Да разбирам ли, че училището и извънкласните ангажименти не са работа? За спортистите не е ли работа? За музикантите? За ходещите по олимппиади по някакви науки? Или ей така, тези неща стават от нищото и не изискват дисциплина, спазване на график, полагане на усилия и постоянство? Важно е да кОпат в градината и да мият чиите! Иначе не се признава за учене на дисциплина и отговорност.
- Публикувана: 26 юли 2015, 09:10 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2021, 12:23 ч.
Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?
Аз ходя на работа всеки ден по 8 часа в момента. След това се очаква от мен да домакинствам. Децата ми не са заети с училища и уроци и занимания с домашни всеки ден по 8 часа. Очаквам да си свършват домашните задължения вместо да си разпускат постоянно по много повече часове от мен. Ще отделят по половин- един час на ден всеки, както отделяме аз и баща им.
На мен ми е по-важно отговорностите им да са свързани с учене, извънучебни ангажименти, извънкласни, а не дали могат да изчистят банята или си мият чинията.
Тоест си решаваме ние като възрастни някакви междуполови и стереотипни игри кой да мие банята и кой да мие чиниите и в това въвличаме и децата, за да не сме прецакани само ние. Женска и мъжка работа, а после от децата искаме да са следващите откриватели и да надраснат обикновените неща. Е, как да стане, ако мият банята!
Мъдър човек беше дядо, като казваше, че такива трябва да ги подредиш в една редица, че от най-дъртата да почнеш.
При нас беше по-скоро това, че бяха заети по 8 часа на ден, а често и в съботите, защото тогава имаха репетиция половин ден. А отделно концерти, снимки и като се случат някакви олимпиади от училище, се е случвало по две седмици почти без почивка да я карат. Затова изобщо не съм очаквала и не съм изисквала някакви домашни задължения. През почивните дни и ваканциите - пълна свобода, пълна почивка, ако искаха и до обяд можеха да спят и да играят и да правят каквото си поискат.
Уиш, за тях точно е било лежерно детство, защото харесваха нещата, с които се занимаваха, дори с някои от тях и като студенти се занимават, това са по 12-13-14 години. Когато едно дете се занимава с това, което харесва и което му се получава, то посвещава времето си на него и не го смята за досадно задължение. Едва ли щеше да им харесва да мият банята и чиниите през цялото си детство и едва ли щяха да го определят като лежерно.
Сега какво, да мисля за свекървата ли, тя да е доволна? Свекървата много лесно можем да я засечем какъв син е възпитала, ако решим да се заяждаме на тази тема.
Уиш, за тях точно е било лежерно детство, защото харесваха нещата, с които се занимаваха, дори с някои от тях и като студенти се занимават, това са по 12-13-14 години. Когато едно дете се занимава с това, което харесва и което му се получава, то посвещава времето си на него и не го смята за досадно задължение. Едва ли щеше да им харесва да мият банята и чиниите през цялото си детство и едва ли щяха да го определят като лежерно.
Сега какво, да мисля за свекървата ли, тя да е доволна? Свекървата много лесно можем да я засечем какъв син е възпитала, ако решим да се заяждаме на тази тема.
При нас беше по-скоро това, че бяха заети по 8 часа на ден, а често и в съботите, защото тогава имаха репетиция половин ден. А отделно концерти, снимки и като се случат някакви олимпиади от училище, се е случвало по две седмици почти без почивка да я карат. Затова изобщо не съм очаквала и не съм изисквала някакви домашни задължения. През почивните дни и ваканциите - пълна свобода, пълна почивка, ако искаха и до обяд можеха да спят и да играят и да правят каквото си поискат.
Уиш, за тях точно е било лежерно детство, защото харесваха нещата, с които се занимаваха, дори с някои от тях и като студенти се занимават, това са по 12-13-14 години. Когато едно дете се занимава с това, което харесва и което му се получава, то посвещава времето си на него и не го смята за досадно задължение. Едва ли щеше да им харесва да мият банята и чиниите през цялото си детство и едва ли щяха да го определят като лежерно.
Сега какво, да мисля за свекървата ли, тя да е доволна? Свекървата много лесно можем да я засечем какъв син е възпитала, ако решим да се заяждаме на тази тема.
Уиш, за тях точно е било лежерно детство, защото харесваха нещата, с които се занимаваха, дори с някои от тях и като студенти се занимават, това са по 12-13-14 години. Когато едно дете се занимава с това, което харесва и което му се получава, то посвещава времето си на него и не го смята за досадно задължение. Едва ли щеше да им харесва да мият банята и чиниите през цялото си детство и едва ли щяха да го определят като лежерно.
Сега какво, да мисля за свекървата ли, тя да е доволна? Свекървата много лесно можем да я засечем какъв син е възпитала, ако решим да се заяждаме на тази тема.
Разбира се, че са ми златни гугутки - мои са си, нали са ми деца! А ако ще ги изпитват за гладене на риза, тогава кандидатите автоматично отпадат по моите критерии. Като ще търсят кой да им глади ризите, да се обърнат към ателиетата за химическо чистене - там гладят ризи - да се оженят за служителката в химическото.
Уиш, вече пишеш гадости! Не знам как изобщо ти идва на ума да се изразяваш толкова цинично. Разбирам, че съм ти трън в очите, но не е нужно да бъдеш толкова гадна в изказа си, особено когато става въпрос за децата ми.
Уиш, вече пишеш гадости! Не знам как изобщо ти идва на ума да се изразяваш толкова цинично. Разбирам, че съм ти трън в очите, но не е нужно да бъдеш толкова гадна в изказа си, особено когато става въпрос за децата ми.
Битовизмите са част от живота. Като да си измиеш зъбите, посетиш тоалетна... за пръв път чувам, че могат да отнемат нечия възможност да стане гений.
Скрит текст:
току що се сетих, че знам за един наистина гениален пианист. Легенди се носеха, че не си бърше дупето след голяма нужда. Така, че да оставя следи и по чаршафите. Не е една жена е била привлечена от неговата аура, но отвратена от личната му хигиена. Предпочитам нормални деца, не гении от такъв вид.
Имаме различна представа за "лежерно" детство. Ако ме бяха карали по 8-9 часа на ден да уча, ходя на допълнителни уроци, пиано, солфеж, китара, спорт и каквото се сетите, па даже и в почивните дни, щях да се гръмна. Завърших и висше, да не помисли някой, че ученето не е било приоритет. Но и не се вманиачавах. Моето детство премина в много игри и четене на книги. Последното е по мое желание, много обичах да чета. А лятото не можеше да ме прибере вътре. Мажехме по една филия и бягахме пак навън. Имах прекрасно детство, най-хубавият период от живота ми. Което не е пречило да ме включват и в домакински дейности, съобразени с възрастта и възможностите ми.
То и сега има деца, които мажат филията и са навън, но ми е трудно да го приема като критерий за правилно съвременно възпитание.
За уроците и т.н., вече писах, че им харесваше, чувстваха се добре и сега се занимават с доста от тези неща, макар да са студенти. Да, бяха по-ангажирани в сравнение с връстниците си, но това по-скоро го приемат като предимство, а не като недостатък.
За уроците и т.н., вече писах, че им харесваше, чувстваха се добре и сега се занимават с доста от тези неща, макар да са студенти. Да, бяха по-ангажирани в сравнение с връстниците си, но това по-скоро го приемат като предимство, а не като недостатък.