Публикувана: 26 юли 2015, 09:10 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2021, 12:23 ч.

Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

30 732
736
1

# 435 28 юли 2021, 12:19 ч.

France
Мнения: 17 404

Цитат на: Andariel в ср, 28 юли 2021, 11:59

На четири предлагаш сделка или ясно казваш условията, а то да избира.

хубаво де, ти като приложи твоя начин на оставянето да реве, какво постигна? Детето спря ли да бъде "нервно" или изведнъж стана спокойно и спря да реве за щяло и нещяло? И не, не говоря за угаждане за щяло и нещяло, не знам защо все натам теглиш. Някой е тръгвал веднага да угажда ли? Кой - баба?

В момента - работи. Дори не се стига до голям рев. Като му се каже, че ще отиде в стаята си, за да не ни притеснява и сменя стратегията.

# 436 28 юли 2021, 12:21 ч.

София
Мнения: 62 594

Тоест го заплашвате с игнориране и разчитате на това, че то не иска да бъде игнорирано. Не защото за него не е добре, а защото вас ви притеснява. Кой е по-важен в случая при подаденото послание - детето или вие? В случая го коментирам като много често срещан пример за комуникация, а не като критика. Поставяме всеки участник на определено място и неговите мотиви, действия и послания.

# 437 28 юли 2021, 12:26 ч.

Мнения: 15 521

Цитат на: Andariel в ср, 28 юли 2021, 12:09

Коя теория? Защо изведнъж репликата става "на теория е лесно, на теб децата са ти били малки". Ами, не, не са моите деца в случая, все пак работя с деца всеки ден - винаги си личи. И в група като са, пак си личи. Не виждам никакъв смисъл точно родителите да провокират детето си към продължителен "възпитателен" рев, нито да ги оставят в магазина ревящи и да си излизат.

Това болднатото откъде дойде? Написах, че майка ми най-човешки ми обясни защо не може да ми купи играчката. Сега като се замисля, ако ме беше извела извън магазина и да опита да ме "разсее", аз просто щях да си продължа да "вия" и на улицата. В случая с МЕН, нейният метод проработи.

# 438 28 юли 2021, 12:28 ч.

София
Мнения: 62 594

Направих две в едно, не е към теб.

Не се оставя дете самичко, когато е малко и това е. Дори когато е голямо не се оставя самичко. Най-малкото от съображения за безопасност при малкото дете, а при голямото е буквално обръщане на гръб, а това послание е ясно. Не е редно да се разчита на страха от изоставяне и оставане сам в света у едно дете, за да направи това, което иска възрастният.

# 439 28 юли 2021, 12:30 ч.

France
Мнения: 17 404

Точно посланието, че нашето спокойствие е по-важно е търсено.

# 440 28 юли 2021, 12:31 ч.

Мнения: 1 372

Някои хора очевидно много големи специалисти явно си нямат никаква друга работа освен да поучават по цял ден всеки ден в Бг мама. Анди трябва да я сложат в категория "специалистите говорят".

# 441 28 юли 2021, 12:50 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Анди, понякога не виждаме собствените си грешки и аз считам за добър вариант и някой външен за детето и семейството (възпитател, приятел на семейството, учител, треньор) да покаже на детето, че има и друг начин за реакция.

Това не като абдикация от родителската роля и прехвърляне на отговорността, а като възможност.
Затова и деца, израстнали сред широко семейство (лели, чичовци, братовчеди и т.н), са по-адаптивни и имат повече социални умения. Защото виждат различни модели на поведение и адаптират за себе си отделни фасети.

Филомена, аз не бих изпращала послание, че моето спокойствие е по-важно от детето ми. Детето се чувства като натрапник в този случай.
Но пък казвам, че в момента ми трябва спокойствие и след това мога пълноценно да му обърна внимание. Тук вече посланието е друго.

# 442 28 юли 2021, 12:51 ч.

София
Мнения: 62 594

Да, напълно съм съгласна. Стига да искат да се вслушат възрастните в това, което казва външният за семейството човек. Но и за това се иска вътрешна зрялост. Дори в началото да отхвърли и да се възмути, поне да помисли върху това, което чува.

Детето не трябва да бъде игнорирано. Достатъчно е като стане някъде в градинска възраст да му кажат - моля те, в момента не мога да ти обърна внимание, защото ....., изчакай малко.

# 443 28 юли 2021, 13:01 ч.

Мнения: 15 521

Е, на мен ми се каза, но аз реших да вкарам като коз и малко рев. Ако се дере истерично и отказва да те чуе, какво трябва да направиш?

# 444 28 юли 2021, 13:14 ч.

Мнения: 26 513

Отвличаш му вниманието.
Нали си по-хитър, с детето ли ще се бориш за надмощие.

# 445 28 юли 2021, 13:25 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Дара, в случая помага да отразиш емоциите на детето: ти си искала играчка и имаш очакване, че ако я получиш, ще ти донесе радост да си играеш с нея.
Майка ти ти отказва играчката с логичен аргумент, но не зачита емоциите ти, даже те остава сама, така че ти получаваш екзистенциален страх.
По-ефективно е да ти отрази емоциите: знам, че много би се зарадвала на новата играчка, но в момента нямам пари да я купя. Какво ще кажеш, като се приберем да избереш една игра и двете да играем заедно? Сигурна съм, че ще намерим все някоя игра вкъщи, която да ти доставя удоволствие.

Отвличането на вниманието работи при малките.
Отразяването на емоциите работи и при възрастните.

# 446 28 юли 2021, 13:49 ч.

София
Мнения: 62 594

Цитат на: Dara888 в ср, 28 юли 2021, 13:01

Колко голяма си била, за да помниш и да си наясно, че си вкарала като коз и малко рев? Или като възрастен стигна до извода за коза?

# 447 28 юли 2021, 13:50 ч.

Мнения: 3 350

Цитат на: Andariel в ср, 28 юли 2021, 11:52

Подхванах я, но в смисъла, че нервните деца не се появяват от нищото, поне в повечето случаи. Говоря за напълно обикновени деца, а не за деца с нарушения. Дори съвсем по простонародному често хората казват "стига му се ядосва на детето, ти беше същията/същата - ревеше до скъсване за най-малкото нещо".

Всичко ми е ясно - за теб е напълно нормално детето да се остави да се нареве. Обаче, както си изпитал най-вероятно съвсем лично, детето не само че не спира да реве, а ако спре да реве сега, следващия път още по-активно ще реве. Ти го поставяш в ситуация на неудовлетвореност, която то не забравя, защото с оставянето да реве всъщност ти си го пренебрегнал, игнорирал. Детето ти е сърдито не защото не си му дал това, което иска, а защото си го игнорирал.- Никой индивид на никоя възраст не може да приеме игнорирането. Затова в един момент намира начин да си върне "жеста".

Не, не, не си игнорирал детето, не си го оставил да реве самичко, ти стоиш до него, но му показваш, че игнорираш неговата истерия. Само това.

# 448 28 юли 2021, 13:57 ч.

Мнения: 12 246

Аз също със с разбити нерви и чужди ревящо деца не мога да трая. Моите пораснаха и за щастие вече не реват. Обаче съм отгледала две деца, знам какво е да си майка на малко дете /ад/, така че никога не бих давала акъл на коя как да си гледа детето, да му отвлича вниманието и въобще тон в живота. Гледам да се преместя на тихо място, ако хептен не съм добре с нервите, ще си пия лексотана и ще си трая. Децата са бъдещето и трябва ние с ги търпим, защото те реално не са искали да се раждат.

# 449 28 юли 2021, 14:02 ч.

София
Мнения: 62 594

Няма как да стоя и да чакам истерията да мине - нито с мое, нито с чуждо дете. Дори минута е много. Който не вярва, да си пусне на запис детски рев и тръшкане и да гледа часовника колко бавно тече тази минута. Безмълвното чакане е точно игнориране, казваш му - хубаво, аз съм по-търпелив от теб, ти можеш да си ревеш, на мен нищо ми няма ,хич не ме интересуваш.

Препоръчани теми

Неочаквано действие, не иска брак

Пътуване до работа

Защо страдаме за глупости?

Непрекъснати обиди от родители

Причина:

Причина: