Откога сами вкъщи?

Абе, не знам кога всички деца сте били така. В моето детство повечето си имахме баби и дядовци вкъщи, не сме стояли съвсем сами. Или родители, работещи на смени.
Много малко бяха връстниците ми, които наистина ги оставяха сами, но пък винаги имаше някоя съседка, която да ги наглежда и да докладва на родителите. Отделно непрекъснатият контрол по телефона...
Някъде през 90-те излезе модата на: "Бе, я не ме занимавай с глупости, кво ми пука, че детето ми потрошило нещо си там, пребило някого или се държи като идиот, я си глей работата!"

Не знам за другите, но в моето детство вкъщи нямахме домашен телефон. Беше зор да си прекараш и когато най-накрая успяхме да се сдобием с такъв, бях вече 8ми клас. Но дори и да имахме, не би ми помогнал особено, защото баща ми работеше по различни обекти, често на километри извън града, в завода при майка ми имаше телефон само в администрацията, а тя беше в производството, така че не е имало на кого да се обадя така или иначе.
Никой от приятелите в блока и от съучениците ми нямаше баба и дядо подръка. На всички бабите бяха по селата. То и затова през лятото града се опразваше откъм деца. Всичко под 5ти клас духваше на село.

Едно време всички работиха от 7,30 до 16,30.Всички се пенсионираха рано-52-55г.Сега се ражда късно и се пенсионират късно (ако не се лъжа на 65г).
Кой работи вече от 8ч до 17ч.?
Аз работя с такова РВ и дори и в събота и неделя(не винаги)и в празничните дни и пак не успявам да съм  вкъщи ваканции на ясли,градини или в у-ще.След 8г закона не ми дава право да съм отпуск(дори и неплатен) и освен да напусна работа друг избор нямам.Не ми е изгодно да давам 350 лв за гледачка ,а аз да вземам 400лв

Това с баба или дядо вкъщи става ако живеят заедно две семейства, иначе - няма как. Приятели с баби и дядовци вкъщи не се сещам да съм имала като дете. Донякъде пак заради най-разпространените възрасти за брак и раждане. И да се вземе някой възрастен родител в семейството то ще да е към 60 тата му година - или когато детето е на почти 10-15 средно.

ПП Ранно пенсиониране и отделно и навремето жените не са чакали до 30 за да раждат. Та наистина докато детето стане ученик може да има баба пенсионерка. Обаче това не значи, че бабата е наблизо, в същото селеище, свободна, желаеща, одобрена и т.н...

О, това е направо фатално, че ще му е леко мазна косичката...или няма да си облече която блуза трябва.

Големият миналата година беше на 2 състезания с преспивания сам. Единият път, след като се окъпал, не могъл да се сети кои са чистите му боксерки и кои е събул малко преди това  Това беше отговорът на въпроса ми защо не си е сменял гащите. 

Како Сийке, явно си живяла в централната част на града със стари кооперации и даже стари къщи. Аз, и много други, съм живяла в огромен панелен комплекс. Там баби и дядовци нямаше, ама никакви! Всички хора бяха на една и съща възраст. Млади семейства с деца. На 99% от децата бабите и дядовците бяха на десетки или стотици километри в някое село или друг град. Даже децата бяхме от сходни набори. Като по калъп бяхме всички. И всички бяхме без телефони. Панелния гигант имаше един малък район (този около пощата) с прекарани телефони, другите хиляди живеехме без телефон. Така хем нямаше баби и дядовци нито лични, нито съседски, за да ни наглеждат, хем нямахме телефони, нито ние, нито съседите, хем бяхме сами. А и почти всички живущи в квартала работеха на едно и също място, а то беше на 40км - Девненския химичен комбинат. Който не работеше там, работеше някъде в централната част на града, което пак са си едни 5-10км. Наистина имаше родители, работещи на смени. Моите не са били от тях. Не знам колко често е имало родители денем, но не се виждаха. През дневния период в пространството се движеха огромна маса деца и младежи, възрастен беше събитие да се забележи. И улични кучета имаше и то много, на глутници, но преди да дойдат виетнамците- строители, после изчезнаха. Не искам да кажа, че начина, по- който съм израснала е нормален или за пример. То в така описаната картина има не едно ненормални неща, не е само това, че сме стояли сами от детската градина. Последните години взех да си давам сметка, че като в някакъв социален експеримент сме живели. Без възрастни хора, без бебета, и без още много други различия, да не ги изреждам, но някаква почти стерилна среда.

Бе чак фатално не е, обаче от неизплакнат шампоан излиза пърхот, с който се бориш после години. 

Моята е на 7, от 1-2 години стои по 10-15 минути сама. Умишлено от моя страна.

Като обобщение ще кажа, че всичко е според зора и никой не обвинявам.  Едва ли някой оставя 4-5 годишно дете само, за да иде на кръчма. 

Също така детето едва ли би било съгласно лятото по цял ден да не си покаже носа навън. А на вън опасностите са о-големи според мен. 

Сложно е.

Не съм чела цялата тема.

На 3-4 години - сам/а за 10-20 минути.
На 5-7 години - сам/а за половин-един час
На 8-9 години - сам/а за 3-4 часа
На над 10 може и по цял ден.
На над 13 може и за през нощта.

Така си действаме горе-долу.

Чета по постовете, че технологиите помагали - оставените сами деца звънели през 5-10 мин на майка си или пък били на постоянно видеонаблюдение по скайп (сякаш апартаментът има една стая...)

То, ако така ще "работя", по-добре детето ми да е с мен в офиса, по-малко ще ми пречи, отколкото ако е вкъщи. Хем и ще е в безопасност.

За първи път оставих дъщеря ми сама за час   два на 6 години.Беше екстремна ситуация и нямах избор.На седем и половина оставаше сама всяка  събота за 8 часа.Добре, че имам свестни съседи, та не съм имала проблеми със социалните служби..
Преди да започна да я оставям беше подготвена какво може да се прави и какво не.Знаеше, че не бива да отваря врата на никого, Да не вдига телефона, на непознати номера,..
Закуската мисли я приготвяне дама и си претопява обяда на микровълновата.На 9 вече сама си приготвяше обяда, в смисъл, нещо лесно.Ваканциите е сама у дома, с изключение на летните, които е в България.Майка ми също я оставя сама, когато ходи на кафе с  приятелките си.
Дъщеря ми беше първата от класа,  която на 9 и половина започна да ходи сама на училище.Около година я подготвях. имахме ритуал на връщане аз се правех, че не зная пътя и кал се пресича на светофара, а тя ми обясняваше как се прави..Миналата година на 11 и половина  и преместихайде а часа по английски от 18 часа, зимата вече е тъмно, тя искаше да ходи и да се връща сама.Школата е на 5 мин от къщи.В началото по целия път до там и обратно говорехме по мобилния, но после вече спря да се обажда.
По принцип още от съвсем малка я възпитавам да бъде внимателна, отговорна и самостоятелна.
Знае за опасностите на вън, знае как да реагира  в дадена ситуация.

+1!  Хареса ми как възпитаваш детето си! От малка ще е самостоятелна!

Случи ми се веднъж да оставя сина си, тогава на около година и половина, дълбоко заспал, сам вкъщи. Изтичах точно за 7 минути /засякох си ги/ до кухнята да взема храната му. Навън имаше виелица, студ, мраз, заледено навсякъде... а аз сама с детето вкъщи. Отидох, взех бурканчетата и се върнах максимално бързо. Имах чувството, че ще умра от притеснение, но ето на - случило ми се е и на мен. Освен лошите метереологични условия, имаше и друга причина да го оставя сам закратко. Той спеше дълбок обеден сън. Ако го събудя от такъв, после цял ден ставаше кисел, нервен, раздразнителен. Затова реших да го спестя и на двама ни. Слава Богу, че не се случи нищо опасно през тези няколко минутки    И пак казвам, случи ми се само един път по време на цялото майчинство. И още го помня като нещо, с което не се гордея. Фактите са си факти обаче.

Готово    Не се коси и измъчвай повече!

По темата: изключително рядко е оставян сам вкъщи, докато навърши 7 години. После постепенно започнахме да го оставяме за половин-един час. Докато си напазаруваме, а той гледа детско по ТВ например.

На 8-9 го оставяхме вече за по-дълго време. Сега е на почти 11 години. И му се е случвало да бъде сам в продължение на няколко часа. Не е създавал проблеми никога. Нито нещо лошо се е случвало.

По спомени - била съм сама вкъщи с часове, още в първи клас, след училище. Стоплях си сама обяда. Ядях, пишех си домашните, гледах ТВ. Сама. Миех чинии. Не ме беше страх. Имах си ключ и си го ползвах без проблем. Била съм на 6 години и половина. Но тогава нямаше тази престъпност. Хората във входа си се знаехме. Нашите знаеха, че около мен винаги има съседи, ако се наложи. На 9-10 години не само, че си стоях вкъщи сама без никакъв проблем, но съм гледала и малката си сестра, докато родителите ни се върнат от работа /тя е с четири години по-малка от мен/. Тя ме слушаше много, аз не съм вършила бели, изобщо всичко си беше наред.

Сега просто времената са различни и родителите сме много по-уплашени за децата си.

Аз имам 10 години и 3 месеца разлика с брат си. Оставиха ми го, когато беше на 5 месеца за пръв път и излязоха за няколко часа. Т.е. аз съм била на 10 години и 8 месеца. Бях много отговорна. Дори се бях научила да му мия дупето на мивката  На 12 години го вземах от яслата и разхождах около блока.