Кое по-точно?
Можеш ли да си представиш живота си без децата?
- Публикувана: 4 авг. 2015, 11:06 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2019, 14:15 ч.
Кога дойде при Вас желанието за дете?
Доволна ли си, че си се решила?
Можеш ли да си представиш живота си без децата?
Абе хубаво си е поне докато го правите бебето, да си вярвате, че ще сте заедно. Така да се каже...поне да се прави с хубаво настроение, а не с настроение на параноя. Не че вярвам в карма или подобни, но някак...по-правилно ми се струва.
И ми е странно как може да обичаш мъж, а някак да се дърпаш да му родиш детето, все едно нещо не е наред и от нещо те е гнус...
И ми е странно как може да обичаш мъж, а някак да се дърпаш да му родиш детето, все едно нещо не е наред и от нещо те е гнус...
Не казвам за физическа погнуса. Друго е. Ти го интерпретираш като липса на желание от твоя страна, но със сигурност има някакъв елемент, някакво надушване, че това не е Той. Щото ако беше Той, и без трепет щеше да има дете, а трепетът идва после всъщност, със задна дата.
Иначе да, гледала съм какви ще ми излязат децата, гледам външен вид, да си е здрав мъж и да не е рехав и все пак да има една идейка привлекателни черти.
А идеален живот не знам какво ще да е. Нещо стабилно и доста еднакво, което ще ме отегчи след година-две...
Ще разкажа как е при мен 
Изпитвам почти панически ужас от децата Не ме умиляват, не се разтапям при гледката им. Намирам ги за сладки, но също не намирам това за достатъчна причина да се жертвам Да, аз го приемам както жертва, защото имам идеален живот в момента. Имам хубавата и добре платена работа, за която мечтаех, имам прекрасния съпруг, с когото живея от 10 години, имам си един прекрасен живот, точно такъв какъвто го исках 
С любимия ни е толкова хубаво заедно, че не мога да си представя да го деля с друго същество И не искам 
Детето ще промени целия ми живот! Затова го отлагам. Знам, че един ден ще трябва да го направя, защото не искам да живея без тази емоция. Но засега нямам желание чисто и просто.
Понякога се надявам да стане случайно, защото колкото повече напредва времето, толкова повече ми става трудно да скоча.
Изпитвам почти панически ужас от децата
Не ме умиляват, не се разтапям при гледката им. Намирам ги за сладки, но също не намирам това за достатъчна причина да се жертвам Да, аз го приемам както жертва, защото имам идеален живот в момента. Имам хубавата и добре платена работа, за която мечтаех, имам прекрасния съпруг, с когото живея от 10 години, имам си един прекрасен живот, точно такъв какъвто го исках С любимия ни е толкова хубаво заедно, че не мога да си представя да го деля с друго същество И не искам Детето ще промени целия ми живот! Затова го отлагам. Знам, че един ден ще трябва да го направя, защото не искам да живея без тази емоция. Но засега нямам желание чисто и просто.
Понякога се надявам да стане случайно, защото колкото повече напредва времето, толкова повече ми става трудно да скоча.
Познато ми е, но с времето тая хубавиня се разваля. Това е временен баланс. Мъжът ти вероятно иска потомство някъде в бъдещето, а дори и да не иска, ти с времето ще усетиш, че на прекрасния ти живот му липсва нещо.
Проблемът е, че като я усетиш тая липса може да е пък късно във всякакъв смисъл, не само физически.
И какво толкова съдържа този прекрасен живот? Гурме вечеря три пъти седмично, сготвена от шеф Ангелов? Тайланд и Аспен всяка година? Позиция като инвестиционен банкер или адвокат?
Щото ако не е така, то просто си е някакво стандартно съществуване, от което не искаш да се откажеш заради малодушие.
То ако не може да вместиш поне едно дете, какво му е идеалното и стабилното на тая работа, брак и живот?
Между другото съпрузите стават по-прекрасни, като станат татковци. Добава се още едно измерение на "секси". Променят се към по-добро.
Щото ако не е така, то просто си е някакво стандартно съществуване, от което не искаш да се откажеш заради малодушие.
То ако не може да вместиш поне едно дете, какво му е идеалното и стабилното на тая работа, брак и живот?
Между другото съпрузите стават по-прекрасни, като станат татковци. Добава се още едно измерение на "секси". Променят се към по-добро.
Щото ако не е така, то просто си е някакво стандартно съществуване, от което не искаш да се откажеш заради малодушие. .
И така да е - е тяхно право. И по-добре да не се обвързват с дете, което не искат и да се чудят накъде да го подхвърлят.
Семейството на брат ми е така, за мен е тотално необясним техния начин на живот, но те са си го избрали, така че го приемам, без да го разбирам.
Аз винаги малко по детски съм разсъждавала и съм си мечтала да съм майка от началото на 20те си години. От друга страна съм и такъв тип човек, който обича домашния уют, не си пада по шумни компании, купони, кръчми и това да имам мое семейство стоеше на първо място в приоритетите ми. Към 24 г. ужасно много усещах нуждата от това мое си семейство, иначе се чувствах ненужна. Но за това са нужни двама, едно е да искаш семейство и съвсем друго да срещнеш човека, с който да го създадеш. Е не знам дали при мен е съдба или просто когато човек иска нещо , то му се дава, но съм почти на 26г. и очаквам във всеки един момент да се появи първото ми дете. Не смятам, че бях готова за това, въпреки желанието, което имах, но не подкрепям схващането, че трябва да се почувстваш готов за дете, защото този момент може и никога да не дойде. Детето,когато е факт само те настройва да си напълно готов да станеш родител.
Всеки сам избира как да живее.И не е хубаво да се обобщава така радикално.Един живот може да е идеален без дете.Едно семейство може да е стабило със или без дете.За някои децата не са висша цел или смисъл и кой е казал че трябва да бъдат.Друг е въпроса че понятието идеален не съществува поради простата причина че нищо няма'' идеално''
поне за мен е така.
Лошото е ако единият мечтае за дете а другият не.
Аз по едно време бях луднала да имам дете.Сега осъзнавайки колко ще ми е трудно и не искайки да се разделям все още с относително безгрижния живот се замислям и се спирам.Малодушна не съм.,при мен си е чист егоизъм и страх.
поне за мен е така.
Лошото е ако единият мечтае за дете а другият не.
Аз по едно време бях луднала да имам дете.Сега осъзнавайки колко ще ми е трудно и не искайки да се разделям все още с относително безгрижния живот се замислям и се спирам.Малодушна не съм.,при мен си е чист егоизъм и страх.
И какво толкова съдържа този прекрасен живот? Гурме вечеря три пъти седмично, сготвена от шеф Ангелов? Тайланд и Аспен всяка година? Позиция като инвестиционен банкер или адвокат?
Ако въпросът е насочен към мен, ще отговоря.
Ако за вас прекрасен живот е това, за мен може би не е. Щастието е в това да искаш това, което имаш, а не да имаш това, което искаш! Точно и затова казвам, че животът ми е чудесен такъв, какъвто е в момента. Не изключвам възможността да стане още по-хубав с появата на дете. Но ми е трудно да си го представя засега. Но знам, че един ден и това ще дойде. Нямам намерение да се лишавам от тази емоция, казах го вече.
Хаха не, просто ако вляза в подробности да обяснявам защо съм щастлива и кое ме прави такава, за вас това няма да бъде определящ фактор за щастие. Просто защото щастието не е еднакво за всички.
И за да не остана отново неразбрана, с това просто исках да кажа, че за някой ходенето в Аспен може да е върхът на сладоледа, а за друг - никак даже. И в този ред на мисли, това което бих цитирала за вас може да не е нищо особено, но за мен да е супер!
Затова не ми се навлиза в подробности
И за да не остана отново неразбрана, с това просто исках да кажа, че за някой ходенето в Аспен може да е върхът на сладоледа, а за друг - никак даже. И в този ред на мисли, това което бих цитирала за вас може да не е нищо особено, но за мен да е супер!
Затова не ми се навлиза в подробности
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?
Аз, честно казано - не
И аз не.
Затова не ми се навлиза в подробности
Недей, недей, няма смисъл
За тази потребителка, ако животът ти не се е развил точно като нейния, не си права Споровете в много теми вървят от дни 