Моите разведени родители

  • 8 690
  • 57
  •   1
Отговори
# 30
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 097
                 А тя дали би искала да живее в старото си семейство,изтъкано от лъжи и лицемерие и предполагам доста остарелите представи на баща си за света,за морала,вероятно израсал в патриархално семейство и е искал всичко да е под негов контрол.А сега контролът се е изплъзнал и не може да се побере в кожата си.

# 31
  • Мнения: X
CarrieB. , не е нужно да взимаш страна.
Колкото и родителите ти да са огорчени един от друг, колкото и да са инати, с лоши спомени от брака и развода си, се предполага, че те обичат и искат ти да си добре.
Затова, и на двамата им кажи, че няма да "отсвириш" нито един.Ще се виждаш и с майка си, и с баща си.Те са ти родители в крайна сметка, никак не мога да повярвам, че единия ще забрави за теб, само защото не искаш да зачеркнеш майка си/баща си от живота си.

# 32
  • Мнения: 4 418
Разделяй и владей!

Просто не позволявай да сте тримата заедно. Движи си нещата с единия родител, после с другия и по никакъв начин не бъди медиатор или нещо от този род.

Дори ако може спомогни затова да се отдалечат още повече (напълно) един от друг, щото най-вероятно ти си това нещо (тяхно дете), което най-много ги свързва. И ако ти си активна в посока на това, че няма нужда те да насилват отношенията си между тях, това на теб би ти донесло полза.

В крайна сметка всеки случай си има своите специфики, трудно е да се говори на база няколко реда информация.

# 33
  • Мнения: X
Ситуацията ми е много, много позната.  Hug

Моите съвети са:
- не се обвинявай за развода, те са големи хора, не им се меси в решенията, да се оправят сами
- трудно е, но ще свикнеш, ще видиш
- не говори на единия за другия или обратно, нека това е тема табу, не давай и те да те натоварват
- не заемай ничия страна
- дръж се човешки с приятеля на майка ти, не е нужно да разправяш затова на баща ти, а той ако разбере няма право да ти се сърди, защото той самия може скоро да си хване приятелка
- гледай си собствения живот и ги остави да живеят техния както намерят за добре
- колкото повече мрънкаш на майка ти за новия, толкова повече ще се карате с нея, а тя надали ще го зареже
- помисли, че може би сега са щастливи, или поне ще бъдат, те са си избрали този път и те да си блъскат главите

ПП И това, че си била малка и не си осъзнавала какво се случва ми се вижда малко пресилено. Пак от личен опит. Точно затова ти е гузно сега, именно защото си осъзнавала, но тогава си гледала собствения си кеф - т.е да излезеш до късно с приятелки и не си се замисляла толкова за последиците.
Обаче, вината не е твоя, разбери! С или без твоя помощ, нещата пак щяха така да се случат.

Последна редакция: сб, 15 авг 2015, 15:58 от Анонимен

# 34
  • Мнения: 2 988
CarrieB моята история е абсолютно същата като твоята. Винаги, когато ходех на гости на баща ми той ми вдигаше скандали заради нещо хубаво, което съм се изпуснала да спомена за майка ми. Не дойде и на абитуриентската ми вечер. Майка ми от своя страна настояваше постоянно да го съдя за това че не ми плаща издръжката, която ми се полага. Имаше период, когато всичко това ми се отразяваше и не спирах да плача по цели нощи. След това, обаче, реших, че не си струва да се тормозя заради тях. Всеки път, когато разговор, с който и да е от двамата, отидеше в неприятна за мен посока си казвах “майната му“ и изключвах. Изобщо не слушах и не отговарях. В даден момент и двамата разбраха, че повече не желая да ме поставят по средата и да си изкарват яда върху мен. Сега баща ми само ме пита “Как е майка ти?“, майка ми “Как е баща ти?“ Отговарям “Добре.“ и слагаме край на тази тема за разговор за поне 6 месеца напред.

# 35
  • Мнения: 5 513
Четох набързо.
Не разбрах ,защо двама възрастни ще се карат детето на чия страна ще е?И кого предева.
При развод е логично ,че този живот не понася на единия /двамата и по -доброто е раздялата.Ти какво мислиш и чия страна вземаш си е твой избор.Пълнолетна си и не се борят за попечителство.
Живееш в друг град и се виждате няколко пъти.Ами гледай си живота и не се занимавай с техните.Игнорирай ,избягвай и т.н.
Майка ти е щастлива с новия човек.Какво значи да те замеси?Тя не прави престъпление.Запознай се с него.Какво толкова.Не си на 14 и да ти се налага да живееш с него.По -добре ли ще се чувстваш,като знаеш,че майка ти е била нещастна и е търпяла човек който не обича-баща ти.
След развод е логично ,че някой може да се обвърже.Защо баща ти да се сърди?Тъпо и детинско е.Защо му се вързваш?
И съвсем нормално е след раздяла бившите партньори да са в обтегнати отношения.В случая ти преиграваш и се вживяваш много.Карай я по-спокойно.

# 36
  • София
  • Мнения: 621
Била съм в твоята ситуация... Ту при мама ту при тати... Истината е, че не е приятно за детето най-вероятно и за самите ти родители. Вярно е, че се чуват много неща и от двете страни и тия неща често се помнят цял живот. Но погледни и от очите на родителите си, на тях в момента сигурно също им е адски трудно и двамата те обичат. Не се дистанцирай от майка си, майката си е майка независимо с кой мъж  е в момента. Явно жената иска наново да започне, просто и кажи примерно, че ти трябва време да се сприятелиш с него може би и той не знае как да постъпи. Или просто и кажи че не ти е приятен но недей да страниш от майка си. Моята майка така и не се омъжи след развода често искам да я видя с някой много ми е тъжна че е сама а баща ми си има друго семейство.

# 37
  • Мнения: 160
Здравейте, аз бях в същата ситуация с разликата че бях на 12 когато се развеждаха моите родители. Майка ми напусна баща ми понеже той едвам смогваше да ни издържа финансово и я караше да работи, а нея я мързи да диша пък камо ли да работи...  Тя роди дете от друг мъж, след това се събра с трети и роди и от него... До 14 не ти дават право да избираш при кой родител искаш и ни дадоха на майка ми, тъй като бащами прокрай развода много се пропи. Имаше постоянни скандали дори само да споменем името на другия.. А освен това новия мъж на майка ми беше ужасен егоист и само се карахме с него, а тя стоеше отстрани и гледаше и ако станеше сериозно ни наказваше със сестрами понеже сме се държали неуважително към човека който ни гледал...Това че търпяла баща ми заради нас и аз съм го слушала.. (Аз съм на мнение, че имаш ли дете с даден човек трябва да се правят компромиси, а разводите да се забранят!!) И така в постояннен тормоз докато не направих 18 и не се изнесох, сега не общувам с майка ми, а баща ми почина от алкохол....
Та искам да кажа, че всичко се преживява, а ти го приемаш по зле и от дете. След като си се преместила в друг град значи не си зависима от тях- тегли им чертата за известно време! Първо им кажи причината и така след няколко месеца- година ще си променят отношението и може и да почнат да мислят за теб...

# 38
  • Мнения: 2 488
CarrieB, на колко години беше, когато започна връзката на майка ти?

# 39
  • Мнения: X
(Аз съм на мнение, че имаш ли дете с даден човек трябва да се правят компромиси, а разводите да се забранят!!)

Малиии, и твойта не е лесна. smile3555

# 40
  • Мнения: 160
(Аз съм на мнение, че имаш ли дете с даден човек трябва да се правят компромиси, а разводите да се забранят!!)

Малиии, и твойта не е лесна. smile3555

Защо? Бабите и дядовците ни как са живели? А днешните немогат по 2 години да се изтраят.... След като създаваш дете трябва да помислиш малко и за него!

# 41
  • SF
  • Мнения: 26 316
Съчувствам ти за всичко, което разказа, MimistyW, но категорично не ми се живее живота на бабите и дядовците.
Щом не мога да изтрая някого 2 години, не трябва да го изтрайвам и година повече (защо?! Ще го направя щастлив през тази година ли?) и обратното - ако той мене не ме трае, по-добре да се махам. Другото не го искам.

# 42
  • София
  • Мнения: 24 838
Съчувствам ти за всичко, което разказа, MimistyW, но категорично не ми се живее живота на бабите и дядовците.
Щом не мога да изтрая някого 2 години, не трябва да го изтрайвам и година повече (защо?! Ще го направя щастлив през тази година ли?) и обратното - ако той мене не ме трае, по-добре да се махам. Другото не го искам.

Хубаво, ама поне като решаваш да се жениш за него, че и дете да имаш, не си ли наясно, че само " изтрайване една година", не е достатъчно?
Сляпа неделя е било преди, сега куп време се проверявате, кариери градите, уж изчаквате най- подходящото време и какво? Решавате, че не ви изнася и- кой от където е.
И дежурната мантра- децата са нещастни, ако родителите не се разбират и също са нещастни.
По- добре ще бъдат, ако мама и тате са щастливи.
Да, ама не!
Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.

# 43
  • Мнения: X
Е, да ама ако се забранят разводите, може мъжа ти да изневерява, да се пропие, да бие...ама трябва да се търпи ли? Или да има точно определени ситуации, в които да са забранени..хората да живеят в нещастие, заради децата!

# 44
  • SF
  • Мнения: 26 316
absurt, не мога да разбера какво си ми написал(а). Като решавам да се женя за него, не съм в период, в който го "трая".
Я направо прочети пак какво съм написала, но всичките ми изречения, а не си избирай просто дума, която да коментираш, и виж с какво съм ги обвързала. Над моето мнение има цитат, към който се отнася.

За мен да съм влюбена в някого, да го обичам или да просто да го изтрайвам са две различни неща. Пффффф...

Общи условия

Активация на акаунт