Кога дойде при Вас желанието за дете?

  • 34 685
  • 791
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 30 802
Абе хубаво си е поне докато го правите бебето, да си вярвате, че ще сте заедно. Така да се каже...поне да се прави с хубаво настроение, а не с настроение на параноя. Не че вярвам в карма или подобни, но някак...по-правилно ми се струва.

И ми е странно как може да обичаш мъж, а някак да се дърпаш да му родиш детето, все едно нещо не е наред и от нещо те е гнус...

# 106
  • Мнения: 4 418
Просто има хора, на които не им се занимава с деца. Толкова е просто.  Grinning

# 107
  • Мнения: 4 560
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?

# 108
  • София
  • Мнения: 24 838
Дара, аз залагам на идеята, че е взел жена с дете, защото не й цъка биологичният часовник. И мен много ме искаха разни за гадже за мотаене, именно поради тази причина- ясно им беше, че няма да ги притискам за дете.
Другата възможност е, да има проблем с оплодителната способност и да не иска никой да знае.

# 109
  • Мнения: 31
Абе хубаво си е поне докато го правите бебето, да си вярвате, че ще сте заедно. Така да се каже...поне да се прави с хубаво настроение, а не с настроение на параноя. Не че вярвам в карма или подобни, но някак...по-правилно ми се струва.

И ми е странно как може да обичаш мъж, а някак да се дърпаш да му родиш детето, все едно нещо не е наред и от нещо те е гнус...
Хах, завършила съм медицински университет и повярвай ми от нищо не ме е гнус.. ако визираш раждане и т.н. План за бебе имаме, мислим догодина есента да започнем да действаме по въпроса. Пуснах темата, точно заради причината, че в мен го няма трепета, копнежа, силното желание за дете. Искам дете, но сравнявайки се с приятелки и начина по който те разсъждават, осъзнавам че съм доста различна в това отношение.  В което може би няма лошо, но ми беше много любопитно другите жени как са взели решението, как са го усетили. Защото винаги съм вярвала и съм живяла с убеждението, че една жена чувства някакъв специален вътрешен порив да създаде дете.

# 110
  • София
  • Мнения: 19 819
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?

Аз, честно казано - не - и двата пъти.

# 111
  • Мнения: 31
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?
Аз се замислям да, особено и за наследствени болести гледам да проуча до баби и прабаби - дали имат някаква генетична обремененост. Не че това е гаранция за нещо, но е добре човек да е информиран.

# 112
  • Мнения: 3 031
Не ми е идвало желание за деца, имах желание да нямам такива. Реших се поради рационални причини.
И как е сега?
Кое по-точно?

# 113
  • Мнения: 4 418
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?

Хубаво е всичко да е хубаво, но с всеки добавен критерии, става все по-трудно намирането.

# 114
  • София
  • Мнения: 24 838
Всеки казва : "Откриеш ли човека, ще искаш да имаш дете". Еми за мен не е така, аз съм открила моя човек, просто желанието още не се е зародило в мен. Според мен майчинският инстинкт или го има на лице или човек трябва да чака да се появи, след като роди.
От личен опит- с първото дете забременях " по погрешка" и тъй като бях много млада, първото чувство беше, че светът свършва! Тогава бъдещият татко, не много по- голям от мен, се оказа по- подготвен и с бащински инстинкт. Радваше се, опитваше се да си представи на кого ще прилича, как ще го гушка...........момчето, де, щото нямаше начин да е друго. Joy Когато родих и я взеха, а мен ме откараха в стаята, имах чувството, че ей сега да си тръгна, няма и да се сетя за бебето.
Това, докато ми я донесоха за кърмете. Тогава се влюбих в нея.
А, сина го сътворявахме почти година и през това време заничах по хорските колички с такъв мерак, като че ли никога не съм раждала.....

# 115
  • Мнения: 269
Ще разкажа как е при мен  Laughing
Изпитвам почти панически ужас от децата  Laughing Не ме умиляват, не се разтапям при гледката им. Намирам ги за сладки, но също не намирам това за достатъчна причина да се жертвам  Laughing Да, аз го приемам както жертва, защото имам идеален живот в момента. Имам хубавата и добре платена работа, за която мечтаех, имам прекрасния съпруг, с когото живея от 10 години, имам си един прекрасен живот, точно такъв какъвто го исках  Heart Eyes С любимия ни е толкова хубаво заедно, че не мога да си представя да го деля с друго същество  Laughing И не искам  Mr. Green
Детето ще промени целия ми живот! Затова го отлагам. Знам, че един ден ще трябва да го направя, защото не искам да живея без тази емоция. Но засега нямам желание чисто и просто.
Понякога се надявам да стане случайно, защото колкото повече напредва времето, толкова повече ми става трудно да скоча.

# 116
  • София
  • Мнения: 24 838
Доволна ли си, че си се решила?
Можеш ли да си представиш живота си без децата?

# 117
  • Мнения: 24 911
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?
Аз се замислям да, особено и за наследствени болести гледам да проуча до баби и прабаби - дали имат някаква генетична обремененост. Не че това е гаранция за нещо, но е добре човек да е информиран.

До прабаби, прадядовци и техните братя и сестри трудно ще проучиш, ако не е нещо много явно като тежко психическо заболяване или голяма уродливост. Аз съм се опитвала, обаче като ти обяснят, че еди-кой си бил умрял от зъб, еди-коя си била глуха, ама единият твърди, че си била така от раждане, другият, че станала така, след като се разболяла от нещо и после от лекарствата, еди-кой си бил куц, обаче не знае вродено ли е, защото го помни само като стар дядо... малко е несигурна информацията.

От друга страна пък съм срещала хора да твърдят с абсолютна убеденост, че са здрави като камък и нямат никакви фамилни обременености, въпреки че в семейството им масово са хипертоници, диабетици и мрат от инфаркти на по 60.

# 118
  • Мнения: 12 472
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?

Не, защото няма гаранция кои гени ще избият. Това не може да се предвиди.

# 119
  • Мнения: 31
Добре, а оглеждате ли с трезви очи евентуалния баща? Имам предвид като външност? Мислите ли детето ще е високо/ниско, дебело/слабо, плешиво (ако е момченце) или любовта е сляпа? А страхувате ли се за наследствени болести?
Аз се замислям да, особено и за наследствени болести гледам да проуча до баби и прабаби - дали имат някаква генетична обремененост. Не че това е гаранция за нещо, но е добре човек да е информиран.

До прабаби, прадядовци и техните братя и сестри трудно ще проучиш, ако не е нещо много явно като тежко психическо заболяване или голяма уродливост. Аз съм се опитвала, обаче като ти обяснят, че еди-кой си бил умрял от зъб, еди-коя си била глуха, ама единият твърди, че си била така от раждане, другият, че станала така, след като се разболяла от нещо и после от лекарствата, еди-кой си бил куц, обаче не знае вродено ли е, защото го помни само като стар дядо... малко е несигурна информацията.

От друга страна пък съм срещала хора да твърдят с абсолютна убеденост, че са здрави като камък и нямат никакви фамилни обременености, въпреки че в семейството им масово са хипертоници, диабетици и мрат от инфаркти на по 60.
Точно. За съжаление всеки малко или много си носи генетичния багаж. И в двата ни рода има диабет и други заболявания. Но много хора отключват дадено заболяване, дори и да нямат генетична обремененост. Хубаво е човек да е информиран, но лично за себе си гледам да не се задълбавам и затормозявам. Има ги и винаги ще ги има тези заболявания и никой не е застрахован. Дядо ми и двете му сестри са диабетици - баща ми и леля ми не са. Така че нещата са доста комплексни.
И според мен е хубаво едно дете да се планира и да се направи напълно осъзнато и отговорно. Но това е лично моя гледна точка.

Общи условия

Активация на акаунт