МНОГОДЕТНИ МАМИ

Нищо лошо няма в това да сме заедно, ама все пак всички сме си индивидуални личности с различни потребности. И някак в заедността е хубаво да уважаваме и индивидуалността

Да, но според мен индивидуалността може да се уважава и без зорлем да се търсят начини за персонално внимание (тоест да се изолираме с едно от децата и да си обръщаме внимание), особено когато това не е нужно на детето (когато то не се чувства зле). Не знам дали е само в моя случай, но аз трудно намирам време за всеки по отделно (децата са на 8 и 7, 5 и 7 и 1 и 7 месеца). Ако се случи, е добре дошло, но... знаете как е. Вероятно ситуацията е такава, защото са по-малки (малките 2), а може и да е някаква моя необяснима странност.

Младежът ти още не се чувства зле, защото е още твърде малък. Като се оформи аз-ът започва да се проявяват и претенциите. И поради факта, че полът му е различен от на каките, нуждите му ще бъдат една идея по-различни.

Подкрепят Кайрен дори и с еднополови е от огромна полза и за децата понякога, да рядко, но да има индивидуално време за тях с мама или с татко, без останалите деца от семейството. При близнаци също има някои особености и е добре да има подобни моменти. При мен и трите са момичета, на близка възраст са, редовно ги бъркат напоследък с тризначки и игрите са общи. Въпреки това, когато поради някаква причина за малко дори остана само с едната си личи, че за тях е от голямо значение прекараното време и има полза от подобни откраднати моменти. А че почти винаги сме петимата заедно е пределно ясно. Дори и без деца обичам и има моменти, когато излизам вечер с приятелки или както в петък с колегите посетихме Ескейп рум и много се забавлявах. Децата са свикнали с тези лични моменти и на нас с баща им и после с интерес разпитваха как  е било и кога и те могат да отидат на подобно нещо.

Да, вероятно имат значение тези моменти и това внимание (не мога да го отрека напълно), но мисълта ми беше, че (напр. в нашето семейство) в повечето случаи няма начин (аз да го осъществя, пък не виждам кой друг), защото за да остана насаме с едната, другата трябва да е някъде с някого, нали (а пък беб да спи)?

Може би когато започнат училище/ДГ, по-често ще се намира начин, но голямата е особено ревнива и не допуска дори взимане на малката от ДГ без нея.

От известно време се чудя как да се клонирам поне на 3, а още по-добре и на 4. Тогава ще имам възможност да съм едновременно с трите деца (поотделно), а четвъртото ми АЗ ще върши домакинска работа, ще си почива или ще се забавлява. Уви, зася подобни стремления са в сферата на НФ.

Младежът по принцип си върви отделно и си проявява характер и желания вече. Например ходим да играем където той иска, а не където каките, ако няма кой да ги заведе по техните места и интереси.

За излизане вечер, може и да имам нужда, но няма как. Мъжът ми, разбира се, си позволява от време на време.

Преди време бях чела някъде, че най-трудното нещо за децата е да делят обичта на мама. Тогава това ми се стори странно, но с времето го осъзнах. Може би защото самата аз никога не съм деляла обичта на моята майка. Да, имам брат, но той е близо 10г. по-голям от мен. И някак си израстнах като едно дете.......

Децата обаче растяха. Започнаха да искат свое лично пространство, свое лично време с мама - да си играят само с мен, да бъда само с него/нея, цялото ми внимание да бъде само на него/нея. И тогава реших, че ще се постарая в седмицата/на 10 дни да имам време за всяко едно дете поотделно - дали това ще е на разходка - излизах само с едно дете, дали това ще е по време на игра - играех само с едно дете, приказвах си само с едно дете - без да има друг около нас. А другите деца са били или на градина/училище, или с баща си, или в къщи с някой друг. Но това е било време само за мен и конкретното дете. Без да го деля с друг. И това време трябва да се намери. Може да е и в почивен ден. В началото ми бе трудно като организация. Но след това като видях, че има добро влияние върху децата - беше ми приоритет да намеря време и да създам организация. Всяко дете се чувства по особен начин специално. Не, не че не е специално, но личното време между нас двамата е нещо много ценно и детето може да усети обичта към него в пълнота.

И до ден днешен го правя. Може да е време преди лягане - напр. отивам за 5 мин. да си побъбря с дете, а те станали 30 мин. Може да е сутрин - напр. №3 при нас става рано и все още идва при мен, гушка се и си приказваме. Може и да вършим нещо заедно - напр. да гледаме ТВ, да чистим - и докато си вършим работата - приказваме. Става непринудено. И всичко това не съм го огласявала публично. Напр. днес е денят ми с №1 напр.

И да......има достатъчно време за да бъдем заедно. Както и аз понякога излизам сама или с приятелка, така както излизаме с баща им, а те остават в къщи - просто всеки има нужда от време за себе си.

Да, и при нас се случват тези неща, но не го броя, защото е непринудено и не по план. Някой път едното дете „гълта“ повече внимание, друг път другото (само третото си гълта „по график“).

Понеже са малки обаче, а и ревниви, ако няма кой да помогне, е трудно. Ревността си показват предимно, като не ме оставят насаме с другата.

За малкия не говорим, той, бидейки малък, все още си има времето само с мен.

Големите също, до 2-3 годинки не са ме делили с никого (на приспиване, на кърмене, докато другата е на ДГ).

Аз самата понякога усещам необходимост за моменти насаме с малката или с голямата (да си почетем, да си поиграем, да си поговорим), но като няма как, се примиряваме всички с каквото е възможно и вярваме, че ще настъпят по-добри времена.

Когато започнах разговора обаче аз имах предвид нарочно внимание, специална ниша за едното, пък за другото, пък за третото, каквато не може да се вмъкне в натовареното ни ежедневие.

По целувка и петминутка за всеки винаги ще се намери.

Много ми беше интересно споделеното от вас дотук, де, и полезно, ъф корц.

Много държа да прекарваме време на саме.
Каката я водя  взимам това е нашето време.
С бати ходим за кухнята му.
С бебо докаро се кърмим

Мама Цоцоланка го е написала много точно - спонтанно и непринудено се старая да отделям персонално време и внимание за всяко едно гардже. Начин и време се намира, дори и да няма армия от баби и дядовци помагачи. Искам да ви споделя, че племенникът ми прекарва много по-малко време с родителите си, отколкото моите три деца, при условие, че е единствено дете. Него го прехвърлят от баба на баба, пращат го да си играе в стаята или го инсталират пред телевизора.
Мъжът ми пътува доста често служебно, но когато си е тук с готовност обгрижва две от децата, докато аз се занимавам с третото. Отделя и време за мъжки занимания с баткото - правят заедно поддръжката на колелетата, ходят да пазаруват из разни железарии, заедно правят и дребните ремонти у дома.
Когато така или иначе ходя на фризьор и/или маникюр винаги взимам дребосъчка. Тя се чувства истински щастлива като малка дама. Дори и да не се налага да я подстригваме, фризьорката ѝ сплита косата,а маникюристката ѝ пили ноктите и ѝ слага прозрачен гланц. В това време момчетата са у дома с баща си и се занимават с "мъжки" работи.
Когато баткото е на допълнителни занимания по математика в събота, аз водя по-малките в Младежки театър на детските постановки. Така или иначе той е гледал повечето спектакли и твърди, че вече са му бебешки.
Тъй като моят мъж нещо не си пада по театри, балет и опера, доста дълго се лишавах от това удоволствие. Но тази година за пръв път отидох с дребосъчка на балетен спектакъл. Остана очарована и това вероятно ще бъдат още поводи да сме си двечките и да си побъбрим по момичешки.
Когато баткото ученик е в някоя от кратките ваканции, почти винаги пускам малките на градина и ползвам това време с него да идем в библиотеката, в книжарница, водя го да се катери или пък ако е хубаво времето се качваме в планината.
А както Мяуче е отбелязала, най-малкото още си взима своето по график, пък и при по-големи кака и батко, които постоянно го занимават с нещо, той все гледа да се скрие някъде и да си поиграе тихо и спокойно сам Сигурна съм обаче, че като поотрасне и той ще изяви желание да получи персонално внимание

При нас тези неща си се случват спонтанно. Например отивам до магазина - бебето спи, единия батко иска да дойде, другия не иска.. и ето му го личното време с мен на куражлията да се разходи до магазина.

Времето за себе си го намирам за изключително важно. С малко бебе, което не мога да оставя на никого, се състои в това да си се занимавам с мои си неща докато спи през деня или докато татето се занимава с бебето нещо. Когато поотраснаха си позволявам да излизам сама за по 2-3-4 часа и баща им ги гледа тогава (вече и тримата влизат в тази графа).

Напоследък започнах да си осигурявам време без децата и, макар и рядко, ми се случва. Странно усещане, което скоро предстои да се стандартизира, тъй като се връщам на работа другия месец. Направо съм кълбо от нерви и притеснения... Нямам вече спомен какво беше това работата, почти 7 години съм майчинство.

  Добро утро, дами!   На днешния хубав ден най-малката ни радост Галя става на цели 7 години!

Честит празник и на именниците, да са здрави и закриляни!  

Тази година за трети път съм майка на първокласничка и чувството е....подмладяващо. Покрай големите бях забравила какво е това да подреждаш раница, да подготвяш храна, да водиш на училище.... Ученичката се чувства добре, ентусиазирана е. Голяма част от класа са заедно още от детската градина и това много помага.

Време без децата-  в последните години, откакто ги оставяме сами да се гледат, не мога да се оплача. Говоря за излизания навън без тях, иначе баби нямаме в София. Отделно с мъжа ми ходим и на работа заедно, ако това се брои. Справят се вече доста добре в наше отсъствие и това е една от причините напоследък да поемам и разни допълнителни инициативи, което избягвах допреди 3-4 години.

Накарахте ме да се замисля за персоналното внимание. Общо взето, малките си го получават по дефолт, с по-големите е по-трудно. Докато имаше бебета вкъщи, се стараех винаги да осигуря известно време, прекарано само с по-големия/голямата. Но за това си е нужна подкрепа и помощ и от таткото. Сега вече не ни е проблем, но пак трябва да си го напомням, защото баткото и каката са толкова самостоятелни, ходят постоянно с приятели насам-натам и е лесно да забравя, че все още имат нужда от мен. Най ми е приятно, когато хвана сина ми ( на 17г.) в настроение и се получават едни такива хубави спонтанни разговори.  

(Пиша го от сутринта този пост, та се усетих, че  е останал с бодрия сутрешен поздрав.)


 

Да ти е жива и здрава първокласничката рожденичка!

По темата за личното време за всяко дете - старая се да намирам поне малко, че иначе ги уча да се изчакват... Въпреки това вечер има около час в който се надговарят... Така - големия звъни по телефона веднага като се прибере от училище, или докато ходи към спирката и си разказва деня на мама. мноооого хубав навик за споделяне, който и аз имах като ученичка първо разказ на случките и плановете - после сядане за писане, учене и т.н. и никой да не ме разсейва с въпроси. Средния... друга работа, на него думите с чингел да ги вадиш, ама ако каже  "мамо, трябваш ми..." зарязвам всичко, щото може и нещичко да чуя между другото... Девойката като я взема от градина и не млъква! До колата, в колата до вкъщи, там първия 1 час не мога да чуя другите, изобщо! От време навреме се измъкваме с нея само на разходка, ами на батковците им е скучно с нас двете. Иначе всеки сам си иска личното време. Не "иска", "изисква"!

sweetkids_mama, честита ви рожденичка!

Мами, имам излишни тетрадки с малки и големи квадратчета, както и с тесни и широки редове и ги подарявам на настоящ или бъдещ първокласник. Малкият, сега 2-ри клас, започват направо на широки редове и ми останаха излишни, особено малките квадратчета изцяло ги пропускат.

И малкия ги пропусна малките квадратчета, но... сестричката ги употреби всичките вече  Баба й я научи да прави "герданчета" като беше на около 2г - в малкото квадратче да нарисува (нещо като) кръгче на редичката, след това тя сама си науми да си ги оцветява, после аз я учих да са в някакъв ред цветовете да стане съвсем като герданче... После правеше стълбички по квадратчетата и т.н.  и чак сега по трудово имат някакво чертане та на такива изостанали листчета показвам (ползвам вместо милиметрова хартия 5/5mm са квадратчетата  )