МНОГОДЕТНИ МАМИ

fapua, ако ми позволиш:  You made my day!

Съдейки по изброените гадинки, май за др. дестинация иде реч. Не че в някои части на Америчко ги няма, де.

fapua, влюбих се в описанието ти, особено в частта за сбъдването на мечтите. Мирише ми и на мен на сбъдване, но аз имам доста повече да наваксвам, да видим как и кога.

Все забравям да ви изложа една своя хипотеза, та да се посмеем. Напоследък стигам до извода, че многодетието (явно) се предава генетично (през поколение и по бащина линия). Майтап, майтап, ама май-май има зрънце истина. Баба ми по баща е родила осем здрави деца - 4 момичета и 4 момчета. Едно бебе е починало от грип и остават седем, от които баща ми е второто. Бедност, нищета.. но такава рода никой наоколо нямаше (в у-ще и пр.).

Дрън-дрън, та пляс.

Откъм физиологията, женска и човешка: бременността и кърменето са доказана профилактика на рака на матката и рака на гърдата, както и на остеопорозата, плюс че кърменето засилва имунитета. Но също така е истина, че всяка бременност е огромно натоварване за женския организъм и при неправилно хранене, влошено общо здраве и напреднала възраст, хич не може да се говори за подмладяване вследствие на размножителния процес.

Бременността си е голямо натоварване, каквото и да си говорим.
А причините за изтощаване са доста. Особено много напредва горната граница за първо, че и нататък, раждане. Хронични болести в пъти повече, стрес - също в пъти повече, некачествена храна. То, не че не може да се купува и БИО, ама не сме сигурно доколко е такова, пък да се взимат добавки - и те химия...
Та, не знам с какво толкова се подмладява тялото, като не се намира нищо качествено, което да го възстанови. 

Иначе за наследствеността не съм сигурна. Майка ми са 3 деца, вуйчо ми има 3 деца, мъжът ми са 3 деца. И тримата не искат да чуят за трето дете и се опитват да ме откажат. Свекърва ми са 4 деца, ама и тя ми подхвърляше да не мислим за трето.
А приятелките, които са сами и нямат братя и сестри, те искат по-голяма бройка, като че ли да компенсират.

Не знам, мен си ме е страх от раждането. Ей това най-много ме спира. Иначе парите, сега ги има, после - не, но винаги може да се изкарат, само здраве да е. И бременностите ми бяха трудни, особено втората, имаше доста проблеми... но пусто, това раждане секцио много го мисля. 

Шапка свалям за 5 деца 

Само да изкажа и гениалната мисъл, че понякога човек сбъдва мечтите си, но точно тогава започва да се пита това ли всъщност е искал

На всички пожелавам да сте здрави, по-отпочинали и по-щастливи.

У нас вече стигнахме до консенсус.Ще има още едно(четвърто) дете,само малко финансово да се пооправим.Проблемът ми е че искам да съм добра навсякъде-и като майка,и като домакиня , и кариера да правя.И понякога се изтощавам ...Таткото много ми помага, но все пак по цял ден и работи.Иска ми се да мога да си позволя поне домакинството да прехвърля на някой и да имам време за бъдещото бебе.На 38 съм.Още 2-3 год максимум ще почакам.То и до тук децата са през 5 год. Явно на големи разлики ми е писано.

лора др, и нашите са през 5 години. Планирано - решихме, че това е идеалната разлика за нас - така, хем успявам да градя кариера, хем да раждам.

За изтощение не ми се говори... освен, че ходя по цял ден на работа и вечер се занимавам с децата, съм на финала на пустата магистратура (в момента съм сесия и пиша магистърска теза едновременно), направо вече умирам за сън, за почивка, за малко свободно време...

fapua, много готин пост, много!

От няколко месеца моят най-малък (на 5г) започна да учи цигулка по метода на Сузуки, по които децата почват от малки (над 3г) и свирят само по слух е началото до към 7г възраст. Този метод предполага родителя да се учи заедно с детето. Трудна работа е това цигулката  .

Освен урока с учителката има и седмична група за по 2-3 часа, та там родители (има и майки и бащи) са с по повече деца в семейството. Учителката ни е с 6 деца всичките през 2-3 години (от 14г най-големия до 4г). Всяко свири инструмент по този метод и то различен. Шапка и свалям как смогва.

Малее, започвам да гледам на живота от друг ъгъл. Ние с ММ искаме деца, обичаме ги и смятам, че стига да сме здрави - и бъдеще ще им осигурим. Ето сега правим 5 стаен апартамент. Всичко ни се върти около тях - да имат стаи, да имат почивка, да видя домашните, да им сготвя, да си поиграем. Всеки ден ми е недостатъчен, но в това е смисълът за нас. Вчера гледах Шкумбата в Търси се и това каза и той " Това, което отличава човекът от животното е , че сам избира какво да направи в живота си. Ясно е, че всички ще си отидем" 
С добри заплати сме - винаги съм се чудила какво ли щеше да е ако ги нямаше мъниците - заведения, скъпи дрехи, екскурзии и т.н Е, сега живеем малко по-скромно, но пък се чувствам много пълноценна!
На 28 съм ( скоро на 29) и като ви чета...мога и до 10 да стигна  Дай Боже да сме живи и здрави!

Ето малко вдъхновяващи примера:
http://webstage.bg/roditelstvo/1603-maikata-na-8-detza-alis-uels … ma-znachenie.html
и
http://www.campsmith.net/CAMPSMITH/home.html

Мога и още да дам, но това е съвсем на прима виста: многодетни майки - и книги пишат, и активен живот водят, и като трийсет годишни изглеждат, а вече са баби някои от тях. Честно, не знам как става този номер. За жената, която говорех с деветте деца - каза, че най-голямото е на 33, а най-малкото на 10. Т.е. тя 23 години непрекъснато е раждала. Иначе съвсем нормална жена изглежда. Не можеш да й дадеш повече от 45, а би трябвало да е поне на 50. Също ми прави впечатление, че повечето хора тук имат малка разлика между децата си. Друга позната с шест деца: голямото е на 11 години, а най-малкото се роди миналия октомври. Това прави по 1,5-2 максимум разлика. И тя сама си ги гледа, че и ги домашно обучава по-големите. Мъжът й също е докторант, което по презумция значи доста ограничени финанси, т.е. не можеш да си наемеш помощ или да разчиташ на ядене по ресторанти. Аз с две бебета се чувствам като в лудницата, а да имаш три-четири- пет породени направо ми се струва невероятно. Вярно, че порастват, но пак деца са си...
Лично аз, с пет се чувствам изтощена, най-вече си пролича по състоянието на зъбите ми, с които имах огромни проблеми, особено тук с безумните цени на зъболекарите. По отношение на фигура и прочие - не съм фиданка, но си стоя на едните килограми от преди последната ми бременност. С другите деца също се връщах в предишното си състояние година след раждането. Истината е, че най-голямото ми пълнеене е било в интервалите, когато не съм била бременна, така че не мога да виня бебетата за излишните 15 кг., които си мъкна. Може би системното недоспиване и самия психически тормоз да слушаш нон стоп мрънкане и да нямаш минута за себе си е най-натоварващото за мен. Ако трябва да съм честна в България имах много помощ - и баби, и наета помощ за домакинството, и често ядяхме навън, така че не винаги готвех и пак не беше по-лесно, дори в някои отношения по -трудно от сега. Сега имаме много по-малко ресусрс (всякакъв), но явно по-добре се мобилизираме да го ползваме, защото няма на къде просто.
Сега съм в много религиозен южен щат. Църквите са на всеки ъгъл буквално, което не значи, че хората са особено вярващи, но библейските ценности са пропити в обществото много дълбоко и някак децата се приемат за голяма ценност, а не за бреме някакво. И държвата не прави кой знае какво да го стимулира - няма детски надбавки, майчинството е по 45 дни, детските градини и ясли са безумно скъпи, медицинските застраховки са астрономични, а като цяло доходите на средния американец тук са доста ниски (в най-бедния щат съм) и въпреки това хората си имат деца и се грижат за тях. Абе има какво да научим и от американците явно...

Момичета, благодаря за насърчението! Малко си го изпросих, но имах нужда. Наред с хубавите неща ни се случват и неприятни глупости, за съжаление, но и с тях се справяме някакси - така че окуражението е добре дошло!
Иначе по последните коментари: ние сме две деца, но майка цял живот ни е повтаряла как си е мечтала за трето, но татко така и не склонил. Ами сега аз имам пет, а брат ми четири, така че явно ни е надъхала с нейните мечти. Сега би трябвало да е щастлива баба на девет внука.

И моите са планирани през 5 години( не харесвам малка разлика), но някак не искам повече. Е не че не искам, на моменти се хващам, че имам някакви мисли в тази насока, но не, разума ми надделява определено. Иначе и ние се справяме, финансово винаги може да сме по-добре, е на този етап няма да отидем на почивка на някой екзотичен остров, ама ще го преживея. Варна не е София, тук заплатите са в пъти по-малки.... Само се моля да са здрави децата. С третата бременност качих само 10 кг. и доста бързо влязох във форма. като кажа на някой, че съм раждала 3 деца не ми вярват Успявам да се наспивам или поне привикнах да спя по-малко, но ММ и майка ми много ми помагат ( да са ми живи и здрави)...даже се замислям дали да не запиша нещо да уча, нещо което ми е много интересно по принцип, ама....Всъщност единственото нещо, което ми липсва понякога е малко тишина 

 Ех, с туй четвърто, много ми се иска и на мен, ама да видим дали ще ми се отвори парашута. 
Иначе за мечтите, моите още не са го докарали до сбъдване, за сега само в къща живеем, ама остават още ехееее (много съм "скромна", затова). Аз обаче нямам никакви амбиции за кариера, работи ми се, но нещо интересно (затова и се захванах да уча на дърти години) и не отнемащо твърде много време. И ми се занимава с деца, с бебета, бременни, ей такива работи, ама да видим до къде ще го докарам.

Ние нямаме помощ от баби, домашна помощница не можем да си позволим, но аз съм малко непукист и не се впечатлявам, че ми е разхвърляно или децата като дивеят около мен (освен когато имам ужасно много за учене, а време няма), мисля, че мога да се справя с още едно дете, имам и още няколко години да навия мъжа ми. 

Радина (ха, аз съм Рада), пращай ги у нас твоите за малко тишина, по едно време големият ми син водеше цяла тайфа предпубертети у нас да дивеят, та още 3 няма да ме уплашат, само да не ги е страх от кучета и котки, че и такива зверове сме си завъдили. 

fapua, всичко, което казваш, е точно така и е много хубаво (само мога да гадая за кой точно щат става дума), но аз, като бивш притежател на зелена карта, знам какво означава недоимък в Бг версус недоимък в САЩ... Както и съм наясно какво означава теснотия тук в сравнение с теснотия там. Щото моята основна грижа е именно теснотията, в буквален и преносен смисъл.

Помня, сякаш беше вчера, преди да се емнем за Щатско, 11 години назад във времето, как нашите т.нар. „спонсори“ - четиричленно семейство с 2 момчета - ни помолиха да не им носим подаръци, че живеели на тясно и не искали да се задръстват с още вещи. Е,  тяхното „тясно“ беше къща на два етажа с обща площ ок. 300 метра+малко дворче отзад и тънка ивица тревно-цветна площ отпред (типична работническо жилище). А ние тук и досега, вече петима, се тъпчем на 82 кв. м. и го имаме за „широко“. Е, тая теснотия ме убива, честно казано. Както и липсата на перспектива.

Просто нашите измерения са други и ние наистина сме на границата на бедстващо положение, а сме хора с образование и професия, макар и не особено рентабилна. Но моето верую е, че не е важна професията, а реализацията, която се надявам в един момент да се отключи и да успеем да натрупаме капитал.

Относно финансите, бих се отказала от работата (кариера засега е абсурд да градя), ако можех да се занимавам само с отглеждането на децата си (хоум скуулинг - защо не? 45-дневният отпуск по майчинство няма хич да ме касае, ако мъжо печели). НО ние не можем да си го позволим, защото дори и сега, след като 2 години не можех да бачкам на пълни обороти, с нашите несигурни доходи, едва смогваме да теглим чертата под платени сметки и храна. Това за 5 човека, плюс дето единият е още 2-годишен тодлър. Мъжът ми се трепе, работи на 2-3 места - и пак...

Не го споделям, за да се оплаквам, а просто за да загатна, че това наистина може да Е причина човек да се повъзпре от възпроизводството... поне докато не си намери някакво решение. Защото при още 1 дете, аз наистина съвсем няма да мога да се включвам с работа, плюс тежките бременности, които на 41+ няма да стават по-леки, а като се окаже, че трябва да лежа у дома, че и „на СПА“, стой та гледай, как ще се лишим и от мъжовия минимум (освен дето той не може/не иска да остане сам с децата, ако аз лежа за задържане).

И все пак, не се отказвам, брей!, мечтая си го, и още деца (едно всъщност, за повече няма да имам време наистина) и по-добър живот. И го мисля, и го мъча, но още не го виждам ясно, само го надушвам в близката далечина (на един дървен камък седи млад старец).

И не знам защо всички подценяват помощта и подкрепата от страна на възлюбения половин и дефакто баща на децата. Аз, като до голяма степен лишена от това, в смисъл, че моето съпружество за 9 и нещо години, откак е  родена голямата кака, един път не ги е извел дори поединично, камо ли заедно. Да остане сам с трите деца (преди с двете, по-преди с едното) - пълно табу. Да помага вечер, само с опрян в слепоочието пистолет. И така нататък, и така нататък... На мен определено ми трябва помощ, за да смогвам около минимума с тримата и тази помощ получавам от моя татко, който е на 78 години и вече и той не може много. Но поне може да стои на площадката и да си лафи с бабките (пускайки по едно очо на каките), докато аз ходя по капризите на малкия, щото иначе е ад. Последният по площадки не стои - иска разходки, а каките пък не щат да идват с мен и ако съм сама, съм прекалено сурова с тях, което ме измъчва.

И накрая за финал, да изтъкна, че гледането зависи от децата, има деца, които се гледат по-лесно (напр. къпят се сами, учат без да ги ръчкаш и пр.). Има семейства, където големите се включват и има ред и дисциплина (поне малко, колкото нещата да вървят). Но моите не са така - те са орел, рак и щука. Вероятно единственият начин да се унифицираме и да тръгнем в една посока, ще бъде да останем сами и да се напънем да се справяме, но това още не е дошло. Ще видим ще дойде ли и кога. Все някога сигурно.

Мяуче ако наистина съвсем сама си гледаш децата, ти съчувствам. Не знам защо и как може мъжа ти да не се включва изобщо по грижата за децата си, ако наистина сте само двамата. Всъщност знам, може би майка ти/му или дядовци помагат. Иначе майка да си гледа съвсем сама децата и да работи на пълен работен ден, при положение че си е женена за бащата, не го разбирам.
Това което съм копирала по-горе така съм чувала да ми казват във варианта "ако моето беше кротко колкото твоите три деца и пет мога да отгледам". Децата, ако не са със специални нужди и болести, реално се държат така както им се позволява от родителите. Ти така си свикнала твоите да не се къпят сами, да чакат да им ги подканяш за ученето и т.

 Мяуче, аз му мрънкам на моя мъж, че спи до обяд уикендите, ама поне ми помага колкото може. Всъщност той основно чисти и разтребва в къщи, малко е маниак на тази тема, аз правя останалото.
 
Иначе за гледането на децата - според мен не е до лесни и трудни деца, а до усещане и очаквания на родителите за справяне. Моите деца не са кротки, но аз и не очаквам и не искам от тях да са кротки, нали са деца. Вероятно ако очаквах друго от тях или имах някаква идеална представа за добри деца, то щях да съм убедена, че моите са трудни. Тъй като не очаквам да се държат по-различно от нормалното за тях си ги намирам за нормално лесни/трудни за гледане. Моя приятелка, обаче беше убедена, когато голямото беше малко, че ако нейната девойка е като него, не би родила второ, е в крайна сметка и тя и аз сме с по 3. 

За обслужването, обаче съм съгласна с GI, за някои неща си трябва човек да ги научи да се оправят. Моите се къпят, хранят, обличат и др. такива сами, това е защото съм ужасно мързелива и предпочитам сами да се обслужват. Сега остава да ги науча и да чистят и готвят и - здравей, здравей, Живот!