането на телефона, отклоняването на покани за съвместни мероприятия и т.н. Това продължава с години. Накрая ще взема да проведа разговора, за който пишеш ти. То друга оправия няма. Съмнявам се обаче, че при тях и този разговор ще помогне. Преди години като ми направиха забележка, че се изолирам и не вдигам телефона им казах, че имам важна лична причина и не ми е до тях в момента. Не помогна Имат интерес от общуването си с мен и затова е цялата работа, не че съм толкова обаятелна
Имат интерес от общуването си с мен и затова е цялата работа, не че съм толкова обаятелна Ако искат да се усещат, аз просто не давам възможност за какъвто и да е контакт.
Те са му стари приятели, а тя е нова. В такава ситуация жените могат да бъдат големи кучки.