МНОГОДЕТНИ МАМИ

Благодаря на всички за отговорите! Явно трябва да се позамисля как да направя така, че малкия да не "увисне" покрай каката и новото бобче. За съжаление чисто женските занимания са изключени, но се надявам да открия някое занимание, което ще си е само за нас двамата.
Имам и един въпрос за кърменето. Имам леки притеснения, знам че е меко казано глупаво, но дали е възможно като е трето да нямам достатъчно кърма. С малкия имах проблеми в самото начало-първите два-три дена, но потръгна и го кърмих след това общо 13 месеца. Само че от 10 месец нататък имах чувството, че не му е достатъчно - давах само сутрин рано. Та възможно ли е това да е като предшественик на тоталното спиране или се отнася само за това бебе? С каката нямах проблеми, и нея толкова почти я кърмех.

По-скоро се смята, че с всяко следващо дете производството е по-оптимизирано, защото тялото става все по-опитно в това, което прави.
Нямам представа какви са били обстоятелствата около второто дете, така че не бих могла да коментирам причините, но вероятно това, че си го кърмила само веднъж на ден е имало отношение. Все пак производството е на принципа на търсенето и предлагането - ако суче само веднъж на ден, то гърдите ще произвеждат мляко само колкото за едно кърмене. Обичайно, когато се наблюдава намаляване на количеството предлагаме на майките да увеличат броя и/или продължителността на кърменията. 

*
Нашия среден като цяло е най-оправния в котилото (сестра му върви по неговите стъпки). Често съм мислила за това дали му липсва внимание, но по-скоро не. Той например е по-любвеобилен от батко си и непрекъснато идва да се гушка в нас. Батко му е по-дръпнат не се отпуска толкова. Честно да си кажа според мен да си първо дете е най-зор...

Нашето четвърто си чака ред, но сякаш този път искам по-голяма разлика (предишния път исках породени, пък то се получи разлика по-голяма отколкото имат първото и второто). Е, надявам се поне да не бърза преди щерката да стане на две... 

Може би не се издразих правилно, но веднъж на ден кърмих от 10-тия месец нататък. Преди това съм замествала все едно кърмене с едно ядене, като до 5,5 месец е бил само на кърма. Постъпих по същия начин и при дъщерята, но до последно имах (уж) повече. Може би защото той пиеше много бързо и просто за броени минути беше готов и това да е създало чувството, че е било малко?

Аз съм обратното. С второто имах кърма колкото да му стига, а сега мога още едно бебе да храня. Според мен зависи и как засуква. Далия суче много мощно, Калоян беше по-мързелив

За колите - ние сме със Сеат Толедо. Побира една седалка и две кошчета на задната седалка. Багажника е голям, събира и количката за породени ( макар че  от известно време не я ползвам вече), а допълнително товарим и багаж. За сега не се е пръснала по шевовете и ни стига.

За кърменето - с първото се кърмихме 2 години, но той висеше дълго на гърда, беше ревлив и само на гърда се успокояваше. С второто се кърмихме до 9-ти месец, като през последните 3 месеца не наддаваше добре и по някое време открихме, че чакаме третото. Кърмата спря заради бременността. С третото се кърмихме до 6-ти месец. Щом навлезе в 7-мия, ме хвана страх, че не й стига, защото все по много малко наддаваше, почнах да я дохранвам и за месец кърмата се превърна повече в добавка. Вчера съвсем се предадох и не се изцедих изобщо, до тогава 2 седмици и повече се цедях по 2-3 пъти на ден като количеството все намаляваше. Аз си обяснявам така нещата: с първото можех да му дам цялото си време и да се кърмим колкото си иска то, с второто вече трябваше да съчетавам грижите за две и имаше по-малко време, с третото времето беше още повече кът и двете по-големи лесно разсейваха бебето. Цяло чудо си беше, че изкарахме до 6-ти месец. Грижа се за децата сама със съпруга си, няма кой да ги занимава, за да се усамотявам да кърмя, а и голямото ми е супер енергично и вдига страшна врява, подстрекава и средното да се забавляват по-шумно. През лятото повечето време бях сама с децата, че мм беше много натоварен с работа.
За четвъртото - не изключвам някой ден да ми се прииска, на  този етап се шегуваме, че теоретично е възможно, а аз малко се притеснявам от минаването през още една бременност и още едно раждане. То си е малко на късмет как ще протекат нещата и на кого ще попаднеш. На мен ми беше по притеснително през последната бременност и доста ми тежеше в края, че и тогава си карах така - само с мм си гледахме децата. Иска ми се да поотраснат малко, че поне да не им трябвам непрекъснато, за да ги обслужвам - играй с мен, чети ми приказка, смяна на памперси, чаршафи, преобличане, къпане, хранене. Ако за повечето от тези неща могат да се обслужват сами, ще имам време да си гушкам и четвърто. Имам време да почакам, през декември навършвам 30, до 10 години ще мисля и обсъждам. А ако случайно закъснеем, винаги може да си осиновим.

Аз съвсем добре те разбрах... Но от разстоянието на времето можем само да гадаем. 

Не знам какви са били критериите ти "стига му-не му стига" на детето.  Обичайно се стремим да имаме толкова, колкото му трябва на детето, не повече и не по-малко. Но всяко дете е с различен ритъм и темерамент, така че е неуместно да сравняваме едното с другото.

Емел, това с наддаването е много условно... Дъщеря ми не беше наддала и грам в продължение на 4-5 месеца (между петия и деветия-десетия си месец) и изведнъж БАМ! - кило и малко за един месец. Но все пак е важно бебето да може да суче толкова често и толкова дълго, колкото има нужда, за да получава нужните му количества... И тя си суче доста активно, има поне по десетина кърмения в денонощие, отделно твърда храна, и си ака като за световно по 3-4 пъти на ден (като новородено бебе акаше по един-два пъти само, хаха).

За мен лично кърменето е огромно улеснение при все че второто ми и третото ми дете са кърмени на поискване, захранени около шестия месец.  Искрен се отби на 3 години и три месеца, Зорница си суче активно и вероятно и с нея ще изкараме дълго...

Нощни очи, при мен имаше и други признаци, памперсите ставаха все по-сухи, акаше по веднъж на ден, понякога прескачаше 1-2 дена. Е, знам, това не е задължително тревожно, но това в комплект с непрекъснатите настоявания на нашия педиатър, че изостава детето, и аз се поддадох. Тя не е от лекарите, които подкрепят кърменето, макар че със първото ми дете удържахме фронта напук на липсата на подкрепа от нейна страна. Този път просто не се получиха нещата.

В интерес на истината, на мен третия път кърменето ми е най-трудно, въпреки опита, който имам.

Симона я кърмих 9 месеца (което преди 10-тина години се считаше за доста продължително кърмене), сама се отби на тази възраст, според мен, заради ранното захранване и кърменето под режим. Тя сучеше много мощно, винаги за 5 минути беше готова с яденето.

Филип го кърмих година и половина и го отбих съзнателно, защото кърменето сутрин преди работа ми отнемаше много време и взе да ми дотежава, а и се налагаше да пътувам служебно. Той си е спокойна душа, и в кърменето беше така - откарвахме по 1 час, дори и в тази по-късна кърмаческа възраст - сукне малко, поспи си, след 5 минути пак и така...

Сега с Лора имах трудности от самото начало - не захапваше добре, което ми докара разранени зърна, а на нея - пришка на горната устничка; не сучеше ефективно и затова кърменията ни продължаваха  безкрайно, като скачени съдове бяхме, денонощно. Като се прибави и това, че не е от ящните по принцип и в един момент взе да качва по много малко, наистина си беше стресиращо и трудно. В момента все още я кърмя, но, признавам си - с цената на неимоверни усилия от моя страна. Реално суче ефективно само сутрин и вечер преди заспиване, като по време на сукането заема невероятни пози - само дето не стои на челна стойка. Голямо диване! При гимнастическите си изпълнения успешно приема, зърната ми за дъвка; щипе ме, хапе (вече доста рядко). Зверче отвсякъде. Това, което най-много ме тормози, е, че към 1-2-3 ч. през нощта се събужда и нищо не може да я успокои и приспи обратно, освен да се закачи за мен и да ме ползва за биберон. Реално не успявам да се наспя в странните пози, които ми се налага да заемам, докато спим заедно. През ноември и декември няколко пъти ще бъда извън страната, направо се чудя какво ще правим... Ще с опитам да я отбия другия месец... ама с тая нощна пристрастеност, не знам дали ще успея...

Аз най-малко кърмих големият, има няма 20 дни. И не поради липсата на кърма, имах многоо, а от незнание, глупост...все още като се сетя се ядосвам, но здраве да е, порасна детето. Малкият го кърмих до 2 г. 9 м. , като първите 6 м. беше изцяло на кърма.  Отбих го по мое желание, защото сучеше основно през нощта, будеше се по 1024 пъти и ми беше писнало. Сега с малката продължаваме, докога не знам, тя си търси денонощно, нищо че яде всичко ( и тя до 6 м. е изключително кърмена). Май и този път ще отбивам по мое желание.

chockolina, през нощта и при нас е същото положението, сутрин съм като разглобена. Налага се баба й да я гледа другата седмица и направо не знам какво ще я прави като се събуди вечерта 

Спейки с друг човек не се будят за сукане маймунетата

Да, това е друго. Съжалявам, че не си получила подкрепа от педиатъра и нещата не са ви се получили... Подкрепата е важна, макар че медицинските лица рядко са добър пример за подкрепа за кърмене  ... Тъжно! А принципно са длъжни... но това е друга тема...

Вярно е. С мъжа ми не се буди за сукане, но и аз все пак трябва да легна някъде да поспя.


Хайде да ходим на масажи.

Хайде първо на кафе 

И Мелани нощем се буди по не знам колко пъти на нощ и се успокоява и заспива само сучейки,тя ми е най-дълго кърмена от тримата.Миналата седмица ми се наложи да я оставя за 2 нощи при баба и дядо,пак се е будила,но не е било нещо невъзможно за овладяване,едната нощ са я хранили с кисело мляко с лъжичка,иначе гушкане и люлеене И тя прави същите номера докато я кърмя,върти се, заема всякакви стойки,щипе и хапе понякога и естествено си спи с мен,та болките в гърба и кръста са ми постоянни от доста време насам.
 Идеята за кафето и масажите е 

Ха, че какво е туй персонално внимание - туй е буржоазен предразсъдък.

Средното дете „увисва“ - много готин израз, ще го запомня.

При нас средното не увисва, защото аз не деля децата си и гледам винаги да сме заедно или поне двете да са заедно, а и при разлика 3 години те са си първи дружки все още.

По-скоро дори ако някой увисва, това е малкият, този негов мъжки пол много странно не пасва в картинката, понеже баща му още не се занимава с него, каките го изолират, а на мен почти не ми остава акъл за занимания. Все пак дори и неговото висене в пространството не е фатално, а просто етап от р-тието му и битуването на семейството в настоящия момент.

Всъщност, питах се аз - не правим ли големите семейства, именно за да сме всички заедно и за да ни е весело заедно, а не за да си обръщаме внимание двама по двама? Не знам, де, разсъждавам си само.

Кърменето никога не ми е било проблем, дори успявам да помогна неофицялно на тоя-оня, защото така и не завърших преди 6 години лидерството си (към ЛЛЛ).

Калина е кърмена 4 и нещо години с интервал от няколко месеца в края на бременността ми с Люся. После пак засука и ги кърмех в тандем известно време, макар и в малко странен тандем, защото така и не ги събрах заедно за кърмене. Просто не ми беше комфортно. Но все пак кърменето след известна възраст, знаете, не е като кърменето на новородено, даже не е и като кърменето на годиначе - кърми се често пъти на няколко дни веднъж, на последни издихания, тъй да се рече.

Людмила е кърмена малко над 2 г. и половина, като при нея се постарах аз да дирижирам процеса и съм много доволна от себе си. Проведох си night weaning на 2 години, после останаха 2 кърмения, накрая 1 и чао. Нито е прекалено дълго кърмена като Калина, нито пък стана пристрастено кърмаче. Успях да си помогна с кърменето и в ясления период и наистина ми останаха само топли спомени, докато при Калина имаше и моменти на отегчение и дори раздразнение от вечното ѝ висене на гърда (след като вече беше на 2 и повече години, не преди това).

Никола го кърмя вече година и 7 м., като първите 45 дни се изцеждах и му носех кърма в неонатологията. Споделяла съм и друг път, че се страхувах дали ще засуче и действително беше ацки трудно, защото при изписването си той беше на възраст 35 г.с. (нероден едва ли не), но успяхме с общи усилия. Ще постъпя при него както при Люси, нощно отбиване когато излязат всичките 20 зъбки и след това окончателно отбиване на 2 г. и половина.

За мен кърменето е голямо облекчение - колко пъти ме спасява в тежки ситуации, осигурявайки лесен начин за утеха, утоляване на глад и жажда и разсейване на детето. Ако не беше кърменето, щях да бъда много затруднена. А пък ако разчитах на джипито да ме насърчава, щях да съм пропаднала още с Калина.

Аз също искам четвърто бебе. Но ми се иска този път да можем да си го позволим финансово, а не като досега. Затова ще се моля да можем. Защото иначе ще бъде безотговорно от моя страна и няма да ни донесе добро.

Майка ми знае колко съм луда, затова ме е предупредила, че ако си родим четвърто бебе, съвсем няма да помага, та значи трябва така да стане, че да не се налага да разчитам на помощта ѝ, както и на чиято и да било чужда помощ.