............ Сега пък се оказва, че Чичек не е нейното дете. ....................
Според мен, Тайлан обърка нещо с космите за ДНК теста.
В "Незабравима", така и не се разбра, дали Саадет не скрои номер на Толга с ДНК теста!
- Публикувана: 7 авг. 2015, 21:08 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2016, 20:04 ч.
Тема Незабравима (Unutulmaz) 254 ,"Kara Ekmek"
Според логиката на филма, детето си е нейното. Същото дете беше у Фатма, а тя го намери като бебе на мястото, където го остави бабата на Четин.
Според мен, Тайлан обърка нещо с космите за ДНК теста.
В "Незабравима", така и не се разбра, дали Саадет не скрои номер на Толга с ДНК теста!
............ Сега пък се оказва, че Чичек не е нейното дете. ....................
Според мен, Тайлан обърка нещо с космите за ДНК теста.
В "Незабравима", така и не се разбра, дали Саадет не скрои номер на Толга с ДНК теста!
Да, такава явно БЕШЕ логиката на филма, но сега сценаристите в движение може би решиха да я сменят, защото освен ДНК теста, докато всички бяха в болницата и трябваше да се прелива кръв на Чичек, се оказа, че кръвната й група не съвпада нито с тая на Асие, нито на Беркант. Както вече казах, много кръпки в тоя филм, заприличва на боза. "Лошите" и те си трайкали 30 и повече години и изведнъж се появиха, за да вгорчат живота на Асие и нейния любим.
И за Незабравима си прав, и там много смешки имаше, ама си траехме заради Еда и Харун.
Е, айде сега - какви смешки пък толкова имаше в Незабравима? Напротив - само драми бяха и по едно време всичко висеше на косъм - косъма на Толга. Щото ако онова ДНК се беше оказало положително, тоест косъмът беше на който си беше, не знам дали още нямаше да гледаме Незабравима, ама в малко по-друг вариант - нещо като УнутДалас.
дано само с тази каша не съсипат тотално рейтинга на филма 
Кръвната група на дете, може да не съвпада с тази на родителите. Например ако двамата родители са с фенотипна група В, а генотипа им е В0 и В0, тогава 25% от децата, могат да бъдат с фенотипна група 0. 
Добре е човек да ги знае тия работи, щото аз цял живот си мислех, че съм една кръвна група, а пък се оказа, че синът ми не е с моята кръвна група и започнах да търся четива като това по-долу. Ама то се оказа, че не съм имал кръвната група, която си мислех, а тази на сина ми, та се успокоих. До скубане на коси с цел ДНК тестове не се стигна.
Скрит текст:
Кръвните групи са 4 - А, В, АВ и 0. Те се определят от 3 алела - А, В и 0. За определяне на кръвната група на всеки човек са необходими 2 от тези 3 алела - единия унаследяваме от баща си, а другия - от майка си /в телесните клетки всеки ген е представен от по 2 алела, а в половите клетки – с по 1 алел./
Ако се съберат алел А от единия родител и алел В от другия родител се ражда дете с кръвна група АВ.
Ако се съберат алел А от единия родител и алел 0 от другия родител, то алелът А потиска алела 0 и се проявява кръвна група А. По същия начин - ако се съберат В и 0, то алелът В потиска алела 0 и се проявява кръвна група В.
Кръвна група 0 имат само тези хора, на които и двамата родители са от кръвна група 0.
Хората с кръвна група А са два вида – едните имат 2 алела А, а другите – 1 алел А и 1 алел 0.
Хората с кръвна група В са два вида – едните имат 2 алела В, а другите – 1 алел В и 1 алел 0.
Децата може да имат кръвната група на единия родител, но може и да не унаследят кръвната група на нито единия родител. Например ако единият родител е с кръвна група 0, а другият е с кръвна група АВ, то децата ще бъдат или с А група, или с В група.
Ако се съберат алел А от единия родител и алел В от другия родител се ражда дете с кръвна група АВ.
Ако се съберат алел А от единия родител и алел 0 от другия родител, то алелът А потиска алела 0 и се проявява кръвна група А. По същия начин - ако се съберат В и 0, то алелът В потиска алела 0 и се проявява кръвна група В.
Кръвна група 0 имат само тези хора, на които и двамата родители са от кръвна група 0.
Хората с кръвна група А са два вида – едните имат 2 алела А, а другите – 1 алел А и 1 алел 0.
Хората с кръвна група В са два вида – едните имат 2 алела В, а другите – 1 алел В и 1 алел 0.
Децата може да имат кръвната група на единия родител, но може и да не унаследят кръвната група на нито единия родител. Например ако единият родител е с кръвна група 0, а другият е с кръвна група АВ, то децата ще бъдат или с А група, или с В група.
И нещо весело
Скрит текст:
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят
Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки.
В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия.
След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах.
На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си.
Ама как така… Аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… Не заслужавам ли просто едно възхищение?!
Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън.
Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията.
Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа.
Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора.
За жалост съм облечен с черната тениска „Найк” дето майка ѝ ми подари за Нова година.
Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата и от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах.
Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма).
Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат.
Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре, че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина. Е, тук нервите на Нора се пръснаха (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени.
Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.
Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят…
За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив.
Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва.
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят.
Автор: Никола Крумов
Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки.
В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия.
След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах.
На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си.
Ама как така… Аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… Не заслужавам ли просто едно възхищение?!
Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън.
Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията.
Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа.
Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора.
За жалост съм облечен с черната тениска „Найк” дето майка ѝ ми подари за Нова година.
Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата и от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах.
Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма).
Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат.
Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре, че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина. Е, тук нервите на Нора се пръснаха (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени.
Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.
Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят…
За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив.
Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва.
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят.
Автор: Никола Крумов
И нещо весело
Скрит текст:
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят
Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки.
В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия.
След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах.
На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си.
Ама как така… Аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… Не заслужавам ли просто едно възхищение?!
Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън.
Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията.
Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа.
Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора.
За жалост съм облечен с черната тениска „Найк” дето майка ѝ ми подари за Нова година.
Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата и от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах.
Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма).
Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат.
Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре, че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина. Е, тук нервите на Нора се пръснаха (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени.
Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.
Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят…
За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив.
Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва.
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят.
Автор: Никола Крумов
Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки.
В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия.
След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах.
На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си.
Ама как така… Аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… Не заслужавам ли просто едно възхищение?!
Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън.
Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията.
Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа.
Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора.
За жалост съм облечен с черната тениска „Найк” дето майка ѝ ми подари за Нова година.
Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата и от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах.
Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма).
Поглеждам извинително годеницата си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат.
Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре, че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина. Е, тук нервите на Нора се пръснаха (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени.
Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.
Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят…
За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив.
Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва.
Знам какво мислят жените, но не разбирам защо го мислят.
Автор: Никола Крумов
Чуза, благодаря ти!
Имах нужда от порция здрав смях... 
Бганьо, много съм изненадана от изнесеното в спойлера ти.
Май трябва пак да си изследвам кръвната група, че ...излиза, че дъщеря ми не е от мен. 
Жалба
Ти защо ме остави безпризорен и кух,
с надежди разбити на прах и на пух
Хляба черен си вадя кат дърт манекен
И още стоя си, стоя си ерген
Ти защо не попита за колегата стар
как я кара без гадже и без хонорар
Ти защо не потърси своя верен другар
Та за болката белким намериш му цяр
Из Швейцарско се скитам немил и недраг
Край Темза се снимам на самия бряг
Крак набивам до късно по Шанз-Елизе
И всички, и всички ми викат „Блазе”
Но в странство не мога намеря разтуха
За моята болка Европа е глуха
За теб край Босфора сърцето ми страда
Тебе да зърна е мойта награда
,но си мисля,че той е основния виновник приказката между тях да не продължи. 
Жалба
Ти защо ме остави безпризорен и кух,
с надежди разбити на прах и на пух
Хляба черен си вадя кат дърт манекен
И още стоя си, стоя си ерген
Ти защо не попита за колегата стар
как я кара без гадже и без хонорар
Ти защо не потърси своя верен другар
Та за болката белким намериш му цяр
Из Швейцарско се скитам немил и недраг
Край Темза се снимам на самия бряг
Крак набивам до късно по Шанз-Елизе
И всички, и всички ми викат „Блазе”
Но в странство не мога намеря разтуха
За моята болка Европа е глуха
За теб край Босфора сърцето ми страда
Тебе да зърна е мойта награда
