Юлски бебета - тема 33

От собствен опит говоря. В детската агресия винаги има причина. На тази възраст 1+1 не е 2 и е важно да разбереш какво го тормози и не може да каже с думи, за да го решите. Това обаче след като си отметнала важните фактори (спал и ял). С добро. И се постави на негово място, за да ти мине яда. Понякога една силна прегръдка без думи, за да се почувства сигурен, също върши работа. А, и не разрешавам на други майки, баби, дядовци от градинките да размахват пръст на децата ми.

Точно на тази вълна съм и аз- ужасни деца, плод на ужасни родители по площадките. Нашият парк, в който е тихо, празно и чисто, не работи вчера и днес. Вчера бяхме в Борисовата градина, но олекнах доволно по атракционите там и днес реших да пробвам с Докторската. Отиваме на бебешката площадка, Адриан се катери по някаква пързалка, доволен, играе си кротко. В един момент започна да пищи, скочих до него и видях едно хлапе, малко по-голямо, което му стъпва по ръчичките. Дърпам си детето, онова настъпва, моето пищи. Казвам му да се дръпне- гледа и не реагира. Пищенето беше много от страна на Адриан, всички го чуха, но никой не дойде да види неговото си дете, онова, което настъпва. Все едно беше само там. А беше пряко сили на 3 години, вероятно по-малко. Пощурях от това безхаберие родителско.
Както и да е, успокоихме го, нацелувахме му с брат му пръстчетата и отидохме на площадката за големи. Там има една люлка, която представлява нещо като чиния и понася товар до 80 кг. Моите двете заедно са под 35, място има. Идва едно хлапе, около 7 годишно, което застава до мен и ми казва "Аре махайте се, бе! И аз искам да се люлея!". Аз зяпнах от тона му, но му предложих да се качи и да се люлее с другите. Онова изчезна и се върна след две-три минути викайки да се махаме най-после. Ама ми крещи, наистина и крещи. Казах му да не ми вика и да изчака някъде встрани. На инат ги полюшках още малко и си тръгнахме, но аз останах отново изумена от тоталната липса на възпитание и тоталното неглижиране на децата от страна на родителите. Какви хора ще станат?! Не ми се мисли...

Кате, леко да минава шарката!

Терп.Петьо точно така се опитва да говори на непознати  Това досега никога ,никога не го е правил.Днес слязохме долу пред блока,след  половин час трябваше да се кача да изключа манджата ,че готвех дистанционно и го оставих под надзора на най-близката ми дружка от квартала ,да го наглежда точно за 5 мин. Връщам се ,той зафучал някъде с тротинетката ,тя го гони ,минавали коли и той й казал ,че тя няма право да го връща на тротоара ,защото не му е бавачка ?!Това откъде го измисли ,откъде го чу ....не проумявам просто.
Ники ,знам ,че има причина ,търся ,търся....не откривам.Напада все по-малки деца,сякаш ги асоциира с брат му.Гледам да ги гушкам и двамата по равно,сега имам време много ,постоянно сме заедно,не е лишен от ласки ,от грижи ,от внимание ...Но защо го прави 
Тони пък е научил сега да разказва приказката за Косе Босе.Много е смешен ,трябва да го снимам да припаднете от смях 

Терп  Ужас, аз бих го питала кои са му родителите, и щях да спретна скандал. Ако на тази възраст са такива ***** като дойдат в гимназията, ме е страх какво ли ни чака 
Данче ами питай го какъв е проблема, говори с него, че не може да се държи по този начин и т.н.
А явно Тони, говори доста сериозно щом и приказки разказва. Ние сме много далеко от говорене все още.  голямо постижение е, че от няколко дни опитва да казва "Дай, дай, дай кик" демек дай климатик, или "дай, дай, дай ам" дай лампа. 

Работиш в най- елитната гимназия в града, не се страхувай.

Знам ли ги къде ще влязат такива разни, при тази ниска раждаемост има защо да ме е страх.

Данче, и моето голямото от няколко месеца е станало ужасно. Някакъв ала пубертет ли е какво.. отговаря, все мрънка, не съм му решавала аз за живота и приказки от този род. При нас проблемът е, че татко му му отделя цялото внимание на света и като цяло доста го глези.
Не съм писала отдавна. Иначе вечер ви чета и се зарадвах, че има движение по темата.
Катенце, миналия август по същото време варицелстваха двете ми деца - първо малкото, след десетина дни и голямото. Хубаво, че мина.

Ми, Скарлет, помислих си го, после реших, че не ми влиза в работата да възпитавам чужди деца. Няма и да успея с еднократно приказване. Просто се опитвам да си опазя моите деца общуване с такива, поне доколкото е възможно.

Данче, Петьо е на 5, нали? А това беше на поне 7, може и 8. 2-3 години е голяма разлика и ако на 5 се преглъща, то на 7- 8 е недопустимо да говори така на непознати лелки в парка. Но съм сигурна, че можеш да промениш това в него, ти не го учиш така да прави, а примерът е много важен, убедена съм.

Това с лошите деца ми е много болна тема и не знам какво да кажа. Чувствам се много зле след такива срещи. Ето, че и ние не сме застраховани децата ни да станат такива. По- добре да се въздържа, защото не се знае с какво ще се сблъскам по- нататък.
Ние купихме карта за Детския кът, варненки го знаят, сигурно има такива и по другите градове. Заредихме 20лв в неделя и вече сме изхарчили повече от половината. Днес дребното се вози на 6 атракциона и пак не стигна. Тръгнахме си с рев, истерии, нерви и разправии. Сяда на земята и пищи. Засега не е лягала по корем само защото не се е сетила. Сяда на земята, когато се опитвам да изнеса тялото на ръце. Не мога да я сложа в количката дори след епична борба. Ох, а само до преди месец никога не правеше така! Безпомощна съм. Не знам как да се преборя с това, а отделно че нямаме такива финансови възможности, всяка седмица да даваме по 20-30лв за въртележки и влакчета. Най- лошото е, че живеем на пешеходно разстояние от въпросния Детски кът, пътя е през Морската градина и тя го знае отлично. Води ме до него. Значи ако искам да не ходи там, трябва да не излиза от къщи или да я мятам на колата и да ходим в някоя извънградска гора. Да е на 4-5, да преговарям с нея, да се пазаря. Сега какво да я правя? То си знае неговото и нищо друго не го интересува. Отива си директно на Детския кът. Днес я измъкнах с рев на 50-тина метра и от там тя пак прави циркове и тръгна да се връща сама. Аз стоя и не мърдам, тя се обръща да види идвам ли, вижда, че не идвам и пак продължава да върви напред. Аз стоя и не помръдвам, та продължава. Накрая я изгубих от поглед и все пак тръгнах след нея, да не ѝ се случи нещо. Не се впечатли, че е сама, не ѝ пречи. Ах, как ще я пратя на ясла след един месец, да видим тогава кон боб яде ли?!

Пинке, аз съм в това положение от миналото лято. В комбинация с пълзене по корем.
То си има и предимства да си с "лошо" дете. Отдавна съм се простила с илюзиите и чакам вашите да се изкофтят, а моето да се очовечи.

Бемоли, я ги дай по точки предимствата? Едното сигурно е, че като е зле, няма накъде по- зле, само по- добре може да е, но тя още може затова не ми важи на мен. Днес имах угризения, че детето отдавна не е яло нормална манжда, а все на половин банан и две сливи я кара или рогче сутринта. Наготвих една оранжева леща и какво си мислите? Че яде? - Не! Давам леща - вика - не! Изнасям лещата, яде сливи и домати. Вдигам масата и започва да крещи - супа, супа! Маса! Връщам всичко и нося супа, сега ще яде супа, викам си. Пак вика - не! И не яде, аз сега си я изядох, за да не я хвърля, пак! Значи туй неядене не е от горещото или от зъб, да знаете. Само от проклетия е!

Всичко е въпрос на нагласа. Когато разсъждаваш философски и нямаш високи очаквания, разочарованията се преглъщат по-леко. Ето сега, моите приятелки почват да ме агитират за френската детска градина и за дойче шуле (О, meine Gott). А една даже ми обясни, че говори на сина си на 6 езика, защото такъв бил капацитетът на детския мозък. Не попитах с какво произношение... Лично аз не мога да си причиня такова нещо. Ако знаех френски или немски, щях да се позамисля, но съвсем закратко, предвид на цените. И така, дишам дълбоко и го карам по-спокойно.

Въх, шест езика! Аз знам български, български и български. Във френската градина бих се пробвала, но цените са ни невъзможни. Иначе се опитвам да бъда философ. Примерно я пущам да ходи накъдето си иска и само присъствам. За какво да си образувам нерви, като бездруго победителят е ясен. Ма нямам толкова пари. Новото увлечение е скъпо.

Pina, аз не знам до кога ще ми минава номера, а и ние ходим рядко (макс веднъж седмично) по паркове с разните люлеещи се колички с "жетон" от 1лев. (събирам си ги в торбичка и си нося специално за целта). Честно казано аз съм по-ларж от баща му (най-зле е дядо, но той пък не си носи специална торбичка и разполага само с налични, тъй че удържаме фронта). Та като преценя, че вече се е зомбирал достатъчно или сме изхарчили прилично количество монети, почвам да му обяснявам, че са свършили левчетата и мама няма повече и се мъча да му отвлека вниманието в друга посока. За сега що годе минава номера. А и той още не е започнал с тръшкането, няма какво да се заблуждавам. Сега е на вълна цупене - това му е някакво ново поведение, което тепърва открива и от което аз изпадам в тих ужас. За първи път беше на площадката в Люлин с въпросната розова количка - тогава направо се стресирах, защото не го бях виждала до сега такъв. Но вече почва да се цупи редовно и да проявява капризи и претенции. Включително и за това кой да го приспива. Три вечери подред поиска баща му да го приспи, ама снощи въпросния си изклинчи и му каза, че мама ще го приспива и ни изпрати с ревящо магаре на ръце в детската. Е какво да го правя, приспах го...и то доста бързо за мое очудване, ама първо трябваше да го баламосам в осма глуха да забрави за какво се е цупел. Така сме и с храненето - баба, като хранеща го най-често, е най-добра в баламосването. Баща му просто заявява, че не иска повече, аз се старая да баламосвам. Примерно му дадем да яде нещо сам - изяжда 10тина лъжички и почва да си играе с храната, да обяснява че не иска повече.... (понякога и на първата прави фасони) и се почва - хайде взимай книжка и почвай да обясняваш как грозното пате било по-голямо и сиво и патицата не го искала и го изгонила. И колко е нещастно патето и колко е гладно, хайде да дадем на патето (лъжицата отива до патето, след което на бърза ръка в устата на инатчето) и така с много приказки и залъгалки му се набутва лъжица след лъжица, пък той така се е унесъл в приказката или играта, че не разбира кога е прекаран да си изяде цялата порция. Естествено това не винаги сработва. Понякога просто не ще и това е. Но това са му повечето хранения, освен ако не е много гладен. Трябва да се баламосва и убеждава, да се яде с книжки и играчки на таблата и някой да го храни в устата. Не ми се мисли как ще е в яслата. Там никой няма да се занимава да го баламосва. А като по-голям, сигурно ще го оставят да яде сам, той ще изяжда първите няколко лъжички и до там. И ако се задържи на ясла, или ще стои перманентно гладен, или ще се научи да си изяжда всичко сам. Силно се надявам да е второто, но още по-силно се съмнявам. А как ще е с две, просто не ми се мисли....

Че аз това откога съм го казала, ама не ми вярват. Викат от жегата, е каква жега беше април, май, юни?! Зъби, еми ето вече изби и последният кучешки, но още не е прояла. Затова след 2 седмици на ясла, дано като гледа другите се очовечи с това ядене на манджи, че много ми е тегаво финансово.
Моето се тръшкаше доста време, но не знам и аз как от около месец го превъзмогнахме и това. Само с приказки и оставяне насред улицата да си се тръшка, скрия се някъде и тя след известно време стане и почне да ме търси. На детски кът не съм я водила, ние слава богу в дълбоката провинция такива екстри нямаме. А тя си знае, че за колички и кончета само тате се връзва и мен вече не ме закача. Само събота и неделя ни изнудва, но съм дала лимит 5лв на ден, и това е.
 :shock:6? А той дали няма тотално да се обърка  
Сега слушам пак за уж рекордните жеги, ами тук от 5 дена като се заоблачи на обяд, като задуха някакъв гаден вятър, никакво лято не е това. Един плаж не можем да направим. Къде са тези жеги не знам, но тук не са