Семейството е на собствената си тераса, все пак.
- Публикувана: 26 юли 2015, 09:10 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2021, 12:23 ч.
Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?
Аз не бих се съобразила с тебе.
Защо? Защо не би се съобразила с другите хора покрай теб?
Семейството е на собствената си тераса, все пак.
И не може ли да се прибере в собствената си къща, да не ги слуша целият квартал.
SoFar, аз ако видя майка, коят бие шут в задника на детето си, лично бих я наритала. Изясни ми се, защо се смяташ за шеф на децата си, а не за тяхна майка.
Всеки си има подход! Не говоря за бой, а за напомняне кой е водача на глутницата.
Същото е при възпитанието на малко кученце
да не кажа на 100%.Понякога децата не разбират от дума и е редно да им напомниш за себе си.
Не виждам нищо лошо да го ступаш по дупето.
Семейството е на собствената си тераса, все пак.
Те и моите съседи като пекат скумрия на собствената си тераса така казват, ама си затварят прилежно вратата на терасата, да не им влиза пушек в собствената стая
Иначе, моето хлапе много обича да пищи- сега си открива интонациите на гласа и такива извивки прави, че е ту като стадо делфини, ту звучи като разговор между шогуни . И най-много обича да пищи във входове, защото кънти и се получава ехо. Нищо не мога да направя, докато чакам асансьора си е лудница- предлагам му разни играчки или му запушвам устата с чашката с вода, но понякога и това не помага.
И аз съм за възпитателните шамари. Не изродщини като тежък побой.
Има си ситуации, вкоито децата наистина плачат за едно шамарче, което ще ги освести. За мен лично наблюдавайки всички деца, те са много хитри и пробват къде им минава номера.
Разбира се, ако можеш да си го възпиташ с думи е най-добре. Примерно моята племенница е много палава, от гледна точка на това, че такива щуротии дрънка, че ти можеш да се съсипеш от смях, а снаха ми се черви. И в никъв случай няма да си кажеш, че детето е невъзпитано, по-скоро оня лаф, че ще те продаде.
Е, понякога, обаче на снаха ми й писва да и слуша глупостите и задава въпрос "Шамари ядат ли ти се?". Малката замръзва и поне един час е най-тихото дете. Не съм я виждала да я удря пред хората, явно си имат вътрешна договорка, което е по-добрия вариант, отколкото да виждаш как някъв малък пикльо се качва на главата на родителите си и те мълчат. 
Детето на терасата вече казах, че изобщо не би ми пречило. Не ме вълнуват съседите.
Има си ситуации, вкоито децата наистина плачат за едно шамарче, което ще ги освести. За мен лично наблюдавайки всички деца, те са много хитри и пробват къде им минава номера.
Разбира се, ако можеш да си го възпиташ с думи е най-добре. Примерно моята племенница е много палава, от гледна точка на това, че такива щуротии дрънка, че ти можеш да се съсипеш от смях, а снаха ми се черви. И в никъв случай няма да си кажеш, че детето е невъзпитано, по-скоро оня лаф, че ще те продаде.
Е, понякога, обаче на снаха ми й писва да и слуша глупостите и задава въпрос "Шамари ядат ли ти се?". Малката замръзва и поне един час е най-тихото дете. Не съм я виждала да я удря пред хората, явно си имат вътрешна договорка, което е по-добрия вариант, отколкото да виждаш как някъв малък пикльо се качва на главата на родителите си и те мълчат. Детето на терасата вече казах, че изобщо не би ми пречило. Не ме вълнуват съседите.
Нищо не мога да направя, докато чакам асансьора си е лудница- предлагам му разни играчки или му запушвам устата с чашката с вода, но понякога и това не помага.
Но се стараеш, на вниманието ти е, че това което прави детето не би било приятно за останалите хора. Те пък трябва да са наясно, че ги има и ще ги има тези моменти, не може напълно да ги няма щом наоколо са малки деца.
Едно е да се стараеш, друго е да не ти пука.
Нищо не мога да направя, докато чакам асансьора си е лудница- предлагам му разни играчки или му запушвам устата с чашката с вода, но понякога и това не помага.
Но се стараеш, на вниманието ти е, че това което прави детето не би било приятно за останалите хора. Те пък трябва да са наясно, че ги има и ще ги има тези моменти, не може напълно да ги няма щом наоколо са малки деца.
Едно е да се стараеш, друго е да не ти пука.
Точно това, бях тръгнала да пиша и аз. Елиаз, твоето вече е различно. Бих го оценила и въпреки, че детето пищи, не бих се дразнила. Но ако има незаинтересованост от страна на родителя, е тогава ужасно много се дразня. Вчера бях на ресторант. На съседната маса имаше семейство, с едно по-голямо и едно по-малко дете. Е, малкото на 2-3 пъти изпищяваше толкова високо, че щяха да ми се спукат тъпанчетата. И вярвате ли, майката не реагира по абсолютно НИКАКЪВ начин.
А на Радостина пожелавам да бъде обрадена от подобни съседи, които изобщо не се вълнуват от съседите си и да се сети за тази тема.
Благодаря за пожеланието, бейби. Ако беше помислила над коментара ми щеше да осъзнаеш, че на мен не ми пречат съседите. От тази гледна точка не се вълнувам и не бих тръгнала да се разправям. Просто не се смятам за богоизбрана и не мога да отида в дома на чужди хора и да им кажа "тихо, не съм се наспала." Ще намеря начин да се спася и начина за мен не е разправии.
Така че не ме занимавай с пожелания. Безмислено е.
Така че не ме занимавай с пожелания. Безмислено е.
Касита, има и други за щастие. Всъщност повечето, които се разписаха, казаха че биха се съобразили със съседите. Но имаше една, две потребителки, които заявиха, че: "ще изям правещия забележка с парцалите", "ще подмина без коменар", "децата са ми най-важни" и не ме е грижа за съседите.
Мен не ме е яд толкова, че са ме събудили децата. Яд ме е, че майката не реагира по никакъв начин.
Аз все още нямам деца, но се моля никога, никога да не се превърщам в една от онези майки, за които децата са им центърът на света. Направо се изприщвам, когато като сме на гости някъде, някое от семействата каже: "Ами ние трябва да тръгваме вече, защото на детето почна да мрънка много". И аз съм била малка и аз съм мрънкала, но не помня родителите ми да са ми играли по свирката. Ще се опитам да възпитам самостоятелни деца, които не плачат за щяло и нещяло, пък ще видим.
Adelle, мисля че е излишно да казвам, че бих прибрала децата вътре и бих се опитала да ги успокоя. Навън беше тихо като в 6:30...
Мен не ме е яд толкова, че са ме събудили децата. Яд ме е, че майката не реагира по никакъв начин.
Аз все още нямам деца, но се моля никога, никога да не се превърщам в една от онези майки, за които децата са им центърът на света. Направо се изприщвам, когато като сме на гости някъде, някое от семействата каже: "Ами ние трябва да тръгваме вече, защото на детето почна да мрънка много". И аз съм била малка и аз съм мрънкала, но не помня родителите ми да са ми играли по свирката. Ще се опитам да възпитам самостоятелни деца, които не плачат за щяло и нещяло, пък ще видим.
Adelle, мисля че е излишно да казвам, че бих прибрала децата вътре и бих се опитала да ги успокоя. Навън беше тихо като в 6:30...