Даун, моята белачка за картофи беше върху моноблока в тоалетната на етажа, на който не е кухнята. О.к. ли си?
Нино, това със събора и неканеното го зная, но то не ми е автентично, а ми е пиянско.
При нас правят курбан за Илинден, каня ви. Цялото село се събира на една поляна горе в Балкана, на една огромна, равна като тепсия поляна. Някои ходят още от вечерта- спят под звездите. Рано в деня на самия курбан, се заколват овце /гадната част/, готви се курбан-чорба по рецепта, която знаят само един 90-на годишен дядо, синът му- около 70, внука му на 40 и малко и така ще бъде и натам. Чорбата се раздава на дошлите. Баби носят погачи, които се точат на конци като козунаци, а са високи по две педи /погачите, не бабите/, чупят се баници, мазни като душата на най-големия натегач, реже се домашно сиренце от старопланински овце и кози; правят се салати от домати, големи като главата на третокласник и се налива домашна ракия коя от коя по-пивка. А чорбичката, ако и да е с месо, така хубаво ми мирише.
А като се нахранят, и млади, и стари, му удрят по едно хоро и така до заник слънце. Е, после и някой бой може да му ударят, но по него време ние отдавна сме си у дома, а аз бърша джипа от разлятата курбан-чорба, която задължително си вземаш в котленка за вкъщи.
И джипът не е хвалба, то е единственото превозно средство, на което може да се качиш и да те отнесе там, където, ако е ясно, виждаш морето.
Ако искате, елате ми на гости.
Нино, това със събора и неканеното го зная, но то не ми е автентично, а ми е пиянско.
При нас правят курбан за Илинден, каня ви. Цялото село се събира на една поляна горе в Балкана, на една огромна, равна като тепсия поляна. Някои ходят още от вечерта- спят под звездите. Рано в деня на самия курбан, се заколват овце /гадната част/, готви се курбан-чорба по рецепта, която знаят само един 90-на годишен дядо, синът му- около 70, внука му на 40 и малко и така ще бъде и натам. Чорбата се раздава на дошлите. Баби носят погачи, които се точат на конци като козунаци, а са високи по две педи /погачите, не бабите/, чупят се баници, мазни като душата на най-големия натегач, реже се домашно сиренце от старопланински овце и кози; правят се салати от домати, големи като главата на третокласник и се налива домашна ракия коя от коя по-пивка. А чорбичката, ако и да е с месо, така хубаво ми мирише.
А като се нахранят, и млади, и стари, му удрят по едно хоро и така до заник слънце. Е, после и някой бой може да му ударят, но по него време ние отдавна сме си у дома, а аз бърша джипа от разлятата курбан-чорба, която задължително си вземаш в котленка за вкъщи.
И джипът не е хвалба, то е единственото превозно средство, на което може да се качиш и да те отнесе там, където, ако е ясно, виждаш морето.
Ако искате, елате ми на гости.
. Първо там проверих, после на масата и се почна - фурната, гардероба, пералнята, спалните, гаража, миялната 
.
. 
. 