Елиф си е емоционална и благодари по нейния си начин - с усмивка и прегръдка... Точно това нейно качество хич няма да ми допадне за в бъдеще време /Левент, Колоездачев/... Добре, че на Йомер всичко това му е ясно и я разбира...
Малко усмивки...



Ама и Мелике "душкаше" и истината лъсна наяве...

" Якето на Йомер мирише на женски парфюм.Майко, на жена мирише ти казвам.
Подуши. Мирисът на Елиф направо се е просмукал в това яке."
"Обаче в ума ми е друг. Знаеш го. Не мога да го изхвърля от ума си. Какво да направя?
Знам, но това не променя истината. Каквото и да ми говориш, колкото и да се опитвам да го изтръгна от сърцето си, сутрин, когато отворя очи, се сещам първо за него. И вечер преди да заспя, последно Йомер е в мислите ми."
Йомер пише SMS и го трие... Не смее да признае май и пред себе си, че...
Всъщност Мелике го каза...
.............................................................
Истината... винаги излиза наяве. Не може да бъде скрита... Колкото и да боли...