Така е. А в един момент те заливат бизнес проблеми, болести на децата и всякакви други бели кахъри и последна грижа ти става да си следиш връзката как е и тя вземе, че си замине понякога 
- Публикувана: 29 юли 2015, 13:42 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2015, 22:26 ч.
Моля за съвет - не искам връзката ни да угасне
Често се случва да се караме за някаква глупост. Всъщност в повечето случай това за мен даже не е каране (викане), а дискутиране на някаква ежедневна ситуация, където двамата имаме различни мнения, но отново виждам как това на нея й тежи. Сякаш някакси би искала да има някакъв невидим синхрон между нас, като по филмите... но аз не мога да го "осигуря" 24/7, във всяка една ситуация.. Аз в резултат на това се стремя и полагам услия да не започвам ненужно такива ежедневни "дискусии", което обаче понякога има отрицателен ефект - получава се така, че съм незаинтересован.
Мисля си, че ежедневието ни се състои не от велики неща, а от " дребни глупости", които могат да обърнат колата, без дори да се усетиш! Особено, ако ти ги определяш така, без да си даваш сметка какво означават те за жена ти.
Отчиташ, че й тежи липсата на синхрон между вас, но продължаваш да наричаш " глупости" нещата, които я вълнуват и които перманентно поставя за дискутиране. Бягането от разговор и не желанието да вникнеш в емоциите и разбиранията на другия, водят до отчуждението.
Цитат
Това е може би най-честият упрек, който тя има към мен: че съм като "робот", който прекалено логически подхожда към ситуациите. С което не съм съгласен, но е факт, че вътре в себе си инстинктивно се стремя да се съобразя с нея и нейното мнение и позиция. Не само защото не искам да се караме, но наистина искам да я накарам да се чувства щастлива.
Но явно нещо й липсва, и стената между нас сякаш само се издига.
Секс не правим вече доста време. Не знам дали това е причина или резултат от останалото - според мен по-скоро второто. Отначало всичко беше супер, после покрай майчинството й и грижите за първото ни дете сякаш това остана на заден план и се случваше все по-рядко. После решихме да имаме второ детенце и започнахме отново да го правим редовно, но някакси "по график".. А след втората бременност и раждане съвсем спряхме. Последно правихме секс преди може би две години... Тъжно..
На мен ми липсва, разбира се, на нея, мисля, също, макар и изглежда доста по-малко. Но аз не искам да я принуждавам и да го правим насила, иска ми се нещата да се оправят и желанието й да дойде само. Само че това все не става и не става...
Онзи ден ми каза: "Докога можеш да издържиш така? Седиш така и дните си минават. Изглежда сякаш между нас няма никаква останала обич". И това не е първият път, когато водим такъв разговор. Но това всъщност не е разговор де, няма какво да се каже с думи, че да се поправят нещата. Казвам й, че я обичам, че искам да съм с нея и тя да бъде щастлива, но това си остават само приказки, предизвикващи тъжна усмивка. Ще ми се да можех да се променя - но какво точно? Не смятам, че съм лош родител или партньор, нямам някакви порочни навици (цигари, алкохол, хазарт, нощи с приятели). Пък и "да се променя" би било точно една такава "роботска" реакция, която не би помогнала
Просто, изглежда, това, което липсва между нас, е комуникация... Отворена, радостна, необременена комуникация. Не знам къде изчезна.. Затлачи се сякаш от твърде много пренавити дискусии около ежедневни проблеми, твърдемного премълчани реакции, твърде много празни вечери, когато тя прави едно, а аз - друбо.
И все пак искам да спася връзката си. Нямам представа как и знам, че звучи може би даже наивно да си мисля, че мога. Но не си представям живот без семейството ми. Ако тя реши да ме напусне не знам какво бих направил, може би бих го приел (тя казва, че не съм се бил "борил" за нея - но какво означава борене? Аз се опитвам да се боря за нея всеки ден, в малките неща, а не да направя някакви дивотии само заради "боренето" и после да продължа да си карам както зная. Може би съм прекалено скучен..). Но сам не бих си стегнал куфарите да напусна. Поне в момента не си го представям.
И така, моля ви за мнение и, евентуално, съвет. Приемам всякакви гледни точки, просто искам да си изградя виждане за нещата, поглднато отстрани. Не знам какво мога да направя (ако въобще нещо), но искам да опитам.
Но явно нещо й липсва, и стената между нас сякаш само се издига.
Секс не правим вече доста време. Не знам дали това е причина или резултат от останалото - според мен по-скоро второто. Отначало всичко беше супер, после покрай майчинството й и грижите за първото ни дете сякаш това остана на заден план и се случваше все по-рядко. После решихме да имаме второ детенце и започнахме отново да го правим редовно, но някакси "по график".. А след втората бременност и раждане съвсем спряхме. Последно правихме секс преди може би две години... Тъжно..
На мен ми липсва, разбира се, на нея, мисля, също, макар и изглежда доста по-малко. Но аз не искам да я принуждавам и да го правим насила, иска ми се нещата да се оправят и желанието й да дойде само. Само че това все не става и не става...
Онзи ден ми каза: "Докога можеш да издържиш така? Седиш така и дните си минават. Изглежда сякаш между нас няма никаква останала обич". И това не е първият път, когато водим такъв разговор. Но това всъщност не е разговор де, няма какво да се каже с думи, че да се поправят нещата. Казвам й, че я обичам, че искам да съм с нея и тя да бъде щастлива, но това си остават само приказки, предизвикващи тъжна усмивка. Ще ми се да можех да се променя - но какво точно? Не смятам, че съм лош родител или партньор, нямам някакви порочни навици (цигари, алкохол, хазарт, нощи с приятели). Пък и "да се променя" би било точно една такава "роботска" реакция, която не би помогнала
Просто, изглежда, това, което липсва между нас, е комуникация... Отворена, радостна, необременена комуникация. Не знам къде изчезна.. Затлачи се сякаш от твърде много пренавити дискусии около ежедневни проблеми, твърдемного премълчани реакции, твърде много празни вечери, когато тя прави едно, а аз - друбо.И все пак искам да спася връзката си. Нямам представа как и знам, че звучи може би даже наивно да си мисля, че мога. Но не си представям живот без семейството ми. Ако тя реши да ме напусне не знам какво бих направил, може би бих го приел (тя казва, че не съм се бил "борил" за нея - но какво означава борене? Аз се опитвам да се боря за нея всеки ден, в малките неща, а не да направя някакви дивотии само заради "боренето" и после да продължа да си карам както зная. Може би съм прекалено скучен..). Но сам не бих си стегнал куфарите да напусна. Поне в момента не си го представям.
И така, моля ви за мнение и, евентуално, съвет. Приемам всякакви гледни точки, просто искам да си изградя виждане за нещата, поглднато отстрани. Не знам какво мога да направя (ако въобще нещо), но искам да опитам.
Ще си гледате децата, ще се джавкате- все за едно и също ден след ден.
Накрая, някой от вас ще срещне " правилния" човек и ще даде шанс и на двама ви.
А защо не правите секс? Ти не искаш? или тя? Кой не е активен?
Ами както аз ги виждам нещата, аз искам, по-скоро тя не. Според нея обаче аз не съм правил достатъчно тя да се почувства желана и обичана, нещо такова. Аз пък не искам да я карам насила и да настоявам, затова не й "посягам" в леглото.. първо се надявам да се подобрят някакси взаимоотношенията ни в ежедневието.
Т.е май и двамата не сме активни накрая.
Бях омъжена доста години, чак след като се случи нещо драстично си дадох сметка, че може би сме се отдалечавали отдавна един от друг емоционално. В този смисъл първата ми "семейна криза" от миналото се оказа и последна. Всичко зависи от хората. Ако и двамата има желание, всичко е поправимо 
Виж, ако само единият иска "връзката да оцелее", то тя задължително си заминава.
Виж, ако само единият иска "връзката да оцелее", то тя задължително си заминава. Ами без да се е случило нещо наистина драстично, при нас някакси виждаме, че нещата не вървят както в началото и както ни се иска. И някакси нямаме една моментна криза" а по-скоро една постоянна, тлееща..
Иначе все си мисля, че и тя има желание връзката да оцелее. Иначе самата тя да беше сложила точка.
Освен ако не чака някакво значимо действие от мен, знам ли.. Или да реша проблема някакси, или да се изнеса. Може би именно това, че аз упорито седя и нищо не правя (защото не мога да измисля какво) е някакъв сигнал, че не ми пука и не я обичам..
Липсва ми точно това разбиране на нейната, "женската" гледна точка..
Питай я какво иска.
Ами питал съм, и още питам. Което може би е грешката (или една от тях). Но какъв би бил един "истински" отговор на такъв въпрос? Няма някакъв конкретен проблем, че тя да ми отговори нещо от сорта на "Искам да ходиме по-често на кино" или "Искам да взимаш детето от детска градина по-често" и да продължим нататък усмихнати..
Отговорът на това какво иска е да не се налага да питам какво иска, а да знам и да го правя и въобще да не се налага да питам... Което аз се стремя да правя в ежедневието ни, ама явно не ми се получава, щом тя даже не го и забелязва..
Уж противоположностите се привличат, но на живо не съм видяла такава оживяла двойка. Постепенно се отдалечават, създават си свой кръг приятели, гледат да са сами с тях и в един момент там се появява някой...
Съгласна съм с Касита, че не трябва да мислите за раздяла, но ако не направите нещо скоро ще се появи трети човек, при теб или при нея. Връзката не може да се носи по течението, трябва да се храни като нещо живо. Стягайте се и открийте общи интереси, всяка свободна минута прекарвайте заедно и се опознавайте. Имате ли за какво да си говорите? Като легнат децата взимайте по чаша вино и сядайте на тересата. Някакъв интерес показваш ли към нея като жена? Комплимент? Докосване? Ако не, не знам какво очакваш.
И се разберете да говорите директно и точно, за да не се стига до тези дребни неразбирателства, ама аз исках това, а ти ми даде онова.
Намерете си вашата рецепта, но просто така да чакате - няма да стане.
Съгласна съм с Касита, че не трябва да мислите за раздяла, но ако не направите нещо скоро ще се появи трети човек, при теб или при нея. Връзката не може да се носи по течението, трябва да се храни като нещо живо. Стягайте се и открийте общи интереси, всяка свободна минута прекарвайте заедно и се опознавайте. Имате ли за какво да си говорите? Като легнат децата взимайте по чаша вино и сядайте на тересата. Някакъв интерес показваш ли към нея като жена? Комплимент? Докосване? Ако не, не знам какво очакваш.
И се разберете да говорите директно и точно, за да не се стига до тези дребни неразбирателства, ама аз исках това, а ти ми даде онова.
Намерете си вашата рецепта, но просто така да чакате - няма да стане.
Знаеш ли , бракът ми отиде по дяволите по същия начин , като на финала получавах само обиди и причината за тях се оказа една нова . Отчуждихме се , не правехме секс , нямаше романтика ... Говорехме за отговорностите си , за ежедневието си , за задачите ...в един момент той просто спря да ме желае , но и аз не го търсех . Бяхме разумни хора , които приемат грижите и отговорностите , мислех точно така , че сме приятели . Не се получи . Съветвам те , точно тези глупави жестове на романтика в стил "Космополитън " , да ги приложиш . Цветя , малки изненади , опит за секс ... Може би иска вниманието ти , това внимание , което я е разтрепервало преди години . Говори с нея открито , прави романтични жестове , не само тези , които тя не забелязва (свързани с ежедневието ви ) .
Ами питал съм, и още питам. Което може би е грешката (или една от тях). Но какъв би бил един "истински" отговор на такъв въпрос? Няма някакъв конкретен проблем, че тя да ми отговори нещо от сорта на "Искам да ходиме по-често на кино" или "Искам да взимаш детето от детска градина по-често" и да продължим нататък усмихнати..
Отговорът на това какво иска е да не се налага да питам какво иска, а да знам и да го правя и въобще да не се налага да питам... Което аз се стремя да правя в ежедневието ни, ама явно не ми се получава, щом тя даже не го и забелязва..
Може би в нейните очи е `недостатъчно`. Или очаква нещо друго. Но не всеки може да чете мисли.
Т.е. ти правиш нещата според твоите разбирания и усещания, като стремежите ти са да я направиш щастлива. До тук добре. Но в случай, че не покриваш очакванията й, не е ли по-правилно да ти каже/подскаже къде да се насочиш, вместо да боксувате?
И след като не го прави, намирам въпроса за нормален, признак на заинтересованост.
Но хората сме различни.
На мен ми прилича на някаква форма на заинатяване, може и да греша: всеки очаква нещо от другия, но той другия сам да се сети, и той да направи първата крачка.
До тук всички са ти дали много ценни съвети,с риск да преповторя,ще изкажа и аз моето мнение.Разбрах,че имате две сравнително малки деца-4 и 7г. и липса на помощ при отглеждането им.За някои жени периодите по майчинство са доста тежко емоционално и психично изпитание,особено ако дечицата са по-палави или вечно боледуващи,и тя няма помощ от баби ,дяди и подкрепа от мъжа си.Това си е доста сериозно биткаджийство и някои жени буквално-рухват и стават развалина.Липсата на достатъчно време за себе си,лично време ,да,дори за едно скубане на вежди и боядисване на коса,елементарно на пръв поглед,на възможности да се погрижи за себе си,да се преоткрие отново,да се заобича отново с очите на майка,се отразява.Мъжът често започва да се движи удобно във връзката,да си мисли ,че играе перфектния баща,но съпруг...едва ли?А тя преди да е станала майка на твоите деца е била твоята любима,единствената ти мила женичка.Ми не се обтягай удобно ,размърдай се малко ,бъди мъжът в когото тя се е влюбила.Започни да разчупваш ежедневието максимално.Дори и да няма на кого да оставяте децата,покажи и че тя е най-важна и незаменима.Разговаряйте бе хора,споделяйте си всичко.Бъди малко романтичен,подари и цветя,всеки ден я изненадвай с нещата, които тя обича.Помагай и в битовизмите през деня,за да не е толкова изморена и вечер да иска ласки и нежност от теб.Аз ,за разлика от други мнения,не смятам,че е нормално семейство,двойка ,да не правят секс и че няма такива които правят по 5 пъти седмично.Има.Именно това ви е отчуждило.Дори и да се сдърпате за нещо,изкажете си всичко,да няма недомлъвки и преди да си кажете лека нощ,задължително правете секс.Тя вече може и да си мисли, че си имаш друга,как не я притискаш и чакаш тя да си иска.Ми тя ако е скромна и добре възпитана женичка,може да и е трудно да ти каже,че липсата на секс между вас и тежи,не всяка жена е способна да си иска директно секс,но по поведението и се разбира...обясни и че не си преставал да я обичаш,изкажи всичко което си чувствал и как искаш да закрепите отношенията си,изискай от нея директно да ти каже тя какво чувства и слушай внимателно думите и.Женската емоционалност е бездна.Сигурна съм, че и тежи ,и тя търси начин да се върне към теб-подай и ръка,да види че ти си нейния незаменим човек.И да няма ден без секс.Бъди искрен с нея.Дръж се така сякаш я срещаш за първи път-прави и комплименти,казвай и всеки ден какво харесваш в нея,докосвай я винаги когато сте заедно,намирай повод да я размиваш и разсейваш.Недей да я затрупваш с твоите проблеми в службата,мечтайте заедно,но не за децата ви.Престанете да си говорите само за децата.Постави я в центъра-нея,твоята жена,а не децата.Те утре ще са големи и всяко ще отлети,но тя ще е до теб до края!Успех!
(нямам личен опит)
Според мен проблема е в липсата на ,,баба и дядо,, или помощ от някъде за децата.... От двете страни ли няма живи баба и дядо, ако има защо не пращате децата при тях дори за един уикенд...?
Много е трудно да гледате 2 деца сами, а ти помагаш ли и в грижите за децата?
Защо не я отмениш за една седмица изцяло, да си почине тя, вземи ги от градина, заведи ги в парка,сготви в къщи, пусни пералня... Просто и дай седмица почивка, да има време за себе си, дори и само да си полежи в къщи на спокойствие...
Изпрати я сама на почивка ако трябва, вярвай ми тя ще оцени това...
Много е трудно да гледате 2 деца сами, а ти помагаш ли и в грижите за децата?
Защо не я отмениш за една седмица изцяло, да си почине тя, вземи ги от градина, заведи ги в парка,сготви в къщи, пусни пералня... Просто и дай седмица почивка, да има време за себе си, дори и само да си полежи в къщи на спокойствие...
Изпрати я сама на почивка ако трябва, вярвай ми тя ще оцени това...
И ние сме сами,нямаме си никакви живи роднини,с две деца.Но сме направили от всеки минус ,огромен плюс в полза за нас.При това са адски болнави и кекави...За това говоря така,разбирам ги напълно....
Ако имат желание и се разбутат малко,ще пламне по-силна вече и зряла любов.Мисля,че ще успеят,щом са разумни хора.Това ежедневие е способно да ограби и малкото пламъче в хората,но не бива да се оставяме,особено когато сме срешнали човека и имаме деца.
Ако имат желание и се разбутат малко,ще пламне по-силна вече и зряла любов.Мисля,че ще успеят,щом са разумни хора.Това ежедневие е способно да ограби и малкото пламъче в хората,но не бива да се оставяме,особено когато сме срешнали човека и имаме деца.