Юлски бебета - тема 33

Ние няма да махнем памперса скоро. Явно не е готова. Не иска да сяда на гърне и никога нищо не е вършила в него. Три дни я държах без памперс и си пикае през гащите, не казва и така. Освен на гърне не иска и да я държа във въздуха, за да пикае. Какъв е смисъла да я мъча (да се мъчим). Познато дете на 2 години и 4 месеца сега много лесно махнаха памперса, майката казва, че няма почти никаква заслуга. Обяснила е и се е получило. А до преди месец нямаха изгледи. Вече ми се свидят парите за памперси, но... ще изкараме. Все един ден ще го махнем.

Абсолютно същата работа бяхме. Беше ми писнало, бях се отчаяла, и перях всеки ден. Но нали ви казвах, първо клекнала, после направо в тоалетната. А и мисля, че в тоалетната видя какво точно върши, докато в гърнето не може да зяпа, та явно любопитството си свърши работата. Първо не казваше, аз я подсещах, но и това стана.

Аз ви казвах, два дни преди Марина да махне памперса, ако някой ми бе казал, че това ще се случи, щях да му кажа, че е луд. Ама ей на, нещата се случиха от само себе си изведнъж, без грам усилие от моя страна. Какво значение има дали памперса ще се махне на една, на две или на две и половина години? Даже и на три? Виж, след това вече става притеснително. Но най-важно е детето само да поиска. Защото те могат и да осъзнават, не ги подценявайте. Въпросът е, че може би искат нещата да се случат по тяхно желание, не по ваше.
Вчера мм купил гофретник от Лидл. Изглежда много симпатичен- за три гофретки във формата на жираф, слон и лъв. Довечера мисля да направя, белким вечеря поне гофрета със сирене или мед. Снощи хапна три лъжици таратор.
Много е свикнала със сестра си. Въпреки, че сега няма кой да я тормози /нали съм ви казвала на Бранка игрите какви са/, снощи се прибирам и първата и работа е да пита за сестра си /каката е на гости в Банкя за 3-4 дни/. Не спря да говори за нея, а като я чу по телефона, лицето и се озари.
Гемавар, снощи сънувах, че сме в италианската пицария в Бояна, а ти си донесла подарък на Марина от Италия- къща за кукли .

Ох, Джина, не съм.  Само на Криси един кран донесохме, ама още му го крием, че покрай РДто достатъчно много играчки получи накуп. И от супер гигантския мол срещу летището, естествено трябваше да взема дрешки за него, друго не съм и гледала. То не че имахме време де. После се оказа, че имаме, но не ми се ходеше обратно под слънцето пеша с багажа. Така че ни кукли, ни кукленски къщи сме носили. 
А къде е този италиански ресторант в Бояна?

Мисти, аз многократно те споменавам с вашия адаптор за тоалетна чиния, обаче така и не сме направили крачката да закупим такъв и да пробваме. Може и това да ни е проблема. Иначе клекнала в банята няма начин. Кой знае защо се страхува да стъпи в банята, не желае! Във ваната се къпе с кеф, но не желае да стъпва на пода. Аз няколко пъти я премивам с подвижен душ от напишано по краката или като повръщаше, а тя рев и страх от душа и от банята    Във ваната не се страхува от банята, боса на пода - не! Така, че това отпада. Иначе вчера изскочи със засилка от стаята си, като усети, че съм в тоалетната и пикая. Гледа ме с огромен интересн и ми подсказва какво да правя - да си взема хартия, тя я нарича кърпички, защото нея нали с кърпички я бършем... Всеки път ме пита дали пикая или акам. Много ѝ е интересно.

На пода в банята и моята я е страх да стъпи, но имаме едно килимче от левчето, на което я къпем, та на него се започна. От душа реве та се къса, все още, но намерихме й цаката, като почнахме да я къпем на душа, но без да го пускаме отгоре, не знам как да го обясня, ние нямаме вана само душ. Колко пъти съм й показвала и аз как мама пишка, ама от това файда нямаше 
Днес бяхме в едно заведение с една майка имаше детски кът, Вики се заигра с някакви деца, седнали на една детска маса с пейки, идва майката на едното и почва да им раздава бисквити, като стигна до моето си прибра бисквитите. Е това пък ми се видя върха на простотията. Тя горката гледа ги гледа, та станах дадох и 2 солети, че имам едни в чантата дето се мотаят от 10 дена, но на останалите и аз не дадох, че дъвчеха бисквитите. По принцип не исках да яде преди да обядва нещо, че не беше закусвала, но пък да ти свиди една бисквита...

Маги също отказва да яде, а всички зъби са й избили. Това дете, което до преди 2 месеца не можех да го изкарам от хладилника, сега тотално отказва храна. Отдала съм го на жегите, пък ще видим.

Джине, приемам гости. Имам си второ паразитче, от днес и баткото е с варицела.

На нашата снощи ѝ дойде апетита и хапна обилно. Днес пак средна работа. По принцип си мисля, че то това тъпкане като разпрана не може да продължи завинаги! Или може?
Скарлет, може да не е посмяла да даде, защото не знае дали даваш по принцип, но можеше да те пита. Аз продължавам да недоволствам какво е това ядене навсякъде и по всяко време... Ето аз бисквити и солети не давам. Както и барни, сокове от кутии - видях снимки в ясла на РД с това се черпят децата.

Пине, съдейки по Марти, не продължава вечно Той също ядеше като невиждал и около 2г6м спря. Беше един пухчо, а сега е само кокали.

Да, ето. И аз си мисля, че може плавно да отминава този период, но ще видим.

Катенцето, бързо и леко да минава.

Мисти, много такива майки/баби има. Чак се чудя възможно ли е да са чак такива. Няколко деца играят пред нашия гараж, рисуват с тебешири, че там е най-гладка площадката. Идва една баба и носи два сладоледа на нейните, да си ги изядат, докато си рисуват. Не можеше ли да ги извика пред тях или да им ги даде по-късно  

Напоследък все нещо ме дразни по площадките. Явно ми е време за смяна на обстановката. Днес едно момиченце на две години и половина се качва на пързалката пред дъщеря ми и не я пуска да мине. Майката стои отдолу и ѝ се моли, детето не помръдва. Добре моята има тренинг от брат си, но залагам, че поне половината деца, ще бутнат или ударят това малкото да минат. И после майката ще бучи по форумите, че на площадките има много агресия.

Пина, и при нас тъпкането спря някъде преди да направи 3, горе-долу с тръгването на градина. Даже в началото мислех да им кажа да не ѝ дават допълнително, защото те се хвалеха, че си иска. Но постепенно започна да отказва половината храни, да има предпочитания, да заявява твърдо, че това или онова не го яде и така...

Скарлет, хората сме станали толкова лоши, алчни и вглъбени в собствената си копанка, че за съжаление една бисквита не ме учудва… Жалка история.
 Излизаме вчера с Марина на площадката, където все още не се бяха събрали хора. Гледам две момченца, връстници на Бранка, които познавам, се карат за една топка /единият си я намерил, другият твърди, че е негова/, а пубери от игрището ги подканват да преминат към бой. Зарязах Марина и отидох да ги разтърва. Дадох топката на този, на който е. Тъкмо се връщам при Марина и гледам как момчето, което беше намерило топката си е похлупил главата на пейката и реве. Сви ми се сърцето. Отидох и много му говорих. Казах му, че е по-добре да загубиш нещо, което е било твое за кратко, отколкото нещо, което си имал отдавна и вероятно има значение за теб. Сълзичките му се стичаха по дебелите бузки и той каза „да, ама нали аз я намерих“. Само това имаше значение за него в този момент. После се успокои, но на мен ми беше мъчно.
Катенце, „честито“, дано Марти я изкара леко! Сега не може да се разболяват, че нали планирам другата седмица голямата да я пращам с дядо и в Гърция… То кога ли е момента… Накрая ще се случи точно в най-неподходящият…
Ники, в тази връзка, аз не съм срещала ваксина против Варицела в БГ. В Европа има със сигурност, но у нас май не…
Дейзи, ако аз съм на мястото на майката, ще смъкна детето. Може да не е правилно спрямо моето дете, но не е редно да се възпитаваме докато сме на обществено място. Разговорите и моленките, после вкъщи. Другите деца не са длъжни да се съобразяват с капризите на моето. Има си порядки.

Ооо, и аз говорех като теб преди 6 месеца, когато се почна проблема с храненето, сега ми е все едно какво ще яде, само и само нещо да сложи в корема. Че по едно време не ядеше нищо с дни, след което дори 2 лъжички нещо да хапне почваше да я боли корема. Сега тъкмо това съм го оправила, все ми е едно какво ще яде, разбрах че няма да е манджа, вече не я и карам.
А въпросната майка не ме попита,давам или не давам бисквити, а и повечето дават 
След като обсъдихте ваксината против варицела, проучих въпроса и разбрах, че я има в Гърция, но не и у нас. Аз пък много бих искала да й я сложа. Но не можах да разбера цената, за да я поръчам на някой, който ходи редовно.
Джине е това пък да ги подстрекават към бой... Много агресия и злоба в тези деца, а после и във възрастните. Как я докарахме до там.
И аз като Джина, бих смъкнала детето от пързалката, с риск да си реве до откат, ако продължи - в къщи. Хич няма да се церемоня с нея. Няма да седна да й се моля, и да се обяснявам. С голямата бях същия Дзвер. Разбрах, че само със заплахи не става, и просто действах. Пример "Прибери си обувките от коридора, че вече се спъваме в тях" Тя "Добре, после". Аз "Не после, веднага. Ако не станеш до 5мин ще ги изхвърля" Е познайте - изхърлих ги само веднъж от входната врата навън, и приключи историята с обувките. За много неща съм била такава. Като не се разбира от дума, то бива веднъж, търпя, втори път, търпя, но накрая ми писваше.
 Но май съм случила на дете, проблеми големи имах като беше бебе, но сега е толкова добричка, че чак я съжалявам понякога. Например ако й вземат играчката, седи с ръце на устата и реве със сълзи, но няма да иде да вземе от ръцете на никого нищо. За кофичката в пясъка, успя баща й да я научи да си я брани, но за останало - не. Само седи и хлипа. Все иска да гушка децата, да ги гали и тем подобни.

Кате ,леко да мине шарката !
Скарлет,жалка картинка ,но се случва...има големи кретенки.Майка ми е в другата крайност.Черпи с желирани бонбони 9 месечно бебе и след скандал от моя страна се сърди и гледа недоумяващо.Така ,че предпочитам да не ги черпят.Не са злояди ,но искам да има ред в яденето.
Днес баткото ни провали следобедната разходка Станал е много агресивен ,устат,отговаря ,държи се зле с всички ....сякаш не е моето дете Вместо да се наслаждаваме на ваканцията и на времето си заедно ,той е всеки ден наказан ,все нещо реве ,все с някой се е сбил....какво му стана не знам
Сега се качихме горе още в 18 часа.Точно половин час бяхме навън и той бутна жестоко едно наборче на брат му. Все по-трудно става,къде греша не знам...

На мен пък ми писна от бабите по пейките, честна дума! Направиха ни хубави площадки из Варна, удобни за малки и големи, и като отида, какво намирам - целия бабишорлък на квартала наредени и клю клю, няма къде човек да си остави количката или да седне да наглежда детето да играе. Еми в съседство има пейки БЕЗ люлки, толкоз ли не се сещат.
Иначе много се радвам днес, старата огромна количка на Ема отиде в Стражица при едни мили хора, макар и счупена, човекът каза щял да си завари обратно релсите, иначе много я харесали, толкова много неща имала - идеална за тях, другите обяви из ОЛХ все не били хубави. Много добре стана така, вместо да я крадат някакви мангали от боклука, че бях на път да я хвърлям.