Вече сме си вкъщи - за добро или лошо
Благодаря ви много за подкрепата, която ми беше от голяма помощ докато бях в изолатора и гледах детето си в това ужасно състояние.
Аз така и не се обадих на семейството си, за влизането ни в болница-те са мн далече и преживяват много тежко болестта на Мими. Но веднага звъннах на Реза и споделих болката и мъката си, знаех че вие ще ме разберете най-добре и ще ни подкрепяте с мислите и молитвите си.
Винаги когато ми се обаждаха Реза,Айдичка, Катнадеен и Йепе ми се повдигаше духа и вярата в добрият край на нещата...... но уви той така и не дойде.
Изписаха Мими в тежко увредено общо състояние, но понеже били овладели вее повръщането не сме били за интензивен сектор, да си наблюдавал невролог и толкова.... а това че все още има отит и възпалено гърло и че не иска да се храни не ги интересува.
В неврологично не ни приеха обаче, защото в същият ден били приети 5 нови деца, а докато лежахме в интензивно Литвиненко все казваше, че след това ще ни приеме в отделението да ни наблюдава и да назначи лекарства..... сега само ни назначи лекарства при случайната ни среща в коридора ей така само на думи и като каза абе по описанието ви ми прилича на Уест, ама аз така и не съм ги видял тези гърчове..... ами нали това беше идеята да влезем в отд и да ни наблюдаваш ...... нямам сили вече да се боря със системата ... вече съм убедена че никой , никога няма да може да я оправи и децата ни са обречени. Никой в България не ги е еня за тях, за страданията им, за тежкото им изоставане, защото не се назначават подходящо лечение и рехабилитация за тях. Изосатвени са на самотек, каквото се случи. И си ги прехвърлят един на друг генетици на невролози и обратно. Не им се занимава с тежките случаи, които не са по учебник и за които се налага повечко да си напрегнат мозъците.
Лошо е и когато и ти им предлагаш да се направят още изследвания, да се търси причината, да се сменят лекарства... не можело да им се месиш в работата, засягаш им егото на велики лечители. И си стоим на едно място и си страдаме с болните дечица. Това е мнението на още 3 майки с които разговарях в неврологично отделение- за съжаление пак се засякохме с познати родители и деца по коридорите и всички споделиха че нямат никакво подобрение , а само усложнения.... и така ние май ще сме си редовни пациенти на болницата....
Има още много неща които искам да разкажа, да споделя, но ще изчакам да ми мине гнева, болката от преживяното и да стабилизираме Мими.... може дори пак да с еналожи да влезем в болницата.... тя не спира да прави гърчове , дори си мисля че е в постоянен статус, но кой ме слуша мене.... пиша всичко в тефтереа подробно и описателно , обеснявам им го и нищо .... а тя е с нонстоп обърнати очи нагоре, които леко подскачат нагоре-надолу, прави си оралните автоматизми и й потрепват ръцете и краката. И това не било за наблюдение в болница....
Оххххххххххх, борбата за оцеляването й продължава, но не виждам хубав край за съжаление... вече съм пълен песимист.
Мишока се разсмърда, отивам отново да си я гушкам и да опитам да й дам нещо да пие.