Кога дойде при Вас желанието за дете?

Желанието ми за дете дойде още в момента в който започнах да излизам с него...

Дълги години не исках деца. Исках да имат добър баща, но бившите ми партньори нямаше да бъдат такива. Не се чувствах психически готова самата аз да стана майка.
Поисках дете на 27 г (преди почти 3 години) от тогавашния си партньор. Обиквах го с всеки изминал ден и усещах, че е време за дете. Когато изявих желанието си, се разделихме - не бил готов. Ако нещата се бяха случили, сега щях да имам двегодишна дъщеричка с кафяви очи и кестенява косичка (така си я представям, не знам защо).

Мъжът ми много искаше дете. Аз бях меко казано неориентирана.   Когато забременях, в края на петия месец откриха, че бебето е с аномалия и трябваше да предизвикат раждане. В мига, в който ми казаха грозната истина, разбрах колко много го искам това дете и колко го обичам. Минах през много етапи - от ужаса до "искам го такова, каквото е". В крайна сметка бременността беше прекъсната и момиченцето ми не се роди. Още ми е пред очите - дребничка, със скръстени ръчички, които бяха толкова мънички... Тогава осъзнах, че да имаш дете е дар от Бога и една бременност не бива да се приема за даденост. След това почти две години не се получаваха нещата, на психическа основа, толкова много исках да се случи. Сега имам две момчета, да са ми живи и здрави, не си представям живота без тях.  

По някоето време се замислях за дете, но то няма как да се случи без подходящия човек. В един момент човекът просто се появи. 

Дара88, представяй си живота без тях, че един ден да не пишат за тебе в темите за лоши свекърви.  



Те тия неща се променят. Хората казват, много неща, които не правят или пък и не разбират какво губят/печелят.

Ооо, то историята има и продължение. Следващата му приятелка е самотна майка. То логика, то чудо ...
Простила съм, продължила съм, но някои неща не ги разбирам. Както и да е, пожелавам му и той, и хората около него да са живи и здрави.

Има логика, особено ако това дете на новата му приятелка е и по-големичко.

О, със сигурност ще ме пишат, каквото и да не/правя.

Естел, и аз преди години работех за един, ерген с дългогодишна приятелка. Преди две години го засякох с друга мадама, водеха едно дете на около седем години. Разбрах, че се е разделил с приятелката си и е сключил брак с новата, детето не е от него. Явно тя му е допаднала повече. Пожелавам ти да срещнеш подходящия, за когото ти ще си жената с главно Ж /ако вече не си го срещнала/.

Каква е логиката, Тофи?

Не бих съветвала толкова смело хора, които нямат особено желание за деца, да ги създават все пак. Съвсем не е даденост, че след появата на бебето природата си знае работата, нещата ще се наредят и всички ще са щастливи. Съществува и вероятност да осъзнаете, че сте били прави и родителството не е за вас, но връщане назад няма. И няма да смеете да споделите на никого усещането си, че сте направили грешка, защото същото общество, което сега така лекомислено ви казва да действате, а пък нещата ще се наредят, тогава ще ви осъди и ще ви пита защо не сте помислили преди да го правите това дете. Същото това общество гледа как някоя майка си ошамарва детето в градинките, цъка с език и се пита защо въобще го е създала, но по форумите много смело казва "Давайте, раждайте, дори сега да нямате особено желание, след появата на бебето ще откриете в него липсващия смисъл на живота си и ще се чудите как сте живяли досега".

Хубаво си помислете - едно дете не просто променя живота, то направо го сменя. Животът с малко дете е предимно задължения, ангажименти и отговорности (отгоре на тези, които вече имате), удоволствията и личното свободно време са по-скоро рядкост. Дори неща, които човек приема за даденост - като например това да се чувстваш наспан или възможността да си отспиш през уикенда - стават лукс в продължение на около година (може и повече). Едва ли съществува събитие, което до такава степен да променя живота на човек, както създаването на дете и затова не бива да се подхожда лекомислено. Трябва да има поне желание. То пак не е гаранция, че нещата ще се наредят, но е някакво добро начало. Светът е пълен с хора, на чиито родители видимо не им се е занимавало особено с деца. Сега е моментът да мислите. После връщане назад няма.

От друга страна никой реално няма как да разбере какво е да имаш дете, преди да го има. Така че или решаваш, че си струва и рискуваш, или преценяваш, че не е за теб. Важното е да не съжаляваш един ден, каквото и да решиш.

На мен пък ми е много странно, когато жени мислят и пресмятат от кого точно да родят дете, за да не го гледат после сами  Къде дават гаранция, че мъж, който днес те носи на ръце, иска и гледа деца, утре няма да се отметне и тогава какво? Връщаме детето, понеже не искаме да го гледаме сами ли?  Аз самата съм си родила децата в брак, с мъж, който само за децата живееше години наред едва ли не. Но случи се нещо неочаквано и се наложи да се разведа. Никога не съм мислила кога, какво и т.н. - не бях предвиждала такава ситуация. Но и никога не ми е минала мисълта - "леле, аз сама децата не мога да гледам". Животът е постоянно движение, а децата са винаги с теб - и в добро, и в лошо. Това е добре да се знае 

Аз пък го намирам за абсолютно нормално желанието да искаш да отгледаш децата си в семейство с двама родители. Макар да живеем в свят, в който раздялата и разводът вече не са табу, все пак хубавият вариант е - детето да израстне в пълно и хармонични семейство. И нормално е всяка бъдеща майка да иска това за детето си, пък дали ще се случи - времето ще покаже. Разбира се, че животът ни изправя пред много неочакваности, чувства, хора и обстоятелства се променят. Но на някои мъже - няма какво да се лъжем - отдалеч им личи, че нямат капацитета да бъдат добри бащи. Нормално е жената да иска различен тип от този за баща на детето си и за свой мъж в живота.
Аз лично не бих взела решението да родя дете от човек, за който мисля, че бащинство и съпружество няма да са приоритет. Не че не мога сама да отгледам не 1, а 10 деца - ако говорим за финанси или странични хора, на чиято помощ и опора да разчитам. Но ми се иска детето ми да има и мама, и татко - и като се омъжвах широко си отварях очите какъв е капацитетът на моя мъж, доколко може да се разчита на него. А това, че живота носи изненади - да, носи. Но добрият и отговорен човек си остава добър и отговорен, ако не към друго, то поне към своето / а какво по-свое от децата/

Е, то и на мен ми е странно как така една жена няма да има желание за дете, особено ако има мъж до себе си..., но хора всякакви.
Те си решават как да им протече живота.

Че детето не е на приятеля ти.

По-скоро, че си го е 'взел' голямо и не се е налагало да минава през бебешки фази - така разбрах аз коментара на Тофи.